Феликс и Лу

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Феликс Едмундович

Тя пристъпи грациозно с белите  си лапички, подавайки малко плашливо муцунка иззад вратата на хола, докато старият ни познайникФеликс Едмундович  се излежаваше и взираше жълтите си като на Jaguar очи в събуждащите се магнолии. Въобще беше обичаен пролетен ден, в който сякаш цялата природа се готвеше за промяна, такава каквато предстоеше и в котешкия живот на господин Аристократ.

Бидейки благородник  по душа, той дори не удостои с поглед плахо пристъпващата котка, докато не чу гласа на П. „Виж немирнико, довел съм ти компания. Казва се Лу, и отсега нататък ще живее при нас.” С прости думи искаше да му каже, че котешките гърла в домакинството им ставаха две. Това означаваше всяка сутрин да делят храната си, а може би и любимите курабийки с канела и джинджифил, помисли си черният разбойник. Едва сега обърна глава и погледна към тъмните и красиви очи на Лу. Тя беше с тигрова украска,  оцветена в черно, бяло и оранжево котка, която се движеше с лекота. Стана от прозореца и със скок на пантера застана пред нея и  се опита  да и покаже чия е територията в стаята. Лу обаче не му се даде. Наостри уши . Настръхна и показа зъби. Колкото и да се чувстваше гостенка, тя показа характер, и не остави у Феликс  никакво съмнение, че ще може да и наложи аристократичната си воля . Бавно пристъпи и с елегантен скок се озова върху фотьоила, намерила явно най-удобното място за себе си.

В същото време П. се появи мъкнейки чувал с гранули. Остави го зад вратата, докато Феликс зае обичайното си място до прозореца, примигвайки равномерно с жълтите си очи . Погледна П и издаде котешки вопъл подобен на стон. П се обърна и му каза:” Феликс ще трябва да свикваш.  С Лу мисля ще сформирате една котешка партия, така че ще успеете да си поделите територията”. Котаракът пак премигна, и обърна вниманието си към любимите му магнолии. П се зае с обичайната си работа, която извън грижата за котаците се заключаваше  до следенето на рейтинги, и анализа на различни маркетингови проучвания. Напоследък работата му изискваше да прочете доста книги свързани с дигиталния маркетинг и поведението на маркетолозите в съвременния технологичен свят. Разбра, че те са не само посредници между тези които предлагат и тези които търсят, но и своеобразни медиатори които чрез умел инструментариум трябваше да направляват интереса на потребителите към точно определени продукти.. В него  се включваха и не дотам любимите му социални мрежи, които въпреки че избягваше, трябваше да впрегне, ако искаше проектите с които се бе захванал да имат успех. Пусна си Елвис и се зарови в нета. Не се учуди, когато прочете някъде, че пазарът на криптовалутите се намира пред крах. Отдавна му бе ясно, че беше въпрос на време балонът да се спука, но тази тема не го интересуваше.  Запозна се с програмата на нов уъркшоп посветен на пазарните проучвания и определянето на целеви групи, когато усети  двойно мъркане зад гърба си. Затворническият рок явно бе подействал хипнотично на котаците, които сладко спяха- единият на футьойла, а другият до прозореца. Бяха се усмирили.

За да няма препирни, П. постави отделни панички с храна и вода за Лу, надявайки се  Феликс да не прояви присъщата за него лакомия. Тя изглеждаше съвсем обикновена домашна котка, без да има аристократичен произход и обноски като на Феликс. Негова колежка му предложи да я вземе, защото заминаваше за чужбина.  Той се съгласи, Жилището му бе достатъчно голямо, така че където една, там и за две котки щеше да се намери място. Това обясни и на Ерика, която дойде на следобеден чай на другия ден, докато тя се радваше на Лу. „много е нежна. Истинска красавица. Ще трябва време докато господин Аристократ свикне с девойката”,каза му тя. От  П. се осведоми, че всички ваксини на Лу са направени, и че е в отлично състояние. Подобно на Феликс бе кастрирана от предишната и стопанка, така че нямаше как да даде потомство. Ерика остана впечатлена от красивите очи и дългите мустаци на Лу. „А твоята работа как е?”, попита го тя. „Работя по проект на международна компания, която иска да навлезе на пазара на алтернативни технологии, и по-точно на продажбата на инсталации за  автомобили, задвижвани от водородни клетки”, каза и той.

Ерика знаеше, че в съвременния свят традиционните източници на енергия все някога щяха  да привършат,  и човечеството се бе втурнало в една нова надпревара. Надпреварата да открие и развие нови технологии за добиване на по-евтина енергия. Технологии, които в недалечно бъдеще можеха да позволят на хората  да овладеят  нови цивилизации и пространства, мислеше си тя, и напълно подкрепяше усилията на П. в тази насока.

Постепенно котешката нация свикна , пък и Лу не напираше нито към любимата  позиция  за Феликс за наблюдение, нито към изкусителните за него сладки с канела, което го поуспокои. Вкусовете им по отношение на котешките храни бяха коренно различни. Докато Феликс наблягаше на всичко рибено, Лу си похапваше пилешки деликатеси. Това определено затрудни П. ,.Наложи се да купува различни храни за да се съобрази с вкусовете на питомниците си.  Те намериха  котешки език и вече не се предизвикваха с хъскане и нападателни пози, а дори взаимно си играеха или се катереха по изкуственото дърво в хола. Лу не отстъпваше на Феликс по пъргавост, макар да не притежаваше впечатляващия скок на персиеца в стил на черна пума. Когато се постопли, Лу дори го придружаваше на кратка разходка до любимите му магнолии. Така бавно Лу се превърна в част от действителността на Феликс и П.. . Дори му въведе нов режим, будейки го с мъркане всяка сутрин, впервайки красивите си очи в него. Мързелив по природа, Феликс никога не го будеше, защото самият той се активизираше сутрин едва  когато до обонянието му достигнеше познатия аромат на канела и джинджифил.

А.Е.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар