Битки с мирис на барут и канела

1 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 1 Email -- Filament.io 1 Flares ×
Rate this post

Книгата на Илай Браун „Канела и барут” е храна не само за душата

Канела и барут от Илай Браун

Битки примесени с аромата на барут и канела. Абордажи и морски сражения. Измени,бунтове и преследване на смъртни  врагове. Търговски войни  с  конкуренти в опит да се унищожи монопола върху търговията с опиум, чай и подправки. На всичко това свидетел става беден готвач, пленен от кръвожадната пиратка – лудата Хана Мабът , наричана Акулата на Индийския океан , който за да оцелее трябва да докаже кулинарните си умения, приготвяйки неповторими ястия. И за всичко това разказва Илай Браун  в книгата си „Канела и барут”. Тя  не само ще  послужи  за храна на душата ви, но едва ли ще остави безразлично небцето на всеки един читател. Защото в нея има от всичко- щипка канела, джинджифил, карамфил, черен пипер и още от неизброимите  подправки на Изтока, които са съставна част от  истински вълшебни кулинарни шедьоври.  И „влажната кутийка” наречена „Летящата  Роуз” се превръща в място на експерименти  в кухнята, докато кръвожадните пирати хвърлят ножове по плъхове,  готвят  поредната битка или замислят най-различни заговори.  И вместо да направи „катедрала от фиде”, готвачът-пленник сътворява кулинарни чудеса с подръчните бордови инструменти, описвайки междувременно в дневника си  ежедневието на пиратите, и опитвайки  се безуспешно да се отърве от съдбата си на личен корабен готвач….и така започва неговия флирт с „копринени супи” и глезенето на дивата пиратка с „нежен пудинг“.

„Започвайки отзад напред, изпекох орехи и ги смлях ситно, после ги смесих с половината от кваса си, чиято шуплеста повърхност, за моя радост, беше покрита с буйна пяна – доказателство, че сокът от кокосовия орех му беше харесал. Към тестото добавих брашно, мед (затоплен и прецеден през платно, за да се отърва от песъчинките), шипка сол и малко сок от лайм, след което го оставих да втасва близо до огъня… Добавих още малко сок от кокосов орех, за да разредя тестото, и като сипвах от него с лъжица върху нагорещена скара, приготвих хрупкави орехови кексчета.”

Смесва взаимно несмесващи се течности, съсредоточавайки се напълно в кухнята използва вълшебни аромати като този на шафрана, вдъхващ   „живот на ориза с аромат и цвят на залез”.

„Между тъмните струйки от соса капчици мазнина бяха полепнали към хрупкавата картофена панировка и отекваха върху езика като ехо от замлъкнал църковен хор. Шафранът, стоплил всичко като слънчев лъч, проникващ през рисувано стъкло, благославяше паството, докато отстрани сосът със скариди размахваше шалчето си на блудница…”

Искате ли да разберете как правилно трябва да се приготвя киселото зеле, защото понякога провизиите на пиратски кораб могат да те подтикнат да измислиш всякакви рецепти за да оцелееш в джунглата от брадати и кръвожадни разбойници? Как ви звучи кисело зеле със шунка и сос „Холандес” например или пиратска паста, направена с корабно гюле?

Не се съмнявам че  пастет от херинга с розмарин върху орехов хляб, равиоли с опушена с чай змиорка  подправени с карамелизиран  чесън и дафинов лист или  пълнени смокини със синьо сирене  овкусени с капки мед ще погъделичкат здраво стомаха ви, защото авторът умело преплита пиратските истории  с гениалните хрумвания на един готвач. И ако е вярна приказката, че любовта минава през стомаха, то той  за да оцелее не само укротява  и възбужда деликатния апетит на  Акулата , но печели доверието и любовта и, като променя представите си за миналото, към което никога вече няма да се върне….

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар