Котешко приключение в МОЛ-а

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Феликс

Една сутрин докато П сърбаше сладко сладко горещото си  кафе, Феликс, с презиме Едмундович се мотаеше сякаш въгърец имаше под опашката, и противно на своята ленивост, показваше необичайна активност. Обикновеното занимание  да гледа летящите мухи беше заменил с втренчено взиране от време на време  в премигващите светлини  от лаптопа  на П. Зимата беше настъпила отдавна, а любимите магнолии спяха под дебела бяла премяна.

Стопанинът му се бе съсредоточил в писането на някакъв доклад за пазара на лекарства по поръчка на една  американска компания. Беше решил да смени писането на  репортажи с маркетингови анализи. Тоест бе минал  в лагера на маркетолозите. Господин Аристократ, както твърде често П се обръщаше към него, си нямаше и понятие от лекарства, а и не помнеше с добро посещенията при Ерика, неговото ветеринарно джипи. Водеха го веднъж в годината за редовните инжекции, и с нежелание влизаше в кабинета и, опитвайки се със своя котешки чар да я омае, за да забрави поне веднъж да го боцка с ужасните си игли. После цяла  седмица ухаеше на спирт и се чувстваше не на себе си, постоянно спеше дори и нощем, когато всички котки  по принцип бяха активни. Даже когато П го извеждаше на разходка, Едмундович не успяваше да наподоби грациозната походка на ягуара, с която да всява страх в разнихвъркати, и да шокира някое и по-дребно от него пале. Пред едрите  кучета разбира се влизаше в своята аристократична природа, отстъпваше джентълменски  и гледаше да остане незабележим, защото на няколко пъти без малко да попадне на мерника им.

Днес  сивотата в пейзажа навън беше изместена от студена белота. Сняг не валеше, то и достатъчно бе навалял в последните дни. Феликс се беше заслушал в ритмичната музика на капчука, когато П стана от компютъра . Тъкмо бе свършил с доклада, и реши да направи един тигел до МОЛ-а. Разбира се с Феликс. Откакто го изведе за пръв път до парка, не пропускаше и ден без да изкара мързеливия котарак на въздух, а пък той не изпускаше  възможност да се поперчи с грациозна стъпка. Червената каишка с нагръдника вече  му беше станала любима, и само чакаше кога ще му я нахлузят. Никога не беше отивал по-далеч от парка и щом видя П да става от работното място, весело се омота в краката му, предчувствайки предстоящото приключение навън. Остави се без съпротива да му нахлузят каишката и търпеливо зачака пред вратата.

След малко тръгнаха и Феликс игриво пое към така добре познатата му  градинка пред блока, която съвсем не личеше от снега. А каква бе изненадата му, когато освен бял, той  се оказа пухкав и мокър. Лапичките му, иначе катранено черни бързо сесдобиха с бели чорапки. Променената обстановка хич не му позволи да покаже походката на ягуар, постоянно се пързаляше, и макар да беше на четири лапи, хич не му бе лесно да пази равновесие. Вървеше едва едва,като тук таме се хързулваше по леда и поднасяше. Глъчката по улицата бе неописуема. П вървеше загърнат в сивото си палто   с черна пухкава ушанка, докато Едмундович бе защитен единствено от своя черен персийски кожух. Децата се бяха възползвали от нападалия сняг и летяха навред със шейните си. Така както вървяха, малко момиченце погали котарака, който сякаш излезе от налегналата го летаргия, и игриво се шмугна покрай него.

Феликс си нямаше на представа, що за нещо са моловете, още по-неразбираемо звучеше самото име. Веднъж само докато оставяше весело следите от своите лапи върху компютъра на П, екранът светна, и Едмундович видя съобщение: „15% намаление на котешки храни в МОл-а”.

Докато вървяха все така бавно, изведнъж Феликс попадна в една пряспа. Целият побеля , и дори очите му иначе жълти, спряха да светят като халогенки на Jaguar. Измъкна се от пряспата. Изтърси снега от себе си. Отново лъсна добре познатият му черен цвят.

Изведнъж двамата с П се изправиха пред нещо огромно и прозрачно. Явно това бе въпросния мол, който наподобяваше пчелен кошер, още повече целият бе разделен на клетки. Върволици от хора и бляскави светлини обляха Едмундович, веднага щом се озова в него. П се запъти към една от клетките, където продаваха големи и разноцветни  куфари. „Извинете, търся си подходящ куфар за пътуване с колелца”, го чу да казва на продавачката, докато любопитно обхождаше с жълтите си очи редиците с куфари. Феликс видя наблизо един отворен куфар, котешкото му любопитство надделя, и бавно се запъти към него. Вниманието на стопанина му бе заето от продавачката, и той не усети маневрата на котарака. Той се шмугна в отворения куфар, но от предизвиканите вибрации той се заклати, падна и обърна още три-четири наблизо стоящи куфара. Затвори се, и тъмата обгърна Феликс, като единствено жълтите му очи даваха признак на живот. Едва сега П се обърна, и видя  какво е предизвикал немирникът. Притесни се, измъкна го от капана му, и започна да се извинява усилено на усмихващата се  продавачка. „Подобно  нещо само една котка може да направи”, каза му тя докато опаковаше избрания от него куфар, и допълни с разбиране, че и тя гледа цели три у дома си.

След като с Феликс напуснаха магазина за куфари, П взе сладолед, докато котаракът гледаше някак унило. За да си спести още котешки изненади, П мина само през магазина за котешка манджа, взе малко храна за Феликс, която все още стоеше с етикет  „-15%” и излязоха. Навън вече бе започнало да се смръчава, валеше ситен сняг, като вятърът се забавляваше, създавайки  истинска въздушна феерия от снежинки. Светлините и украсите навред правеха  предколедно настроение. Феликс почти не усети кога се прибраха.  Разбра че се връщат когато го лъхна острата миризмана кисело зеле. Всички комшии на П слагаха кисело зеле през зимата, и Феликс не понасяше тези аромати . Вече си бе в стаята, полумокър легна до прозореца, по  който имаше приказни ледени рисунки. Беше изгладнял, но установи че паничката му е наполовина празна. „Това е за наказание заради днешното ти котешко приключение”, чу да казва П. Феликс изгълта гранулите, после се сви на кълбо до прозореца и засънува. Събуди го приятен мирис на канела и джинджифил, някъде отдалеч  ухаеше на печени сладки, които толкова много обичаше. Феликс установи, че някой е сложил шапка с пискюл на главата му,а  до себе си видя купичка с курабийки във формата на звездички. Наостри като антени черните си уши, премигна и се облиза предусещайки кулинарен гъдел по небцето си. Едмундович бе истински ценител на добрата храна.  П му бе оставил от така любимите сладки с канела. Тихо бе  дошла Коледа, една такава  истински снежна и котешка. А с нея и уханието на канела и джинджифил.

А.Е.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар