Женски кооператив скрепява финландско-германската дружба с ликьори от горски плодове

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Културните връзки между Финландия и Германия  датират от времената на Ханзата

Хелена се чувства наполовина германка, наполовина финландка, и страда за загубите на хокей и на едните, и на другите

Верни на повече на духа да произвеждат биологична продукция, няколко жени от югоизточните части на Финландия се обединили само преди година, а сега вече са на най-реномираното изложение за храни и земеделие „Зелената седмица” решени да предлагат храни и продукти родени от чистотата на природата.  Слушайки историята им за ентусиазма с който  са започнали, се сещам единствено за поговорката за сговорната дружина и планината, тъй като дамите я олицетворяват на дело в пълна сила.

Бързат да ме черпят с ликьори, докато аз разбирам, че Хелена  Цилхер  е тяхната топла връзка с Германия, и двигател на женската кооперация. „Създадохме наш кооператив, в който две от колежките тук произвеждат горски плодове”, разказва Хелена, която си е вече пълноправна финландка.

„Всичко което предлагаме е биологично, и дори мога да кажа свръх биологично чисто, защото Финландия е страна с изключително чиста природа”, казва  тя.  Обединили се за да прокламират пред хората единствено чистотата на природните продукти. Стопанствата в кооператива са изключително от семеен тип, макар че в активния сезон се нуждаят от допълнителна работна ръка. „Така например мармаладът от малини който правим е без каквито и да е добавки, изцяло ръчно и без индустриални методи на преработка на суровината”, продължава тя. Жените предлагат продукцията си- сладка, сокове и ликьори  директно на потребителите и по-рядко на специализирани фермерски пазари, тъй като произвеждат изключително бутикови количества.

Хелена живее в малкото градче Микели, находящо се на около 300 километра от Хелзинки.Това е малко градче с близо 13 хил. жители”, казва тя и допълва: ”Знаете ли Финландия не се слави със някакви помпозни градове. Да имаме нова архитектура, но повечето градчета са малки и незабележими”. Признава, че основните трудности пред малки фермери като тях във Финландия са свързани с времето.

 „През тази година например имахме доста проблеми с реколтата, защото при нас лятото е много кратко, но дните през този сезон са дълги. И въпреки това при добро време през лятото можем да произведем добра и качествена реколта”, споделя Хелена. През тази година обаче сезонът е бил слаб заради дъждовното време. Другата трудност е свързана с пазара, защото голяма част от финландската земеделска продукция често е с минимум 30% по-скъпа от тази на фермерите  от другите части на континента. Тъй като местните фермери се стремят да заплащат достойно труда на работниците в селското стопанство, това се отразява в цената. И въпреки това често се налага да продават продукцията си под нейната себестойност. „Ако трябва да пресметнем всеки час труд, значи да забравим за клиентите”, казва Хелена.

Субсидиите за производителите на горски плодове са незначителни

Жените от малкия кооператив се гордеят, че могат да произвеждат биологични продукти

Няма как да отминем и темата за субсидиите, било то европейски или национални. По тази тема Хелена ми казва, че всъщност във Финландия фермерите отглеждащи горски плодове получават  доста по-малка подкрепа, и дава пример със зърнопроизводителите. „През миналата година те загубиха голяма част от реколтата си, и не получиха почти никакви субсидии”. Сега сами не могат да започнат активно новия сезон поради липса на средства.

Стопанствата на жените от кооператива са биологично сертифицирани, и макар че таксите  за това също  се отразяват в цената, те се гордеят, че това което произвеждат наистина е признато като биологично.

Наполовина финландка, наполовина германка

Неотминаваме и интересния въпрос за това като каква се чувства Хелена- повече германка или финландка. „Чудесен въпрос. В Германия се чувствам германка, а във Финландия-финландка. И когато гледам хокейна среща между Финландия и Германия, се ядосвам  като загубят и едните и другите”, красноречива е тя. Чуството да си наполовина германка, наполовина финландка при нея остава , макар да живее от половин век в далечната северна страна. Запазила е не само езика, но и приятелите си тук. А как се е решила да отиде толкова далеч? „ Не съм решавала  защото бях като сувенир. Съпругът ми замина за там и ме взе със себе си”, продължава разказа си Хелена. Съпругът и  който е художник е искал да приключи навремето своето образование при точно определен преподавател, и това го е накарало да напусне Германия.  Дошла е на изложението за да подпомогне с връзките и контактите си в нейната родина останалите жени от кооператива.

Точността при германците и неспокойствието на финландците

И когато стане дума за среща на две култури, винаги е любопитно да разбереш по какво се отличават или  си приличат. Веднага се опитвам да сравня по точност двете нации, но Хелена прави най-прецизното сравнение : „Финландците  са не по-малко точни от германците. Аз самата съм се метнала на майка си в това отношение и съм дори свръхточна. Германците обаче сякаш  са по-благонадеждни, докато при финландците всичко става трескаво и прибързано”, споделя тя. Оказва се че двете нации са имали доста сериозни културни връзки,  и противно на моите очаквания са  доста близки. Тези връзки датират от времето на Ханзата  от 15-ри век, и с изненада научих, че дори за поколения финландци немския  а не английския  е бил водещ чужд език в училищата. Финландия по думите и винаги е била като буфер между Швеция и Русия, и финландците са извадили късмет, че близо шест  века са били под шведско владичество, тъй като шведите наложили доста либерален режим на управление.

Мартин Иванов

Берлин

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар