Феликс е болен

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
5 (100%) 2 votes
Феликс

Феликс с презиме Едмундович лежеше тъжен и премигваше с жълтите си очи. Лявата му задна лапа беше бинтована, и целият ухаеше на ветеринарна клиника. Съвсем не му беше до аристократично поведение, дори не искаше да мързелува, противно на своята природа. Чуруликащите птички навън и раззеленилите се магнолии в така любимата му градинка го привличаха като магнит, но той не само не можеше да излезе, ами и беше прикован на легло, защото на три лапи всякакво щъкане, дори наподобяващо ход на пума беше невъзможно. А животът навън се беше събудил от зимния сън, и кипеше отново в пролетни цветове и аромати. Тук-таме Едмундович виждаше да прелита и някоя друга пеперуда. Явно те също излизаха бавно от своите пашкули.

Причина за котешката фрактура бяха средношните игри на Феликс. Преди няколко нощи в опит за скок от фотьойла към дивана, котаракът се хлъзна и заклещи лапичката си в процепа между тях. Тя скръцна  и се чу силно мяукане, което разбуди П по никое време. Нямаше какво да направи, освен да наложи с лед травмирания котешки крак, поне до сутринта, когато ерика щеше да отвори клиниката. Рано сутринта понесе тежкия и тъжно мяукащ котак, който от болка дори не искаше да гледа. Болничните миризми лъхнаха Феликс веднага, щом се отвори вратата на клиниката, но той нямаше сили да се размърда. Ерика го посрещна в бяла престилка с въпросителен поглед, опитвайки се да се досети за причината за неговата визита. Щръкналата лапа и даде отговор веднага. Все пак тя попита  П: „От какво е пострадал Господин Аристократ?”, Ерика също знаеше, че мързеливия персиец освен име и презиме си имаше и прякор, но травмата очевидно не беше резултат от лениво поведение. „Пак се правеше на пума, и се опита да скочи от фотьойла на дивана”, отвърна П. „Лошо презимяване ли?”,продължи да пита тя, за да си изясни  историята на котешката травма. „Не, по-скоро лош старт”, отвърна П, а Едмундович размърда мустаци и премигна с жълтите си очи като халогенки на Jaguar, сякаш предупреждавайки го да спре да му напомня за лошата случка. От болка даже не можеше да се умилква на Ерика, тъй че тя съвсем безпроблемно го боцна с една игла. След малко почувства леко облекчение. Сложи го под един апарат. Даже нямаше смисъл да го предупреждава да не мърда, защото Феликс лежеше като неподвижна черна космата маса. Установи се, че е навехнал лапата  си,  и Ерика трябваше да я обездвижи. Поне седмица Едмундович тряваше да е в активна почивка, ето защо П сервираше любезно паничката  пълна с гранулки току под муцуната му, докато лежеше на любимия прозорец, и се любуваше на пролетните гледки.

Времето принуждаваше и П да излиза все по-често навън за да се грижи за своята градинка. Окопаваше магнолиите и засаждаше нови цветя, Засядаше само от време на време пред лаптопа, когато дойдеше нова поръчка за някой маркетингов анализ. Последният който подготви бе за компания, предлагаща  нов вид суперхрани на пазара. Отнасяше се доста резервирано към подобни гръмки понятия. Все по-рядко посещаваше социалния клюкарник, защото установи, че през последните десет години бе прекарал повече време в участие в безсмислени дискусии и постване. Дори  все по-рядко се сещаше да лайква каквото и да било. Откакто в живота му се бяха появили градинката и Феликс Едмундович, виртуалния свят му стана някак излишен.

Иначе Феликс установи, че болледуването макар и лишаващо го от активно движение си имаше и своите плюсове изразени най-вече откъм пробването на нови вкусове и аромати. А както знаем Едмундович беше любознателен гастроном и ценител на всякакви котешки и не само котешки  храни. Ерика се беше погрижила да укрепне бързо, защото му беше предписала специална диета с витаминозни котешки деликатеси. Макар че зимата беше отминала, П не пропускаше да го глези и с любимите му сладки с канела и джинджифил. Когато лапата му позарастна, Ерика започна да се отбива за котешка рехабилитация.  П се радваше на нейната  компания, и докато пиеха чай и разговаряха за изкуство, лапата на феликс беше подлагана на бавни и монотонни движения. С времето П се беше отчуждил от злободневните теми. Дразнеха го, и дори когато посещаваше  любимото си кафе заедно с Феликс, вземаше едно амарето, и сядаха с Едмундович на една пейка, далеч от хорските коментари и клюки.

Една сутрин докато П се разсъмваше с поредната доза ароматно кафе, и проверяваше за нови служебни поръчки, Феликс бавно се изправи. Установи не само  че лапите му са на място, но и че може да пази равновесие. Премигна бавно с жълтите си очи, и страхливо направи няколко крачки. П го погледна усмихнат, котаракът пък се опита да изглежда възможно най-убедителен, че си е върнал формата на пума, погледна към вратата с жълтите си очи, и замяука. Така се опита  да даде сигнал, че вече не е болен, и иска да излезе навън. „Още не си готов за разходки”, каза му П. Взе го без да му слага любимата каишка, и излязоха в градинката. Феликс изрази радостта си с леко помахване на опашка, а П взе да полива цветята, които вече бяха напъпили. Ароматите и звуците погълнаха вниманието на Едмундович, а пролетта бе настъпила, и променила  дори котешкия му мироглед. Беше решил да не се прави така често  на пума, защото  всъщност си беше най-обикновен домашен персиец.

А.Е.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар