Копачи на виртуални надежди

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Феликс Едмундович

Отпивайки  блажено от горещото сутрешно кафе, П запали машината и потегли на разходка из виртуалната реалност. Нищо ново, помисли си той, като всеки друг ден- обиколка из познати и непознати страници,лайкване на снимки, някой и друг безсмислен коментар, докато Феликс все още не се е размърдал.

Това е домашната котка, всъщност с презиме Едмундович, която редовно обичаше да оставя следи по клавиатурата. Черен на цвят с жълтеникави очи и дълга опашка, той летеше с големи подскоци из стаята, досущ като черна врана. Докато следеше една безинтересна дискусия, в която участниците очевидно  нямаха други теми освен за времето и за сезонните промоции в мола, на екрана пред П се появи изненадващо едно съобщение.

„Търся си партньор за копане на биткойни”

П замига с очи и се зачуди, какви ли пък бяха тези  биткойни. Хайде за битове знаеше като всеки грамотен компютърен човек, пък и в училище бяха минали през всички мерни единици, като се почне от килограми, унции, битове,байтове, но за пръв път срещаше термина „биткойни”, че и да се копаят. Мина да беше, да копаят въглища, руда, но къде ти в тоз виртуален свят миньори. Тази професия отдавна вече беше изчезнала от трудовата география, също както отдавна  ги нямаше рудниците край Радомир. Спомни си и за рудниците на цар Соломон, но те така и не бяха открити  от археолозите, а и в Библията нищо не пишеше за биткойни.

Искаше му се да попита Феликс Едмундович, но котаракът се беше загледал в една муха, и не се вълнуваше от някакви си там биткойни. Обърна се за помощ към интернет, нали там всичко пише. След малко стигна до извора. Биткойните бяха някакви нови   виртуални пари. Истински Клондайк, но незнайно от какво, тъй като те нямаха нито цвета, нито блясъка  на златото. Пък и щом бяха  невидими  с кирки не ставаше  да се копае. Не се знаеше в това безбрежно виртуално море дали въобще има залежи. Продължи  да навлиза в света на криптопарите и биткойнмайнинга, ровейки се във форумите за начинаещи  виртуални копачи. Стана му ясно, че с лопата и кирка и с пот на челото нищо няма да изкопае, а му трябва мощен компютър. Пък и сам с очуканата си машина със следи от котешки лапи, и почти избледняла от времето клавиатура не очакваше  да стане първенец във виртуалните рудници. От написаното му стана ясно , че трябва да създаде бригада, току така никой не би го пуснал до залежите с безценните виртуални пари, които така и  не разбра как изглеждаха.

Не знаеше как да постъпи. Едно време беше ясно, имаше мини, имаше и бригади от  миньори.  Днес нито мини, нито миньори. И идеалите бяха други, а сега трябваше да се бори за нещо, дето нито го вижда, нито го знае. Тогава миньорите се трудеха опрели гръб до гръб в името на светлото бъдеще, а днес виртуалният свят дори не обещаваше такова. Той дори не познаваше реално приятелите си във Фейса, както наричаше социалния клюкарник, в който киснеше на виртуални седенки, а какво оставаше за миньори. Това не е като едно време, помисли си П, когато всяко дете мечтаеше да стане  миньор като баща си, сега на мода бяха програмисти,дизайнери, маркетолози, но не и миньори пъкдаже и на биткойни. Феликс Едмундович сякаш усетил колебанието на стопанина си обърна глава, премигна с жълтите си очи и заклати опашка. И ти ли мислиш така Феликс?, попита го стопанина  му. Котаракът дори не го удостои с мъркане, а се затътри  лениво към паничката с остатъците от снощната си  вечеря.

П продължи да се рови, и да се пита колко е лесно на днешните хора, те строяха само с едно кликване виртуални градинки и ферми, копаеха биткойни, опитваха се да си правят живота по-лесен в един нереален  свят. Свят  без ограничения, без следи и без граници. Свят в който дори хората не заставаха лице в лице, а се криеха зад измислени имена и профили.  А миньорите, те си оставаха отживелица на едно друго време, хора горди, с почернели лица и напукани от работа ръце, хора с надежди. Виртуалните им събратя нямаха нито почернели лица, нито напукани ръце, имаха само надежди, защото койните или там каквото бяха, не са като скалите, те бяха като мираж , там някъде в неопределеното пространство, я ги намериш, я не.  П се убеди, че копането на биткойни е вятър работа, работа без белези, без следи. Такава работа не беше за него.  Реши да остави копането на другиго, бавно затвори лаптопа, сръбна вече отдавна изстиналото кафе и взе лопатата. Реши  да прекопае градинката пред блока, за която отдавна никой не се грижеше. Само той я обгрижваше, копаеше, садеше теменужки и лалета. Доставяше му нескрито удоволствие да гледа резултата от своя  труд, а през лятото Феликс гонеше пеперудите, грациозно накацали върху цветчетата на магнолиите. Койните  остави на копачите  от другия свят, този  на виртуалните надежди.

М.И.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар