Талин-градът на котките и глинените кули

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Глинената врата

Попаднете ли в естонската столица Талин, първото което ще видите, са великолепните кули в старинната част на града и разбира се „Глинената врата”, на естонски Viru Vära. Въобще тук всичко е свързано с „виру”. на него има наименувани  улица, пазар,хотел и търговски комплекс. За пръв път глинената врата е спомената през 1362 година, а уличката е служила за връзка на част от града към пазарния площад. Причина да бъде наречена така са находищата на глина в близост до Талин. Днес от „глинените” врати  се  е запазила частично предната врата.  .Основната функция на кулите и вратите в различните епохи разбира се са били отбранителни. И това е логично, защото от Талин е започвал пътят към главните  естонски пристанища Тарту и Нарва. Въобще градът е разположен на изключително важно стратегическо място между Русия, Скандинавието и останалата част на Стара Европа, а първият замък тук е бил построен на хълма Томпеа през 1050 година. Градът е споменат за пръв път през 1154 година  от арабския географ Али Идриси като „малък град приличащ на крепост”. Да овладеят града са се стремели много народи, но през 12-ти век това успели да направят датчаните, които през 1346 г. го продали  на рицарите от Тевтонския орден. Името на града има различни етимологични значения, но най-правдоподобно може би звучи „Датска крепост”. В естонския език „лин” подобно на немското „бург’ означава точно крепост. В различните периоди от историята си, Талин е бил под руско и шведско влияние.

Котките-любимият символ на жителите на Талин

„Виру” обаче далеч не е единственият символ на града. Може би ще се изненадате, но най-обичаният символ на града са котките. За това че  четириногите са любимци на местните жители, разбирам от млада продавачка на сувенири. Изненадан от това, че котаците са основен елемент в почти всякакви видове сувенири –от магнити през чаши и чинии, я питам каква е причината. „Ами много са,  и ги обичаме”, отвръща ми тя с усмивка. а причината разбирам от възрастна продавачка на вълнени изделия с основни герои котаците в Стария град малко по-късно. Вярва се че някога котките са спасили града от мишките и затова се радват на особена почит. Днес според нея почти всеки жител на Талин си има  домашен палав любимец.

Старият град

Иначе към Стария град водят тесни калдаръмени улички, по които  човек едва успява да си пробие път от десетките туристи, надпреварващи се да се любуват на красивата архитектура. Ако попаднете тук, без да знаете, че сте в Талин, спокойно може да помислите, че се намирате в старата част на някой германски град като Любек например. Някои от къщите са украсени с прекрасни цветя, други пък са превърнати в малки закътани заведения предлагащи традиционни специалитети. Менютата  винаги са обявени най-малко на два езика включително и на руски, тъй че не е необходимо да знаете естонски. Това е белег за многообразието на града, в който живеят различни народности.

Така изглеждат парковете на Талин

Днес ситуацията с руския език е малко сложна, някои възрастни хора говорят свободно, други се правят че не разбират чувайки руска реч, а подобно на ситуацията у нас той е изпаднал в миманса на образователната система, и децата вече почти не го учат, залагайки на английския език. Усеща се сякаш някаква деликатност в отношенията между естонци руснаци, може би наслоена от миналото, и красноречив факт за това е, че местните руснаци считат Путин за държавен глава на страната.

Нестандартното оформление на „Червената империя”

Но в Талин не живеят само руснаци, а той е обект на интерес от много чужденци, особено младежи  и авантюристи. Някои от тях като Найджъл от Ню Мексико са избрали да учат тук. Признава с доста вълнение, че за пръв път попада в Европа, и че за него това е истински  Нов свят. Избрал е Талин като място, където да продължи образованието си, защото дори за един американец понякога  мечтата да получи образованието си у дома е неизпълнима. „Американските университети са много скъпи”, казва ми директно и без притеснения. За други като Габриела и Мануел пък, Талин е само временна спирка по пътя към  или от Хелзинки. Идвайки от Уругвай и Мексико обаче, двамата не се притесняват от по-хладния климат в тази част на Европа. И няма как да е иначе, защото аномалиите в климата са видими навсякъде.

Габриела разказва, че в родния и Уругвай, където сега е зима, на места температурите стигат до нетипично летни стойности от 30 градуса. Срещнах цялата тази палитра от хора в едно необичайно място, на което попаднах съвсем случайно- „Червената империя”, закътан от чужди очи малък хостел, в който се озовах за ден. Заслужава си да бъде описано, защото човек рядко попада на подобни вълнуващи места, в които всичко изглежда като в ъндърграунда- изрисувани с графити стени или  налепени с фототапети изобразяващи изрезки от стари вестници, със странно изглеждащи рецепционистки, сякаш поклонички на модни тенденции като готик или гръндж с огромните си татуировки и лилаво боядисани коси. Една от тях ми каза, че всичко тук е дело на самите хора  работещи в хостела, тъй като „сме доста шантави”. Пример за това, колко странно място бе „Червената империя” е и нестандартно оформения импровизиран бар  пред рецепцията- със съвсем обикновени велосипедни седалки, превърнати във въртящи се столове.

Кулата „Дебелата Маргарита”

Иначе Талин изглежда прекрасно и отблизо, и от високо, градът е пълен със зелени градини и паркове. Изключителна гледка към него пък се открива от  хълма Томпеа, до който се достига бавно по старинните градски улички и десетките стъпала. На него са разположени сградите на естонския парламент и академията на науките. Групите от туристи на панорамната площадка се стичаха една след друга, така че хубавите снимки тук са истинска рядкост.

Талин от високо

Многообразието тук е не само етническо, но и религиозно. В естонската столица съжителстват православието и протестантството.  Тук ще видите православни храмове като Св. Николай Чудотворец и Св. Ал. Невски и типичните готически катедрали като Св.Олаф и доминиканския манастир. Изключително интересен е катедралния събор на Талин, считан за най-старата запазена църква в града, построена върху основите на дървена църква през 13-ти век с кула в бароков стил.

Изглед от модерен Талин

Съвременен Талин се изгражда доста бързо след получаване на независимостта на Естония през 1991 година, като днес в града се издигат множество модерни сгради, а следите от съветската епоха са видими само в крайните квартали, където все още са запазени панелките, напомнящи за нашенския Люлин.  Идвайки в Талин може да посетите музея на рицарските ордени,ботаническата градина, морският музей на Талин  или  паркът Кадриорг, известен и с името Екатерининтау, построен от император Петър Велики в чест на неговата  съпруга заедно с Екатерининския дворец.

Мемориалният паметник Broken Life, посветен на 852-те жертви на морската катастрофа през 1999 година

Бродягите на Балтика

Светът ни е малък, и само благодарение на пътешествията човек може да срещне непознати герои, чиито истории да бъдат описани. И аз ги срещнах случайно на ветровитата палуба на ферибота, напускайки пленително красивия Талин-градът на котките и глинените кули. Матиаш от Словвакия и Габриел от Франция.. Нарекох ги за себе си бродягите на Балтика, защото сякаш излезли от страниците на Керуак, тръгнали на път с по два вързопа  волни и щастливи, да преследват мечтите си, небръснати изоставили лукса на съвременното консуматорско общество и зарязали образованието си-единия по политически науки, а другия по музикална педагогика.

Габриел и Матиаш- истински бродяги на Балтика

Мечтаещи да стигнат Америка с лодка, на път от 30 месеца из европа. Те бяха олицетворение на едно друго пътешествие, колкото физическо, толкова и духовно, в търсене на щастието там някъде далеч от родината в опит да помагат на хората. Това потвърди и Матиаш казвайки , че основната им цел е да помагат на околните.  Към тях се бе присъединил и Джери, който се оказа противник на ГМО индустрията, идваща тъкмо от неговата родна Америка. Оглеждайте се за подобни хора когато сте на път, и не пропускайте да изкажете възхищението си от тях. Те са на изчезване но все още се срещат, истински авантюристи, пътуващи в търсене на облик  различен от общоприетия, в търсене на своето Аз, на себе си там някъде далеч накрая на нашия иначе толкова толкова малък свят….

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар