На излет край реката

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Феликс Едмундович

Навън бе топло и хубаво,  а ароматите на магнолиите гъделичкаха носа на безгрижно полегналия под сянката им Феликс. Черният котарак с презиме едмундович се беше излегнал мързеливо под тях, и с ритмични движения на опашката си разгонваше нахалните мухи, които смущаваха с полета си котешкия му дзен. Въртеше от време навреме голямата си глава, и се наслаждаваше не само на аромата от любимите му магнолии, но и на отсрещните люляци, чиито нежни виолетови цветове преливаха в небесната синева.

П се бе захванал с нов проект, поръчка за изследване на пазара от голяма мултинационална  компания, производител на шоколади. Интересуваха ги вегетарианците и веганите, защото отскоро бяха се пренасочили към този така модерен  пазарен сегмент.

Феликс не обичаше шоколад, а и съвсем не беше веган, въпреки че в менюто му имаше и свежа котешка тревичка, която му доставяше нужните витамини. Следвайки  предписанията на Ерика, П му я носеше  два пъти седмично от кварталния зоомагазин. Откакто го бе посетил за последно, продавачката беше станала доста по-сведуща по въпросите на здравословното котешко хранене. Сега обаче не му оставаше време дори да поглези Едмундович с любимите му сладки с канела и джинджифил. „Обещавам да ти ги направя скоро, и да отидем на излет”, каза му по-рано сутринта  П, когато котакът със скок в стил на черна пума се озова върху шкафа с подправки, и бързо надуши пликчето с канела.

На следващия ден наистина се събуди от така добре познатия му мирис на печени сладки, идващ откъм кухнята. П беше изпълнил първата част от обещанието си към Едмундович, чиито мустаци се размърдаха като антени на предавател, докато бавно се заклати с котешка походка към източника на миризмата. Оставаше излетът. На вратата се звънна и Господин Аристократ   наостри черните си уши, но  така се беше  опиянил от наситените канелено джинджифилени аромати , че  в първия миг не позна кой идва. Беше Ерика, слава Богу не в бяла престилка, а с раница на гръб. Беше решила да ги придружи. Отиваха край реката . „Е, готови ли сте за път? Тръгваме ли?”, стрелна тя два бързи въпроса докато влизаше. „Да, остана само да взема сладките с канела, защото Феликс едва ли би тръгнал без тях, отвърна П, а Феликс му хвърли разбиращ поглед с жълтите си очи. Застана до вратата  сякаш  за да демонстрира, че котешкият му дух  е винаги готов щом се касае за някое приключение.

„Внимавай Феликс, и гледай да не се правиш много много на пума, че споменът от последната травма май още е  пресен, каза му Ерика, и го погали усмихвайки се. Разбира се като домашно котешко джипи тя знаеше най-добре, а Едмундович съвсем ама съвсем не искаше да си спомня за онзи случай, в който лявата му задна лапа беше бинтована, а миризмите на клиника стряскаха съня му.

Пътят до гарата  беше дълъг, а черният мързеланко колкото и да опитваше да наподобява с походката си на пума, бързо се изморяваше,  и затова Ерика и П си го предаваха щафетно. Феликс за пръв път щеше да пътува с железниците. Влаковете отдавна бяха станали доста удобни и комфортни за жителите на малкото градче, и П редовно отскачаше до съседния областен център за делови срещи, но естествено в този случай никога не мъкнеше Едмундович със себе си. Сега обаче не беше така, защото  предстоеше излет до реката. Взеха билети от близкия автомат, тъй като  на малки гарички като тяхната технологиите и практичността отдавна бяха изместили продавачките на гишетата, и излязоха на пустия перон. Бяха само Ерика, Феликс и П. Скоро пристигна и малката мотриса, чиито червени врати се отвориха със съскане. Тримата влязоха и заеха места до прозореца, а както знаем това бе любимото място за иначе любопитния котак. Сега му предстоеше да се наслади на множество различни пейзажи, което го накара да взре жълтите си като халогенки на Jaguar очи през прозореца. Бавно потеглиха, и картините взеха да се сменят една след друга. Градчето постепенно  отстъпи място на природата- дървета и  раззеленили се храсти, през които прозираха слънчевите лъчи и весело си играеха с листата им, рисувайки всички цветове на дъгата. По едно време те бяха изместени от грижливо обработени поля и ширнали се като зелени килими  пасбища. Всички те  бяха непознати и вълшебни места за Феликс, който и не подозираше колко голям е светът извън любимата му градинка. Най накрая достигнаха и до реката, която се извиваше ту отляво, ту отдясно, а слънцето образуваше тънка блещукаща ивица по повърхността на водата. Слязоха на също такава малка и безлюдна гара, и по тясна пътека стигнаха до брега на реката. Феликс беше отпочинал и весело се разхождаше, вързан за любимата му каишка, като от време на време се шмугваше в наблизо растящите храсти. Стигнаха непосредствено до брега , и намериха подходящо място за пикник.

Едмундович  вече мяукаше, защото празният му стомах даваше сигнали, и нямаше търпение да си похапне от любимите сладки. Успокои се едва когато П тикна под муцуната пълната купичка с примамващите го с аромата си кулинарни изкушенийца. В същото време Ерика и П се подкрепиха със свежа салата и риба тон, която ветеринарната лекарка извади от раницата си. Като ценител котакът започна да се умилква около нея, и естествено получи късчета рибено месо. Беше се натъпкал, но когато тръгнаха край реката, се почувства пълен с енергия, и започна игриво да подтичва около двамата. Реката го съблазняваше с движещи се в нея хиляди неща- изсъхнали клонки, патици, блескащи рибки, и той бързаше  да се запознае отблизо с една съвършенно различна екосистема. Топваше от време на време лапички в иначе студената вода, но бързо се отказваше да навлезе в нея. Само си играеше, гонейки разни хвъркати неща по големите камъни. „Внимавай Феликс”, подвикна му П, който отдавна го беше освободил. Двамата с Ерика следваха игривия котарак от разстояние. Едмундович обаче така се беше улисал в преследването на един крайречен обитател, че съвсем не забеляза, кога реката беше станала по-бърза и буйна. Цопна като черна космата топка във водата, създавайки невъобразим фонтан от пръски, а течението го повлече надолу по реката. Безпомощният Феликс само размахваше лапички в опит да изплува, и даваше сигнали със жълтите си очи за предстоящо бедствие. Ерика и П го бяха последвали, но реката се разширяваше, и Феликс бързо се озова по средата и, където го подхвана още по-бързо течение. Достигна до един дънер и се покатери, а там компания му правеха три малки патета. На Едмундович съвсем не му беше до тях, а се сви в единия край, и впери жълтите си очи към брега. Ерика и П обаче вече никъде не се виждаха. След известно време  дънерът спря в заблатения бряг на реката. Беше достигнал до голям завой на реката, чиито брегове бяха обрасли с тръстики. Феликс се плъзна между тръстиките, и с доста усилия достигна до твърда почва.

Огледа се, измяука два три пъти, сякаш да даде  сигнал, че е на сигурно място и тръгна в обратна посока проправяйки си път между храстите. След няколко завоя пред очите му изникнаха два крака, обути в червени маратонки. Повдигна глава и видя познатите очертания на Ерика, която се беше обърнала на другата страна, понечила да смени посоката на движение. Измяука жално, и тя се върна. Видя го да се поклаща, и го взе. „Ах немирнико, виж на какво си заприличал, целия си мокър. Като истинска речна видра си”, каза му Ерика, докато Едмундович се сгуши в скута и. След малко се появи и П. Ерика му се беше обадила, че е намерила плаващия котак. „Ех Феликс, ти си като магнит за котешки приключения”, каза му П, докато черният му и мокър домашен любимец примижаваше бавно и доволно с жълтите си очи., доволен, че се е избавил от неизвестността на реката. Достигнаха до все същата малка гара. Скоро дойде мотрисата. Беше време да се връщат. Когато се прибра вече подсушен и изсъхнал, Феликс се сви на топка до любимия му прозорец. Приключението край реката беше изтормозило котарака, и беше изцедило силите му до крайна степен. Затвори очи и засънува, как пътешества там, някъде край голямата река. Днешният излет беше оставил  трайни следи в котешкото му въображение, и го накара да се замисли, не само колко голям, но и опасен е светът, особено онзи непознатия извън любимата му градинка.

А.Е.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар