Историята на Ваня- един малък, голям човек

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
3.7 (73.33%) 3 votes
Малкият Ваня до последно не губи надежда, че всичко ще се оправи

За такива хора е трудно да се разказва, още по- трудно да се чете, защото едва ли има човек, който не би проронил поне една сълза, разбирайки за историята на малкия Ваня. Разказва ни я първи канал на Руската обществена телевизия. Ваня е на 11-години от град Томск. Усмихнатото и сърдечно момче е неизлечимо болно от рак и се нуждае от трансплантация на костен мозък. Дотук нищо ново. Химиотерапията отдавна не дава резултат, а света няма лекарство, което да му помогне. Сигурно не е единственият, но малкият Ваня впечатлява с поведението си, характерно за един истински голям по дух и сърце човек.

Котето беше  отсреща на четвъртия етаж и гледаше на нас с баба”,казва с усмивка Ваня. Този път котето така и не се появило на прозореца, а Ваня толкова дълго чакал да свърши безкрайното му лечение, от което почти не му останало време за приятели, които са в родния Томск. Светът на малкото момче е между стените на малката квартира в Санкт Петербург, където по цял ден сглобява и разглобява една машинка. Компания му прави и малка детска книжка. Минава всякакво лечение без да отрони сълза, и това е част от живота му, след като преди три години лекари откриват че има рак, който бързо се разпространил по целия организъм. Преминал над 10 курса химиотерапия, но това не дало ефект върху острата форма на рак, рецедивите следвали един след друг. Единствената надежда е трансплантация на костен мозък, но в руския национален регистър няма налични донори.

Ваня често успокоява баба си, показвайки огромен дух и сърце

„Понякога се събуждам нощно време и си казвам, Боже Господи все някъде трябва да има такъв човек, но не може да стане така, че това дете да си отиде”, казва със сълзи на  очи неговата баба, при която живее. С малката си пенсия тя не би могла да направи нищо, но този който я успокоява и не губи надежда е Ваньо. Намирането на донор зад граница е доста скъпо, около 20  хил. евро, но Ваня е решил да не се предава, въпреки че шансовете да се намери подходящ донор е 1 на 10 хил. . „Старая се да не мисля за това колко високи са левкоцитите за да не тревожа баба, защото не мога да гледам как плаче. До последно ще се боря с болестта”, казва момчето.

Ваня получава поздравления и пожелания по интернет от всичките си съученици от родния Томск, които така и не е успял да види на живо, докато успокоява баба си да не плаче. Подобно на Ваня в Русия близо 1 000 деца годишно очакват трансплантация на костен мозък. Донори се намират едва за 25% от тях. Благодарение на доброволната помощ на десетки зрители обаче, в страната вече се създава безплатна база от донори на костен мозък. Ново оборудване за изследване на генотипа на потенциалните донори вече има в няколко болници в Москва, Санкт Петербург и Казан.

А Ваня продължава да се усмихва, да не се оплаква когато го боли дори когато бута своята тротинетка. Да се бори и да не губи надежда. „Аз знам че ще се излекувам. В началото беше страшно, в един прекрасен ден просто не можех да стана.”, описва той преживяванията си. Сладкодумният Ваня прикрил се под качулката на суитчъра сякаш се пази от целия свят, и само когато вълните се плискат в краката му, показва всъщност че  е дете засмивайки се  искрено някак си по детски с пълен глас, забравяйки за пръв път от дълго време насам да се държи като голям човек….

Превод: Мартин Иванов

по материали от Интернет

Снимки: ОРТ

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар