Стените- видимите и невидими линии на разделението

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post
„Стени“ от Марчело ди Чинтио

Какво е да живееш в погранични райони, разделяни от стени и бодлива тел  ? Как се чувстват ничиите хора в линия нула, и имигрантите, драпащи да достигнат до испанските анклави Мелиля и Сеута в Западна Сахара за да се доберат до парче от мечтаната Европа?  Какво е усещането да живееш от неправилната страна на стената?  Кои са добрите,  и кои лошите? Какво е да налагаш чужда идентичност там, където не я имало. Стените създават повече линии на разделение и пораждат повече въпроси, отколкото да дават отговори.

Дело са на късогледи политици като Сирил Джон Ратклиф разчертали с молиф географската карта, без да се интересуват от съдбата на хората, живееща в погранични райони, в които стените разделят  човешки съдби, отделят хората от поминъка им и създават истински зони на травматизъм по целия свят.  Журналистът Марчело ди Чинтио пропътува десетки километри- от Мароко през Индия, Бангладеш, Близкия Изток, Кипър, Ирландия, Мексико  САЩ и Канада  за да изследва живота на хората, обречени да живеят от двете страни на  граничните линии. Сблъсква се с местната бюрокрация, разминава се на косъм от терористични атентати, но не спира да изследва живота в селца и градчета, разположени от двете страни на стените. Описва историите в едноименната си книга „Стени” издание на „Вакон”. Както пише загражденията не винаги се справят с основните си задължения, но ефективността им се дължи на „илюзията, която създават – илюзия за изключване и разграничаване”. Единствената изгода от стените е за администрацията, докато жителите в пограничните райони са определяни като „хора от никъде” и „недодялани селяндури”.

„Слънцето, същото слънце, което някога беше измъчвало испанците при Ануал, беше нагряло металните халки. Напук на всичката тази стомана обаче ме обзе неочаквано чувство за лекота. От двете страни на Стената растяха маслинови дървета, а върху бодливата тел бяха проснати да се сушат зеленикавите униформи на мароканските граничари. Пойни птички чуруликаха, накацали по загражденията. Пълзящо диво растение се беше промушило през мрежата, беше се разпростряло върху стоманените жици и ги беше отрупало с розови цветове. Цветята ми напомниха, че нито загражденията в Сеута, нито тези тук бяха спрели мигрантския поток към анклавите. Колкото и да беше страховита, Стената не беше успяла да попари красивите мечти за Европа. ..”

Стените се изграждат не за да пазят, а за да определят  до къде свършва, и откъде започват територии, често смятани за общи. Те водят до масови миграции като тази при разделението на Източен Пакистан  (днес Бангладеш бел.ред.) от Индия, довело до преселението на 12 млн. души, съпътствана от гибелта на между половин и един милион души. Днес става ясно, че стената между тях няма да спре нито терористичните актове на мюсюлманите, нито  контрабандната търговия на всякакъв вид  стоки.

„Далечният североизток на Индия е отделен от останалата част от страната, но не със стени и заграждения, а от непохватната писалка на Радклиф, която почти е откъснала североизтока от „голямата Индия“. Между двете части на страната има само една тясна ивица суша, широка 21 км в най-тясната си част. Индийците наричат тази ивица „Пилешката шийка“…”

Селяните, живеещи по „линията на Ратклиф’ по думите му приличат повече на източноазиатци, отколкото на индийци, а основната етническа група в региона са касите, ревностни християни, потомци според преданията на седем от 16-те семейства, предпочели земята пред рая. Ди Чинтио обикаля из затънтените погранични крайща на Индия, натъквайки се на не дотам привлекателни за туристите селца и градчета. В село Лин- гкхат попаднал на един  от куриозите, родеи от загражденията – стадион разделен на две, на който право да играят имали само индийците. В резултат на неправилното разделение в граничните зони между двете страни се оформили над 20 кв. км спорни зони. Границата спряла и печелившата  търговия със сироп за кашлица, който индийците продавали с успех в съседен Бангладеш, където го ползвали за заместител на алкохола . Така контрабандистите на сироп за кашлица се превърнали в земеделци.

Една от най-горещите зони на конфликти пък  е стената между евреи и палестинци , разделящи хората от земите им. Определяна от израелците като „антитерористична”, а от палестинците като незаконна, защото само 10% от нея следва  граничната линия между Израел и Западния бряг, прокарана през 1967 година.

Авторът  не само разказва историите на хора, живеещи край стените и загражденията, но се опитва да разбере какво е отношението на неангажираните в конфликтите между мароканци и испанци, между индуси и мюсюлмани, между католици и протестанти или между кипърски турци и гърци, живеещи по местата и линиите на разделение. Има и хора опитващи се да неглижират загражденията и стените чрез най-различни форми на изкуството. В Белфаст и на Западния бряг ги изрисуват, а на границата между Мексико и САЩ един музикант се опитва да пресъздаде  звуците на стената.  Децата от  беден имигрантски квартал в Монреал пък  ги заобикалят по време на празника Вси Светии, за да получат по парче скъп шоколад в от обитателите на съседните богаташки домове.

Така загражденията се превръщат и в евтини атракции, привличащи мнозина любопитни туристи, някои от които изгарят от желание да усетят адреналина от нелегалното прекрачване на загражденията например в Никозия.

Стените не решават а създават проблеми. Те се издигат тогава, когато хората са вдигнали ръце от решаването на конфликтите на браздата. Дълго след като прочетете книгата на Марчело ди Чинтио може би ще се питате подобно на мен, не кога ще бъдат разрушени истинските стени, а тези в ума и съзнанието ни, създаващи безсмислени и абсурдни линии на разделение и догми превръщайки изкуствено хората от двете страни във противници и врагове…

”Загражденията налагат опростена идентичност на хората, които не мотат да ги преодолеят. Или си оттук, или си оттам. Или си един от Нас, или си един от Тях. Стените изтриват нюансите и не позволяват на хората да напишат своята обща история….”

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар