В Мезек все още отглеждат забравени култури

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
5 (100%) 1 vote

Сусам, леща и тютюн  допълват поминъка на местните хора

Така изглежда сусамът на бай Васил

Скрито от зелената премяна на дърветата, само на около километър от гръцката граница се намира село Мезек, един от малкото примери за кипящи от живот и енергия оазиси.  За трафика към селцето допринасят  разположените в района сили на Frontex, командировани специално за охрана на границата, а за популярността му  не само изникналите  наоколо винарни, средновековната крепост,  древната тракийска гробница  проучена от проф. Богдан Филов, но и връх Шейновец, известен сред  местните с турското му име Курт кале или Вълчата крепост.

Гранична полиция дава сигурност на гости и местни жители

Из селцето редовно могат да се срещнат представители на силите на реда, които да тренират, или просто да се наслаждават на природата и тишината, карайки велосипеди по специална алея, отвеждаща  чак до Свиленград. Или както ми каза бай Васил:”Поне проблемът със сигурността  при нас е решен”.  Убеждавам се в това, като виждам как хората безгрижно остават колелетата край кафето в центъра на селото.Тъкмо при него попадам на една от забравените култури, отглеждани само в този край-сусамът.

Бай Васил отглежда бял и черен  сусам, който предава в таханджийница в Харманли, а срещу суровината  получава сусамов тахан. Преди да го предаде в таханджийницата го оставя на слънце да се изсуши и изпече.  „През тази година за пръв път съм засадил от черния сусам”, казва ми той и пояснява, че разликата между двата вида е в стъблата, които при черния са мъхести. Освен в градинката отглежда сусам и на малка нивичка. Изкарва по 20-30 килограма годишно, като за килограм сусам получава по 0,8 кг. тахан. Най-голям добив от около  60 килограма сусам е получил преди година. Отглежда сусама вече повече от 20 години и съветва, че най-доброто време за сеитбата му е края на май. В началото  на юли растенията вече са във фаза на братене, а градината му е снабдена с капково напояване.

Сусамът се суши на слънце преди да се предаде за преработка

Завършил селскостопанския техникум в Садово, той се върнал към корените на земеделието след пенсионирането си, когато създал с любов голямата си градина. Освен традиционните зарзавати отглежда дафинов лист и хинап с плодове, подобни на фурми, които при него са едри колкото круши. Гордее се, че в градината му се намира единственото в селото  дърво даващо плодове с подобна големина, което е ашладисал и облагородил.

В Мезек човек може да види наистина образцови градини

Старите мезечани  са родени на полето, и знаят как да създават образцови градини. Подобна е и градината на леля Дешка, която не спира да експериментира с какви ли не култури, като наред е лещата. При нея културите следват една след друга, сади домати,лук,картофи,царевица. Проблем пред хората е да запазят доматите. Силните горещини изгарят иначе едрите зеленчуци, и те са принудени да ги защитават с мрежи. За щастие градушките в началото на лятото са били „оттатък Марица”, и не са нанесли щети на землището на селото, в което жътвата върви с пълна сила. От местните научавам, че средните добиви при пшеницата през тази година  са около 500 килограма от декар, което е много за района.

Средновековната крепост

Все по-малко хора отглеждат обаче тютюн. Ниските цени и проблемите с изкупуването на готовата продукция отказват и малкото хора, за които в миналото производството на тютюн е било основен поминък. Днес то бавно отстъпва своето място на лозарството. Бумът в производството на вина не отминава и този регион. Само в селото има две изби, а в неговото землище са разположени масивите и на Катаржина.  В Мезек все още се отглеждат малко овце и кози, и ако извадите късмет, сутрин рано може да чуете звънците и хлопките на животните. Зайците и кокошките са неизменна част от фауната в местните дворове.

Уникални виртуални стенописи допълват античната гробница край селото

Центърът на Мезек е обновен благодарение на проект за 3,1 млн. лева , като хората се надяват скоро  да се изгради изцяло и канализационната система.  В селото вече има изградени достатъчно къщи за гости, които предлагат уют и спокойствие. Дори местното училище е превърнато в къща за гости, в която са настанени част от граничните полицаи.  Освен гробницата, край която има и уникални виртуални  мозайки, все повече туристи привличат  средновековната крепост, край която е  изградени военен лагер с палатки, а мястото е арена на възстановката на древни битки и споменатия връх Курт кале. Историческата  линия се допълва от паметник-костница на загиналите в Балканските войни и германски бункери от времето на Втората световна война.

Паметника костница в памет на загиналите в Балканските войни

От върха пък се открива уникална гледка едновременно към поречието на Марица и Арда. Някога намирал се в строго забранена зона, днес  Курт кале е любимо място за посещение на местни и гости на Мезек, място зареждащо с енергия, където все още може да усетите мириса на най-разнообразни билки, отдавна прецъфтели на други места.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар