Св. Костов: Земеделието не е фабрика, която можеш да контролираш

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

 

Инвестицията в иновативни технологии не еднократна стъпка, а цялостен процес, твърди в интервю за сп. Агроном” експертът Свилен Костов

Свилен Костов

Свилен Костов е завършил висше образование степен магистър по стопанисване на горите в ЛТУ през 2004 г.. В периода 2004-2013 г. работи в дф „Земеделие”, като между 2004 и 2007 година е експерт, а от 2007 до 2009 г. –главен експерт. От 2009 до 2011 г. е директор на Дирекция „Директни плащания” към ДФЗ, след което до 2013 г. е зам. изпълнителен директор на фонда. Между 2014 и 2016 година е председател на  „Центъра за иновативно земеделие”, а между 2016 и 2017 г. е заместник министър на земеделието и храните. Понастоящем работи като експерт по прецизно земеделие и ОСП на ЕС.

Г-н Костов, кое е основното, което трябва да знаят фермерите, когато пристъпват към внедряване и използване на средства за оптимизация на дейността им, с оглед на това, че и фокусът на ОСП след 2020 г се измества частично и към иновации  в земеделието?

  • Найважното нещо когато инвестираме в една нова технология е да осъзнаем, че това не е еднократна стъпка а процес, който както при всеки процес трябва да бъде управляван и да премине през фсички фази за да приключи с успешен резултат. На първо място фермерите трябва да си поставят правилната цел. Какво искат да получат, в какво искат да инвестират , защо го правят и дали могат да проверят резултата.  Една от причините за това, че технологиите не навлизат масово в земеделието у нас е, липсата на целта за това и нейната измеримост. Това води до там земеделските производители често да отхвърлят дадена технология като неприложима, защото не могат да измерят нейния  ефект. Когато някой е заинтересован от възможността да внедри дадена технология, чиято демонстрация е видял на голям форум като този (агросеминара на НАЗ б.р.), той трябва да си постави съответните цели, които иска да постигне в стопанството си. Дали с нейна помощ цели да увеличи добивите,  да намали разходите си или да  увеличи своята конкурентноспособност. Това са различни типове цели, които се постигат с различни технологии или с дадена технология, която е адаптирана по съответния начин. Именно в това какво цели даден производител да постигне с помощта на дадена технология трябва да е  в основата на това, да се определи нужния екип от хора, и дали разполагат с необходимия капацитет да го постигнат.  Крайната фаза след внедряването на определена иновация е контрола. Много често допускана грешка е сравняването  например на производителността на дадено стопанство до момента на внедряването на някаква нова технология, и при по-добри резултати да се счита проекта за успешен. Това обаче невинаги е така, защото за успешен се счита даден инвестиционен проект ако са постигнати заложените в началото цели. Например ако преди внедряването на нова технология средния добив е бил 500 кг/дка, а целта е да се постигне 800 кг/дка, но реално фермерът постига 600 кг/дка, тогава това не е успешен проект.

Какъв трябва да е процентът  на инвестиции в иновации в дадено стопанство, така че земеделският производител да е сигурен, че ще постигне резултатите които си е поставил като  цел?

  • Съществува един принцип на Парето, който казва, че 80% от резултата се дължи  на 20% от разходите за инвестиции. Не може да се каже точно, какъв трябва да е процентът на инвестиции на дадено стопанство в иновации- дали да е 10 или 15% годишно. По-скоро това се определя от текущото състояние на стопанството- материалната база, машините и условията на средата. Условията на средата са жизнено важни за област като земеделието, защото то не е фабрика, която можеш да затвориш и да контролираш  например доставките, работната ръка, технологичния процес, климата и др. . Напротив земеделието зависи от климатичните фактори- дали ще вали, дали няма да вали, от почвените фактори – на какви  почви са парцелите, какъв е дългосрочния ангажимент на правото на ползването им. У нас около 80% от площите са наети или арендовани, което означава, че плановете за инвестиции на земеделските производители трябва да са съобразени с правото за използване на дадена земя. Какво би се случило например, ако някой реши да инвестира в изграждане на напоителна система, и се окаже, че е загубил правото си на ползване на една или друга земя? За разлика от други сектори където се посочва, че годишните инвестиции за нови технологии  например трябва да са средно 15%, то в земеделието не може да се каже точно така. Всичко зависи от това на какво ниво във внедряването на иновации се намира дадено стопанство. Ако то е в самото начало, може да се наложи да инвестира цялата си печалба в нови технологии в продължение на три години например, но ако е направило вече някакви  инвестиции, то може да вложи средства само в управлението на информация, което не е особено голям дял от общите капиталовложения. От своя страна земеделието се явява един от най-големите сектори генериращи данни. Да вземем само  за пример всички машини, които събират данни чрез специални сензори за целия процес на полето, климатични станции, дронове, сателитни снимки. Това е обем от информация, който си има своята цена и своята полза.

Доколко процентът на фермерите у нас, инвестиращи в иновации е съпоставим с този на колегите им в Европа и съседните страни?

  • По отношение наличието на технологии в стопанствата особено с обем над 5 хил. декара, България е сред водещите стрни в Европа, но много малко производители използват пълния потенциал на дадена съвременна технология, от гледна точка на операциите по събиране на информация, контрол и телематика. Повечето фермери оценяват само частично предимствата на новите машини като оборудване, мощност,климатизация, но не и възможностите по отношение на събирането и обобщаването на дадена информация.

Говорим за инвестиции  в иновациите, но по отношение на иновативните методи за инвестиции като внедряване инструменти за оценка на риска и финансов инженеринг българските фермери все  ощр изпитват страх. Дали споделяте подобно виждане?

  • Да, хората ги е страх от нещо, което не познават. Това, че те са резервирани към подобен тип инвестиции означава, че им липсва достатъчно информация. Не можем обаче да ги виним за това, защото земеделците биха го правили защото са рисков тип играчи. Подобен род предприемачи биха инвестирали в нови технологии по отношение управлението на риска и инвестициите, но при наличие на достатъчно информация. Проблемът е че организациите у нас предлагащи подобни услуги не са достатъчно ясни в посланията си към земеделските производители, и не ги мотивират достатъчно.

Причината не се ли крие в това, че прекалено много се залага на директните плащания като  основен източник на доходи?

  • Те наистина осигуряват един финансов комфорт на земеделските производители особено в зърнопроизводството, защото размерът им до голяма степен покрива  разходите им . По последни изчисления към 30% от разходите им се покриват от тях, и правят до известна степен земеделците по-мързеливи по отношение на разучаването на нови технологии за управлението на финансите. Това съществува като фактор, но не означава, че този който предлага услуга за финансов инженеринг или застраховка, може да се оправдае с наличието на директните плащания за това, че бизнесът му не върви. Директните плащания и основното им предназначения е да гарантират някакво ниво на доходи на фермерите. Говорейки обаче  за  инвестиции в управлението на финансови активи ние имаме предвид повишаване на печалбите, като излизаме извън комфорта за гарантиране на някакъв минимален доход. Става дума за различна мотивация, и това е възможност за тези, които предлагат подобни услуги, да имат успех, и земеделците да инвестират в тях въпреки директните плащания. Дори според мен директните плащания могат да се разглеждат като един стимул, защото след като фермерите имат гарантирани доходи, могат да си позволят да рискуват малко повече.

Директните плащания не са ли остарял модел за подпомагане?

  • В Европа се говори за замяната им с други инструменти на подпомагане например с такива за управление на риска. в същото време обаче в САЩ, където използват подобен модел за управление на риска, обсъждат дали да не го заменят с директни плащания. Предимствата, ползите и недостатъците от финансирането на земеделието чрез директни плащания или чрез инструменти за управление на риска не са малко, и може да се спори с месеци за това, кой  е по-добрият метод за субсидиране. Едно е неоспоримо обаче, че земеделието се нуждае от субсидии. Това е така защото то трябва да осигурява храна. Има една мисъл, че човек се нуждае веднъж от свещеник и нотариус, но всеки ден по три пъти се нуждае от фермер. Колкото и да сме напреднали с иновациите и технологиите, храната е нещо, без което не можем, и ние трябва да си гарантираме възможността за изхранване.

При нас обаче се доказа, че директните плащания носят доста негативи поради изкривяването им, с цел изопачаването на подпомагането, докато все още не е видян ефекта от въвеждането на различни  инструменти за управление на риска като продажби на зелено или коопериране на производителите на земеделска продукция за постигане на по-ниски доставни цени. Дали те няма да донесат повече печалби?

  • Така е. Един от основните проблеми на ЕК и на  ОСП като цяло е, че се стреми  да постигне нуждите на държавите, простиращи се от Скандинавието до Средиземноморието, които са тотално различни, защото земеделието е обвързано с различни фактори като  климат и околна среда различни между Швеция и Гърция. Да се опитваш да налагаш общи правила на шведския, френския, италианския  и българския фермер води до това, че нещата започват да се изкривяват, и затова в последното си изказване  Фил Хоган тръгна според мен в правилната посока, за диверсификация на ОСП съобразно нуждите и условията във всяка една страна членка т.е. не да се задават  критерии кои култури например следва да се отглеждат, а да се следи за спазване на общите правила по отношение безопасността на храните и хуманно отношение на животните, и да се създадат  специфични правила за отделните страни. Тогава няма да сме лидери по отглеждане на тикви в Европа, защото тиквата не е нито традиционна българска култура с която можем да се похвалим, нито пазарно ориентиран продукт. Това според мен е един от вариантите за промяна в аграрната политика, така че тя да е по-гъвкава и да отразява потребностите на всяка отделна държава.

Според някои така обаче може да се стигне до създаване на 27 и повече ОСП-та. Възможно ли е да се стигне до там?

  • Да напълно е възможно. Разбира се тук лимитиращият фактор ще е бюджетът за земеделие, който всяка страна ще получи, и общоевропейските принципи за това, какво трябва да представлява европейското земеделие в бъдеще. Те бяха изведени още преди две години в един доклад на ЕП, и са принципи, свързани с развитието на земеделието в глобален мащаб. Те са два: Бъдещето земеделие ще е или биологично, или прецизно. Биологично-защото то ни дава качествена храна, освободена от химикали и други зловредни фактори вложени в производството и. То обаче не може да изхрани света, защото не може да е по-продуктивно от конвенционалното земеделие. Когато говорим за конвенционално  земеделие, неотменима част от него са прецизните технологии, които да позволят внасяне на вещества толкова, колкото са необходими, там където са необходими и проследяемост. Това според мен ще са основните принципи за  които оттук насетне ще се говори в европейското земеделие. Говорим за проследяемост на храните от полето до щанда, което означава да имаме точна информация за целия процес- от сеитбата и третирането на земеделските култури, през преработката им, до пътя на храната до магазина. Това е нещо, което може да даде именно прецизното земеделие, защото то поддържа  цялата тази информация.

ЕК лансира идеята за това, през новия програмен период на ОСП, всяка страна сама да предлага собствена стратегия за развитие на аграрната политика, която Брюксел ще следи дали е съвместима с общоевропейските цели. Дали ние сме способни да направим подобна стратегия, при положение че у нас според едни липсва достатъчно административен капацитет, а според други браншовите организации остават разделени, въпреки че излязоха с обща позиция по ОСП, която не се оказа съвсем обща?

  • Ние със сигурност ще получим готова стратегия, спусната от Брюксел под формата на „план Б”, който ще ни каже, да използване него, вслучай че не можем да направим наш. Въпросът е че ние на първо място трябва да имаме закон за браншовите организации. Това е водещият елемент при всяко едно обсъждане- с кой администрацията обсъжда решенията, които трябва да вземе? Дали срещу нея са двама души, представляващи  интересите на две хиляди души, или не. Това може да се регулира само с един закон, който да е предпоставка за това, дали една администрация си върши работата или не. Трудността идва от там, не че администрацията не си върши добре работата, а че не знае доколко хората пред нея са лигитимирани или не, и не знае как да балансира между доста често противоречивите искания на обществото. За да се вземе правилното решение от страна на администрацията, как да се постигне този баланс, и кои искания са с по-голяма тежест, тя трябва да знае кой ги поставя. Сега е доста трудно да се проследи откъде идват тези искания, и чии интереси защитават. Другото е свързано със задължителната електронизация на администрацията, защото не всички решения в момента се основават на последната актуална информация защото просто тя не е налична на едно място.

Другият проблем е, че при голяма част от браншовите организации има смесване на интересите, и те не могат да се оприличат като чисто браншови, защото сред тях има  и консултанти и други хора извън земеделския  бизнес.

  • Точно заради това имаме нужда от закон за браншовите организации, който да казва ясно, кой има право да седи на масата за преговори, и кой не.  Дали ще е свързано с приемането на някоя наредба на аграрното ведомство или обсъждането бъдещето на ОСП, трябва да се знае ясно кои от заинтересованите страни и под каква форма са заинтересовани  и как могат да се включат.

Като говорим за проследяемост на храните с цел безопасност, една от критиките към досегашната ОСП, е че тя преследва цели, които са били поставени и постигнати в следвоенна Европа, като повишаване на производителността  и подсигуряване на масова продукция. В момента обаче европейският потребител има интерес не към масова продукция, а към висококачествени храни, но в ОСП досега това почти не присъства като цел.

  • Така е. Това обаче в последните години се промени, защото излязоха най-различни схеми за финансиране на качествено производство. Въпросът е доколко и какъв процент от населението е готово да отделя повече средства за по-качествени храни. това е изследване, което трябва да се направи на територията на целия ЕС, защото е факт, че държавите са различни.  Като пример мога да посоча изследване върху една марка популярен италиански шоколад, който е най-скъп именно в Италия, а е най -евтин в Германия. Това е така защото според изследването германските потребители не са склонни да дават повече пари за храна за разлика от италианските. Според мен не е правилно да се генерализира с това, че всички търсят висококачествени храни. Има различни страни с различни пазари, и колкото да е обединен ЕС, той е съставен от страни, които  си имат своите особености. ОСП трябва да адресира качеството на храната от гледна точка на безопасността на храните, а не дали те са гурме или не. Трябва да имаш възможност да проследиш произхода на храните, без значение дали става въпрос за ефтини или не.

Ще успее ли ЕС с тази нова архитектура на ОСП да преодолее Brexit, с оглед на това, че от общността предстои да излезе един от най-сериозните и нетни платци и това ще наложи редукция на бюджета?

  • Абсолютно сигурно е, че ще има подобна редукция на бюджета, и нещата за европейските фермери няма да са толкова розови през следващия програмен период, но това ще е стимул за тях да излязат от тази зона на комфорт в която се намират, и за която говорихме. България едва ли ще усети пряко ефектът на Brexit, защото ние сме на малко по-ниско от средното за европа ниво, и дори може да се окажем в средата. Плюсовете за нас могат да са свързани с работната ръка, тъй като заради ограниченията след излизането на Великобритания, повече хора ще си останат тук.

Мартин Иванов

Сп.”Агроном”  

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар