Преходът между системите в творчеството на двама млади писатели

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

Елица Георгиева и Петер Били пишат за травмите от прехода между социализъм и капитализъм и отражението им върху обществото

Елица Георгиева и Петер Били по време на дискусията

В рамките на Софийския международен литературен фестивал  на 14 декември  се състоя дискусия с участието на двама млади писатели- Елица  Георгиева и Петер Били на тема „Биографичност или автокондиция”. Интересното е, че и двамата автори разглеждат темата за прехода към постсоциалистическото общество.  Това ме и привлече съвсем случайно към дискусията, защото струва ми се бе интересно  да се разбере как младите писатели разглеждат прехода и нанесените от него травми, с оглед на това, че поколението на 40+  осъзнато  е преминало през „тунела”. Както се знае тази тема присъства в творчеството и на други наши  писатели  като Илия Троянов, Георги Господинов, Владимир Зарев и други. Питър Били дава словашката гледна точка към прехода. Любопитен факт е, че Елица Георгиева представя своята версия за българския преход в книгата  си  „Космонавтите само минават” първо пред френския читател. Един роман в стил на комикс, в който всяка глава се  състои от по една картина, една мисия и едно откритие.

В тази връзка се опитах да разбера, как емигрантите от бившите френски колонии, търсещи своя път към свободата в днешна Франция възприемат прехода и могат ли да се търсят допирателни точки между техния стремеж и нашия,  на поколението  40+ които съзнателно потърсихме пътят към свободата след 1989 година. Оказа се, че не бях първият, задал подобен въпрос. „Вчера подобно нещо ме попитаха гости от Индонезия. Мисля, че може да се търсят подобни паралели макар  че гледната точка е различна”, сподели Елица Георгиева. Според нея макар повечето от емигрантите във Франция, дошли от бившите колонии не са първо поколение, и до днес съществува ясно изразена и силна дискриминация спрямо тях във френското общество.

По-долу може да чуете кратък откъс от дискусията.

***

PS: Разбира се добре е, че млади писатели се опитват с творчеството си да придадат нови нюанси на прехода, който сякаш още не е свършил, защото все ремонтираме и променяме нещата, завинтваме нови винтчета в обществената система, а тя все не цъка като швейцарски часовник. Обяснението сигурно се крие в нейната конструкция, в която липсва баланса, а ножицата между основните слоеве в отсъствието на истинска средна класа си остава широка. Усещат го най-вече възрастните, които някога са носили обществото на плещите си, а днес по-голяма част от тях са на дъното. За тях преходът се превърна в безконечен тунел с насрещно течение, което непрестанно ги връща към носталгията по миналото. За тези които избраха да напуснат тунела на родния преход, се появи светлина в живота, останалите май още сме по пътя към нея, и се надяваме , че ще я достигнем, стига пак да не ни попречи насрещния влак.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар