Как се прави земеделие на север от 60-тия паралел

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

Финландия не е само водка, сауна,комуникации и дядо Коледа

Малко за Финландия….

Езерото Тулсула предлага вълшебни гледки

Когато чуете Финландия, първите асоциации сигурно са свързани с едноименната водка, неповторимата сауна, комуникациите от най-високо ниво… и разбира се любимецът на малк и пораснали деца-добрия белобрад старец, чийто дом май не е точно в Лапландия, но все пак е там някъде на север след 60-тия паралел. Самите финландци далеч не свързват страната си със само  тези митологеми, а се гордеят с това, че са свободни и независими, а родината им чества вековен юбилей от времето, когато е постигнала своята независимост през далечната и бурна 1917 година. Ако има страна,  която може да се свързва със сравнителната степен „най”, то това определено е Финландия. Тя е най-рядко населената в Европа- само 16 души на квадратен километър, с най-голям брой езера и острови в света. Бройката на езерата надминава 187 хил., а на островите-179 хил. . 2 млн. хектара от земите и са национални паркове, а 3/4 от територията и е покрита от гъста тундрова гора.

И все пак не всичко е технологии….

Уникалната природа и разположение на Финландия предполагат развитие на най-разнообразни отрасли на икономиката, и далеч не всичко се свързва само с развитието на високите технологии. Въпреки че обработваемите земи са едва 7%, а по-голяма част от тях се намират зад Полярния кръг, който пък е с непостоянни граници, финландците развиват  и успешно земеделие, като дорисъумяват  да задоволят вътрешното си потребление на храни. Финландия  е единствената страна отвъд 60-тия паралел, където селското стопанство е подчинено на семейните ферми, а броят на стопанствата със до 45 ха достига до 50 000.  Сред традиционните култури присъстват пшеница,ечемик царевица,картофи, овес и ръж. Местните се гордеят, че произвеждат изключително качествени биопродукти на основата на овес. Малко известно е също, че Финландия е сред световните лидери  в износа на кимион. Сред животновъдството преобладават млечното, отглеждането на птици и свине и разбира се риболовът.

Земеделието- от нищо нещо

Колкото и да е богата на природа, Финландия не е от най-подходящите дестинации за всеки, който реши да става фермер отвъд 60-тия паралел, и може би затова за повечето захванали се със земеделие финландци, това е второстепенна дейност съвсем различна от основната им професия. Екстремните климатични условия не са единствените трудности пред които трябва да се изправят местните фермери. Те се допълват от бюрокрацията, високите разходи за суровини, нерентабилното производство на земеделски култури, защото например за да отглеждаш зърно, задължително трябва да го изсушаваш. Влажността на зърното е между 15 и 20% като на места достига дори до 30%, което превръща изсушаването му в доста скъп процес.

Цените на и без това оскъдната земеделска земя са високи, а  наемането им  възлиза на между 250 и 500  евро за хектар. Разходите в района на езерото Тулсула например са между 15 000 и 20 000 евро на хектар. Отделно за произведената селскостопанска продукция финландските фермери получават  около 300 евро по-малко в сравнение с европейските си колеги. Излиза че във Финландия да се занимаваш със земеделие е трудно не само поради липсата на достатъчно обработваеми земи и високата конкуренция на строителния бранш, която допълнително влияе върху пазара на земя, но и от икономическа гледна точка, защото колкото повече земя имаш, толкова по-високи разходи плащаш, а продукцията губи от своята конкурентноспособност.

Финландското земеделие заема едва 0,8% от икономиката на страната и далеч изостава от горското стопанство и риболова. Общо делът и на трите сектора достига до 2,7% .Биоземеделието също е добре развито, като във Финландия има около 4 400 биостопанства, което е над 8% дял от всички стопанства.

Фермите от близо

Да видим как се развиват фермите в тази далечна страна се случи благодарение на Европейската мрежа на аграрните журналисти. Посетихме няколко разнообразни стопанства, като се убедихме, че независимо от размерите и дейността им, те залагат основно на производството на продукция с висока добавена стойност, с използване на високи технологии и при максимално опазване на околната среда. Фермерите се опитват да опазват не само почвите  но и водите си, включително и Балтийско море, което е основен източник за производството на риба.

Стопанството  Рантамо и Мантила

Високите разходи и ниските цени са проблем за финландските зърнопроизводители

Първата спирка по време на обиколката ни бе фермата на двама братя Йоко и Еса Риела (Jouko и Esa Riola) , отглеждащи зърнени култури вурху 250 ха земя, от които 2/3 собствена, разпръснати в радиус от 25 км от стопанствата, като големината на парцелите е различна. Земята която стопанисват е една от най-плодородните във Финландия. Отглеждат основно ръж,пшеница, рапица и грах. Спазват стриктно правилата за сеитбооборот, и някои от полетата са засадени с бобови култури и тревни растения, като продукцията от тях ще се използва за зелено наторяване. Поради отдалечеността на парцелите двамата са се кооперирали при използване на селскостопанската техника. Въпреки че имат съответната професионална подготовка, земеделието за тях е второстепенен бизнес. Причината е че то не е целогодишно и не може да осигури достатъчно доходи. Ето защо Йоко има компания за покупкопродажба на земи, а Еса е строителен инженер и консултант.

Проблем пред тях е производителността на земята заради ниските цени и непрекъснато повишаващите се разходи. Освен това наложената бюрократична система от ЕС също затруднява правенето на земеделие в страната. Около 50% от приходите на стопанството на двамата братя идват от различни субсидии. Средните добиви при пшеницата например са 5 тона от ха. Условията на отглеждане позволяват по-големи добиви, но това означава  и по-големи разходи, което поставя под въпрос рентабилността на произведената продукция. Ако вдигнат средните добиви от хектар до 7 тона, това би струвало на двамата братя още общо 300 евро на хектар за торене, химикали и за труд, без да се включват разходите за изсушаване на зърното. Цената на доброкачествената пролетна пшеница в страната към момента е 150 евро на тон. Доходите общо от хектар обработваеми земи възлизат на 600 евро.

Култура Цена евро/тон Средни добиви от ха
Пшеница 150 4-5
Ръж 160 3-4
Рапица 354 2-2,5
Грах 180 2,5-3

Трудно ли се прави биоземеделие във Финландия?

Семейната биоферма на Маркус и Мина

Отговор на този въпрос потърсихме  в малката ферма Кнехтила (Knehtila), в която са завъртели успешен микс от биопроизводство, магазинче за сувенири, кафе и стар хамбар превърнат в място за срещи и дегустации. Стопанството отстои на около 50 километра от столицата Хелзинки, а добрите гости като  нас посреща лапландецът Дот, четириног приятел от местната порода Лапландско куче, миловиден и гальовен стопани на пространството в хамбара. За дегустациите семейството използва освен собствена органична продукция, и такава на колеги от близките ферми. Освен това собствениците на стопанството Маркус и Мина   са дизайнери по професия-той на стъклени, а тя на текстилни изделия.

Гостоприемният стопанин Дот

Това е още един пример за практичността на финландците в земеделието, да успееш да го направиш по лесния начин, съчетавайки няколко дейности в едно, вместо да чакаш да получиш нещо само от реализацията на произведената биологична продукция. Дейността им също е разпределена-докато маркус се занимава със селскостопанската работа, съпругата му Мина се грижи основно за магазинчето, кафето и организирането на различни събития.

Производството и преработката на мляко…

Не само кравите са щастливи

Подобно на другите си колеги и финландските млекопроизводители изпитват трудности заради ниските изкупни цени на млякото. Влияние тук оказва близостта на Русия и след наложеното от Европа ембарго, цените на млякото в страната са паднали от 48 на 38 цента за литър. Един от посетените обекти бе стопанството на семейство Сааринен, в което отглеждат по хуманен начин 190 млечни крави. Стопанството е започнало с 340 крави преди 10 години. Годишният млеконадой на една крава е около 11 хил. литра, а маслеността на суровината между 3,5 и 4%. 50% от инвестициите са от държавни субсидии, а благодарение на вложените  350 хил. евро  за роботи, разходите за производството на литър мляко се свеждат до 3,5 цента на литър. Годишните субсидии които получава стопанството са в размер на 95 хил. евро.

Производствените разходи във фермата на семейство Сааринен са сведени до минимум благодарение на роботизираното доене на животните

Освен пълния комфорт на животните се осигурени и специални торфени легла, които предпазват от появата на мастити. За животните се грижи персонал от само двама души като се разчита и на сезонна работна ръка.

Валио е лидер в експорта на млечни продукти в страната

Най-големият играч в млекопреработвателния бранш във Финландия е компанията Valio- изградена на кооперативен принцип, чието почти напълно автоматизирано предприятие бе посетено от групата журналисти. През 2017 година компанията е открила нови мощности, в които са инвестирани близо 170 млн. евро. За изграждането на производствените линии са използвани най-съвременни технологии и ноу-хау. Капацитетът на производство годишно на новия завод е 120 млн. кг млечни продукти, като позволява производството на 150 различни продукта. 1/3 от продукцията е предвидена за износ, като благодарение на екологосъобразените методи на производство ще се редуцира загубата на мляко и ще се намали с до 30% използваната растителна продукция. Компанията разполага с 12 предприятия във Финландия, и три в съседните Естония и Русия. Нетният и оборот  през 2016 г. е 1,6 млрд. евро. Обработените количества мляко за този период възлизат на 1,9 млн. литра. Valio е най-големият износител на млечни продукти от Финландия, като притежава дял от 90% от експорта, а изнасяните от него млечни храни представляват 30% от общия за страната износ на храни.

Juustoportti са най-големият производител на моцарела във Финландия

Освен Valio обаче има и други по-дребни производители на млечни продукти, които са намерили  място на вътрешния пазар като семейната компания  Juustoportti, която се развива от малка ферма в перспективно предприятие с около 200 служители, като произведената продукция се лансира в собствена мрежа от заведения и кафетерии с около 1,5 млн. посетители годишно. Около 3 млн. литра от произведеното мляко е органично, като предлагат на пазара и така модерните безлактозни продукти, които заемат дял от около 20% от общото производство, уточнява Никлас Кески-Касари (Niklas Keski-Kasari). Компанията е най-големият производител на моцарела във Финландия, като произвеждат сирене от 15 г. насам. За сега са се фокусирали основно на финландския пазар, като годишният оборот от производство на храни е около 5 млн. евро.

Финландия се е специализирала в производството на дребна и средна селскостопанска техника

За да развиваш висококачествено и устойчиво земеделие е необходимо да разполагаш и с нужната техника. Отвъд 60-тия паралел са се специализирали в производството на дребна и средна селскостопанска техника с марката Avant, 80% от която е предназначена за износ на основните пазари-Европа и Северна Америка, като сред пазарите попадат и България, Румъния и Сърбия. Във Финландия държат дял от 70% от пазара на селскостопанска техника, а производството на машини е роботизирано до 70%.

Дърводобив и опазване на горите

Дърводобивът е сред основните сектори в икономиката на страната

И понеже по-голяма част от територията на Финландия е заета от гъсти гори както се убедихме, важно значение за местната индустрия заема и дърводобива, като той е насочен основно за задоволяване нуждите на местния пазар и износ в региона на Скандинавието. Сред посетените компании в този сектор бе компания за производство, разчитаща на местни специализирана техника. Любопитен факт е, че почти 90% от дърводобива във Финландия е механизиран. В страната има близо 400 хил. частни собственици на гори, като планираните нови инвестиции дават добро бъдеще за сектора. Дърводобива има и друга страна, грижата за поддържане на горите и възобновяването им със засаждане на типично местна горска растителност.

Във Финландия са изградени четири специализирани изследователски станции. Една от тях е  Hyytiäälä Forestry Field Station към университета в Хелзинки. Използва се като място за практичееско обучение и извършване на изследвания на учени и студенти от цял свят. Изследванията в станцията са фокусирани основно върху взаймодействието между горите и климата, състоянието на биосферата, концентрацията на въглероден двуокис, вода, кислород и азот, анализи на различните замърсители и ролята им в образуването на облаци и други.

Няколко думи в заключение…

Финландия е пример за това, как може да се развива истински практическо насочено земеделие  с производството на висококачествана и устойчива продукция, като се възползват максимално от природните им даденост-слънце,вятър и вода. Да произвеждат наистина умело с внедряване на най-модерни технологии и опазване на околната среда, без разхищаване на ресурси. И ако това е рецептата за успешно и ефективно земеделие отвъд 60-тия паралел, то значи финландците са тръгнали по успешен път, и могат да ни послужат като добър модел с опита и знанията които прилагат.

Журналисти от цяла Европа се запознаха с финландското земеделие

Мартин Иванов

 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар