Феликс остава сам у дома

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
Феликс

Сипещия се тихо снежец показваше, че в  малкото градче вече  господстваше  зимата. Феликс Едмундович лежеше лениво до прозореца, и бавно взираше жълтите си очи в любимата градинка с магнолиите, които бяха облекли ефирна бяла премяна. Така му се искаше да остави някой и друг отпечатък от своите лапи край тях и макар за малко да усети снежната идилия навън, но тишината и спокойствието се бяха възцарили около него. Черният котарак дори не чуваше ритмичното чаткане на клавиатурата . Беше останал сам у дома.

П бе тръгнал за  някаква конференция посветена на  новите маркетингови стратегии в туризма. Отскоро се бе захванал с нов проект в тази сфера, и трябваше да е в крак с последните тенденции. Мястото на този иначе важен форум също не беше случайно избрано от организаторите -арабските емирства. Така че му предстоеше да посети лъскавия Дубай. Естествено господин Аристократ трябваше да си остане у дома почти без надзор, дори и без любимите му канелени сладки с джинджифил.

Феликс не обичаше самотата. Беше свикнал на регулярните разходки с П, а през деня все се случваше по нещо интересно, в което естествено беше замесен самият той, така че често отнасяше критики от стопанина си- ту за по невнимание бутната саксия, ту за прасната на пода стъклена чаша, в резултат на аристократичните му разходки по масата. Защото като всепризнат кулинар Едмундович редовно обикаляше и инспектираше дали случайно не е изпуснал някоя вкусина, без да е усетил нейния аромат.

Пътуването на П щеше да го лиши от всичко това. Едмундович реши да се опита да усуети намеренията му, като разхождайки се в близост до машината му, бутна небрежно чашата с кафе, което се плисна върху лаптопа. „Фелииикс,какво направи немирнико?”, извика П щом видя котешката поразия. Котакът обаче съвсем не се трогна, изгледа го безизрастно с жълтите си като халогенки на Jaguar очи, обърна се и в стил на пума се отдалечи с респектиращ скок. Понесе сериозно наказание. Беше лишен от дажбата си с гранулки за обед, а П се закани да не извежда немирника навън до края на седмицата. С деянието си Феликс беше объркал графика , защото лаптопът отиде на спешен ремонт, а П трябваше скоростно  да си намери и резервира хотел в Дубай. Намирането не бе проблем, по скоро резервацията се оказа спънка. За нововъведенията нямаше граници, и те бяха достигнали и превзелия иначе консервативния арабски свят, където проклетите биткойни заплашваха да заменят дори местната основна валута-петрола. Повечето хотели в приказното емирство предлагаха разбира се резервации срещу някой и друг биткойн, стига да имаш от модерната криптовалута. А П не само нямаше, а и не искаше да се сдобива с нея. Нямаше и петрол.

Администраторката на един от хотелите с невъзмутим тон му обясни, че можеше да се сдобие със ценните биткойни в някоя от виртуалните кабини в хотела. Едва по-късно П щеше да разбере, до каква степен беше достигнала истерията около новите пари в емирството, като дори дюнерите на улицата се предлагаха срещу биткойни, а навред имаше специализирани борси.

Лаптопът беше оправен, и П отиде до близкия сервиз да си го вземе естествено без Феликс, който след последната лудория гледаше да не се мярка много пред очите му, и лениво се излежаваше на дивана. П помоли Ерика за съдействие. Тя от своя страна се обърна към  позната, която работеше в една туристическа агенция. Така с „връзки” успя да си намери хотел където все още приемаха нормални пари.  Ерика бе дошла да види котака, който в типично негов аристократичен  стил се омилкваше около нея докато  ветеринарната лекарка пиеше чай, отнасяйки едно две погалвания по черния си гръб.

Едмундович обаче отбягваше П, и това не остана незабелязано за Ерика, която го погледна и попита: „Какво се е случило?”. Тогава той и разказа за последната котешка лудория, и за последвалото наказание. „Типично за господин Аристократ. Направил го е защото усеща, че ще остане сам, и не е искал да заминеш”, каза тя. „Ти пък откога разбираш от котешка психология?”, попита я на свой ред П. Ерика му разказа, че когато е учила ветеринарна медицина, са имали специална дисциплина свързана с психологията на животните. Според експертното и мнение постъпката на Феликс не може да се тълкува по друг начин. И котакът я погледна с разбиране отваряйки широко жълтите си очи, сякаш за да потвърди нейната хипотеза. „Няма как, този път ще остане сам. Форумът е важен за компанията, за която работя, и не мога да го пропусна”, каза П, и помоли Ерика все пак да наглежда в отсъствието му Едмундович. Тя обеща да наминава поне през ден, за да не оставя гладен Феликс, който я погледна с благодарност и докосна с муцунка ръката и. „Ще ти донеса и сладки с канела и джинджифил”, каза му усмихната тя, което накара Феликс да размаха весело черната си опашка, и да замърка ритмично.

В деня на заминаването му кипеше трескава подготовка от сутринта. Полета на нискотарифната компания, с която П щеше да се добере до арабския свят бе късно през нощта, и трябваше да приготви багажа.  Феликс се мотаеше от време на време наоколо, и обикаляше около куфара. Хареса му, и се пльосна върху му. П го погледна критично, и му каза: „Съжалявам, но ти оставаш тук Феликс.”

Едмундович се отдалечи бавно бавно с котешка походка, и зае обичайното си място до прозореца. Топлината беше унесла черния котарак, който беше заспал. Не усети  кога П бе тръгнал към летището.  Беше останал сам с тишината. Дотътри се до паничката си. Поне тя бе пълна с така вкусните гранулки с риба тон, които излапа лакомо. После пак легна до прозореца, и се загледа в бялата пустош навън, където  само  снегът продължаваше да се сипе от небето.

А.Е.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар