Жан Рондо връща нежния звук на чембалото

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

 Модерни интерпретации и барокова музика възраждат един музеен експонат

За Жан Рондо дейността на музикантите е само частица от света ни

Чембалото- един инструмент с вековна традиция, който може да откриете в почти всеки уважаващ себе си музей за историята на музиката. Той обаче  все още не е изгубен за музиката , и макър че блясъкът му се свързва с прекрасните времена на барока, и днес са останали музиканти, които да се вдъхновяват от неговия невероятен звук. Един от тях е французинът Жан Рондо. Звукът на чембалото е съвършенно  различнн от този на модерните клавирни инструменти, и до днес не може да се сбърка с този на пианото например. Той е нежен и чувствен, сякаш идва от едно друго време.

„Това е един  чувствителен инструмент със свой специфичен звук. Човек обаче не трябва да се притеснява да свири на чембало. Трябва да работи с цялото си тяло и да знае какъв звук иска да изкара от него”, споделя музикантът.

Той свири бос и по джинси. Две години след дебюта си, Жан Рондо е засипан от най-различни ангажименти за концерти.  „Свиренето на чембало е различно от това при останалите клавирни инструменти. Когато натиснеш даден клавиш, веднага излиза звук, спреш ли да го натискаш, спира и звука”, разяснява Рондо. Чембалото се състои от преден и заден регистър, които могат да се свирят заедно. „Когато свириш върху долния регистър, горния се включва автоматично”, продължава той.  Първият му албум печели престижната френска награда  Victoires de la musique classique.

Млади музиканти вдъхновени отбарока съхраняват музиката от тази епоха

Дали подобно на други инструменти, на чембало може да се изпълнява и джаз? „Да, но аз свиря само барокова музика, написана специално за този инструмент”, отговаря Рондо.  Звукът на чембалото чул за пръв път по радиото като дете. Пленил го, и решил да се научи да свири точно на този клавирен инструмент. Днес Рондо е част от онази млада генерация музиканти, която е  пленена от духа на барока, и заедно с ансамбъла Never mind се опитва да и върне незаслужено позагубения блясък.

Жан Рондо е от музикантите, които искат да съхранят чистотата на бароковата музика, но известна инсценировка, която да я доближава до съвремеността, в по-тесен или по-широк смисъл не пречи.  „Мисля че това  което прави даден музикант, е само една частица от нашия свят. Нещо почти невидимо, като капка вода в океана”, казва французинът. Той използва инструмент от миналото, но дали музиката му се влияе от съвременността?

„Не мисля. Чембалото е част от музикалното съвремие. И въпреки че не е толкова модерен като цигулката или флейтата, си има своята история. Бил е забравен веднъж. Това е като с историята, когато нещо остава недооценено, човек се опитва да го преоткрие”, продължава той.

Жан Рондо  прави така, че композиции, писани преди три столетия да звучат свежо и съвременно, а тогава, когато  за да изрази нещо старите ноти не достигат , прибягва и до импровизация без да изневерява на стила на барока.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар