Изкуство от несполучливи снимки

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Ерик Кеселс материализира дигиталното

Питате се за какво могат да послужат снимки, които са осветени, затъмнение или направо несполучливи. Най-често ги изхвърляме на боклука или изтриваме от дигиталните камери. Те обаче също са предмет на изкуството, защото в тях се крият десетки неразказани истории. Точно това прави холандският художник Ерик Кеселс.  „Когато имаш една тъмна или мръсна страна, тогава се опитваш да се бориш срещу нещо или да търсиш нещо вдъхновяващо”, казва Ерик. Изкарва си парите с реклама, а като  човек на изкуството търси неперфектните неща. Като колекционер на снимки се интересува от красотата на нещастните хора. Създава своите серии от близо 15 000 албума, показвайки историите на малките хора. Например истории като тази на Риа ван Дайк, една жена пристрастена към стрелбата с огнестрелно оръжие. Заснемана е в продължение на 80 години все в нападателна поза. Серията е откупена от един музей. С печалбата вече над 90-годишната дама си направила парти с приятели в дома за възрастни хора.

Ерик Кеселс показва меланхолията на изгубеното

„Човек за който фотографията е хоби винаги проявява известна наивност, и това намирам за вдъхновяващо, тъй като винаги е готов да направи някоя грешка”, казва Ерик.

Друга серия от снимки пък показва жена, която  обича студа и водата. Заснета е винаги с дрехите във вода. Това е един особен вид фетишизъм на иначе съвсем нормален човек. „За мен е важно да откривам историите, които се крият зад снимките. Мисля че още дълго време ще има такива, които няма да са разказани, защото има  истории, които чакат да бъдат открити”, смята художникът.

В една от сериите си Ерик Кеселс разказва историята на човек, опитал се безуспешно да заснеме черното си куче. Анонимни фотографии от пазар за употребявани вещи. „Виждаме как някой се опитва с всичка сила да заснеме черното си куче, но не се получава, На снимките се вижда само една черна сянка и така е в целия албум. Най-накрая се появява една напълно осветена снимка, на която всичко около кучето е бяло, но най накрая виждаш нещо от самото куче”, разказва творецът.

Кеселс не страни от на пръв поглед баналните истории и се опитва да направи от несигурното-сигурно. Днес в интернет се публикуват неизброимо количество снимки.  Той материализира дигиталните фотографии, разпечатвайки публикуваните само за ден на една от платформите снимки, създавайки инсталацията  „Социалните медии  като фотоексплозия или сметище” .

„Живеем сред толкова много снимки, и чрез тази инсталация можем да почувстваме физически цялото това количество. Имаме един аспект, който доставя удоволствие в тази инсталация , защото човек може да стъпи на върха и да играе със снимките. Има обаче и един обезпокоителен аспект, показващ колко причудлив е светът ни, в който границите между частното и общественото са толкова размити”, казва Ерик.

Понякога на снимките които показва изчезва мотива или хората които са заснети, но чрез своите изложби 51-годишният Ерик Кеселс иска да ни покаже нещо  друго. Една романтична за някои тема. Меланхолията на изгубеното….

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар