Горди,недостойни и непокорни. Така най-точно може да се опишат представителите на една от най-непознатите етнически общности на Балканите-торлаците. Непозната заради неясния им произход  и заради това, че са малко изследвани.  Живеят от двете страни на границата на места, където започва безкрая, където земята се слива с небето. Именно по техните следи но не в България, а в Сърбия се отправихме за да се опитаме да разберем малко повече за тях по един малко познат за туристите маршрут – пътеките из Стара Планина над Пирот, където попаднахме в дивно красиви селца, с почти схлупени къщета изживели своето време и останали като безмълвни свидетели на една отминала епоха.  Тръгвайки към съседите получихме поредния пример за това, че мостовете и пътищата са тези, които трябва да свързват, а не да разделят народите на Балканите. В този топъл есенен ден комшиите откриваха част от чисто новата магистрала, която трябва да свързва  Западните покрайнини с Ниш дублирайки стария път, в чието строителство има и български следи. Какво по-хубаво доказателство за това, че два близки и по душа народи трябва да забравят миналите противоречия и да продължат, търсейки в отношенията по между си само позитиви и залагайки на взаимния интерес и разбирателство.

Но да се върнем по следите на торлаците. Няма единно мнение сред учените относно произхода им. Дали е тракийски или прабългарски едва ли някога ще се докаже със стопроцентова сигурност. Без ясен произход е и названието на етническата група. Някои смятат, че произходът на думата  торлак е   арио-алтайски , други пък го свързват с името на тракийското племе-трибали.  Има и такива,  които го свързват с тракийското „торес”, с което се обозначавала крепост или кула.  „Турла” се употребява и до днес за обозначаване на кошара. Хипотезите са толкова, че правят доволно неясен и заплетен произхода на тази етническа група, ето защо ще се ограничим само до тук, илюстрирайки колко бели петна има в техния исторически и етнически  пъзел.

Наричали са торлаците още „белодрешковци” заради това, че са се обличали с бели дрехи с черни гайтани. Основната част на мъжкото облекло е била ризата, наречена коуля, изработвана в миналото от конопено калчищно платно с туникообразна кройка и семпла украса от везмо. Мъжките беневреци също са бели с украса от черни гайтани. Женското облекло е два вида, с меки заоблени форми и издължен силует благодарение на наслагването на отделните части на носията. Принадлежи към двупрестилчената и сукманена форма на носиите.  За торлаците пишат Йордан Радичков и Стефан Стремац.

Освен край Пирот турлашки поселения в Сърбия се локализират още край Зайчар и Княжевац. В търсене на следите им оттатък браздата посетихме две от пиротските села Ръсовци и Славиня, характерни със  скупването на къщите една около друга и тесните каменисти улички водещи към планината.  Разбираме че в миналото Ръсовци е било доста добре населено и в него са живеели близо 500 души, днес са останали само 50. Поминъкът им е свързан  с животновъдство като са отглеждали крави и овце. Днес в селото са останали само три крави и около 50-тина овце. И в селата около Пирот са запазени традиционните за торлаците ястия като бел муж,приготвяно с  мляко,брашно и масло на огън. В Свърлик пък всяка година се организира специален фестивал,наречен белмужиада, където торлаците представят най-различни ястия от млечни продукти. Съществува  поверието, че преди да изпратели мъжете във войската, жените ги мажели с бел муж, наричайки :”Бел муж да те намажем, на бел муж да бъдеш и църен да се не вратиш”.

Езикът на торлаците е толкова особен и неразбираем, че един от най-известните сръбски езиковеди Вук Караджич казвал  за тях, че не говорят нито български, нито сръбски език, и нищо не можеш да им разбереш. Край село Ръсовци тече спокойно река Височица, известна още с името Сребърна или Брълска, която извира  от Берковския балкан. На сръбска територия към нея се вливат няколко притока, като последно Височица се влива в Темска река, десен приток на Нишава.  В района на село Ръсовци  са разположени параклисът Св.Илия и скалната църква  от 13-ти век Св. Петър и Павел, в която е запазена фрезка известна като „плешивия Исус”. Възрастен жител на селото признава, че заради силното излъчвване и уникалността на храма всеки ден в селото посрещат по два автобуса с туристи от България. Край  село Славиня пък се намира Росомашкото гърло, изключително  скално образование, изваяно от водите на река Росомашница в продължение на хилядолетие със скали чийто произход  отвежда към юрския период.

Мартин Иванов