Ян Плаге:Европа е на малките фермери

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Най-големият инструмент за упревление на риска са инвестициите в биоземеделието

Ян Плаге, президент на BioLand

Ян Плаге е президент на германската организация на биопроизводителите BioLand от 2011 година. За браншовата организация на биопроизводителите работи от 2000 година. Завършил е градинарство в ТУ Мюнхен през 1996 година, след което работи като съветник по екологично градинарство и земеделие в провинция Бранденбург.

Господин Плаге, как си представяте бъдещото място на ОСП в многогодишната финансова рамка на ЕС? Като че ли в момента отсъства единство по въпроса за разпределение на бюджетните средства.

Като биопроизводители  включително и в България  обсъждаме този въпрос с фермерите от цяла Европа – от Испания през България и Швеция през последните тридесет години. Разгледахме най-различни ситуации за да намерим правилния отговор, и за нас той е ясен.Имаме нужда най-малко от същите средства в бюджета на общата селскостопанска политика, каквито са били и до момента. Но само при условие, че това допринесе за увеличаване на добавената стойност за гражданите, за околната среда, за опазване на животните и климата. Като европейски биопроизводители предлагаме сключването на нов обществен договор между гражданите и земеделските производители, защото само последните могат да са опора на европейските и глобални пазари, опазвайки в същото време и климата. Искаме всички от малките през средните до големите производители в селските райони да поемат отговорността за опазването на климата, животните и околната среда. Убедени сме че това засяга всички хора в Европа, и това искаме в аграрната политика след 2020 година.

В тази връзка какво трябва да се промени според Вас по отношение на агроекологичните мерки, за да могат фермерите да продължат да произвеждат екологично чисти, здравословни и устойчиви храни?

Ние отправихме за целта конкретно предложение пред Европейската организация на биопроизводителите за създаване на един нов модел, защото парите сега се разпределят изключително погрешно. ЕК няма яснота за това, зелените плащания да се изравнят подобно на директните плащания, и те сега остават различни във всеки един период на общата селскостопанска  политика. Средствата които са във втори стълб и са ориентирани към развитие на селските  региони трябва да се съфинансират от националните бюджети, и да останат само обезщетенията за фермерите. Системата според нас трябва да се промени, и това което предлагаме е да се дават средства за подпомагане общо за защитата на животните и опазване на околната среда в първи стълб на ОСП, като се комбинират с  подпомагане  по втори стълб. Важно за бъдещото подпомагане на фермерите е те да получават субсидии  само веднъж във връзка с агроекология, климат и опазване на животните,а не да се питат какво трябва да правят по единия или другия стълб на подпомагане или какви задължения трябва да поемат за да получат зелени плащания. Сега нещата са доста усложнени от гледна точка на бюрокрацията за стопанствата да упражняват екологосъобразно земеделие.  Те трябва да получават само едно плащане например под формата на хонорар, голяма част от който или най-малко 60%  да идва от общия бюджет.

В последно време в качеството Ви на президент на най-голямата организация на биопроизводителите в Германия се изказвате за промени в общата селскостопанска политика за да можем всички ние да се върнем към природата. Как може да се случи това, след като индустриалното земеделие и големите концерни имат толкова силна и доминираща роля?

Ако говорим за лобита, най-важното лоби са хората. Например когато България не беше още член на ЕС, гражданите бяха тези, които излязоха на улиците за да искат промяна във водената от страната политика. Така е навсякъде. Най-голямата сила притежават не концерните а гражданите, а те не искат да има химикали и отрови  в храните им. Това важи не само за потребителите на биохрани, а за всички хора. Те искат да запазят климата така че техните внуци и правнуци да продължат да живеят и обработват тази същата земя. Става дума за отговорността на поколенията, защото хората искат чист въздух и вода, без значение дали живеят в България, Германия или Китай. И ако околната среда не ни предлага един по-добър начин на живот, тогава нищо няма да стане. Концерните имат само властта да защитават своите интереси сред политическата класа, но стават тотално безпомощни и безвластни, когато потребителите решат да купуват други продукти, биологично произведени в тяхната родина или регион, а не от индустрията. Тогава не само биопроизводителите и агроекологията като цяло, но и фермерите в отделните региони ще станат още по-силни. Аз самият видях това, когато бях в България, където през последната година се срещнах с множество земеделски производители от много малки стопанства, които успяват да преборят конкуренцията на големите компании както от Запада, така и от Русия. Важното е вие българите подобно на германците да осъзнаете откъде идва храната на масата, и кои стопанства трябва да се  подпомагат, купувайки си от техните продукти. Дали да се  купуват храните на големите концерни, суровините за които са произведени на полета пълни с химия или или от малките фермери, това е политически въпрос, дали човек да плаща  на индустрията или на местните биопроизводители.

Какво мислите по отношение на това, дали моделът на директните плащания според Вас не е остарял и недотам ефективен. Не е ли по-добре за да съумеят да отговорят на новите предизвикателства, биопроизводителите да се ориентират повече към инструментите за управление на риска, с оглед на това, че понасят доста по-големи щети от конвенционалните?

Нещата са смесени. Инструментите за управление на риска се използват не от малките и средни земеделски производители, а от финансовите институции, застрахователната система и банките. Най-добрият инструмент за управление за нас като производители е инвестицията в едно екологично чисто и регионално ориентирано земеделие.  Ние не можем да се противопоставим на климатичните промени само чрез подсигуряване от различните рискове. Най-смисления път за всички нас като хора и земеделски производители, е участие в процеса на опазване на климата, намаляване на разходите  които да се поемат не само от определени групи, а от цялото общество. В тази връзка ако дейността на едно стопанство е ориентирана към опазване на околната среда и защита на животните, то може да постигне много повече, отколкото ако получава някакви средства под формата на директни плащания или използва финансови инструменти.  Директните плащания не водят до повишаване на нивото на защита на климата, въздуха и околната среда, ето защо са критикувани от повечето страни членки и браншови организации. Първото което можем да направим ние като производители без значение дали  сме биологични или конвенционални, е да сключим по между си един нов договор, и който има по-висока производителност, той да получава повече средства, а който разчита повече на масово производство, да получава по-малка  подкрепа. Твърдението че биопроизводителите понасят по-големи щети е погрешно, защото системата на биопроизводството е много по-стабилна от тази на конвенционалното при климатични и метеорологични колебания. Причината е, че биопроизводителите не използват никакви минерални торове и хербициди. Освен това спазват ясно определени првила за запазване нивото на хумоса в почвата, което поне в нашия случай опитът ни показва, че може да се борим с наводнения от които често понасяме щети тук в Германия.

Определяте като цел- делът на биопроизводството да достигне до 20%. Колко е той в момента във федералната република?

Да, така е. В момента 10% от стопанствата и 8% от обработваемите площи в Германия са био, и за да достигнем тази граница, трябва да ги удвоим.  Тази цел за  биопроизводство от 20% е официална на нашето правителство, докато ние можем да поставим още по-амбициозни цели, но и 20% е добре. За постигането и сме изготвили и одобрили съвместна стратегическа програма, която бизнесът и земеделските производители трябва да положат усилия да я постигнат.

Какво имате предвид, като казвате, че ще настоявате за по-голяма прозрачност при отглеждането на животните?

В тази сфера има доста неща, които трябва да се изяснят. Единственото което е направено на европейско ниво е при отглеждане на птици, където е въведена ясна система за обозначение върху яйцата за това как са отглеждани животните, дали са био (0), дали са свободно отглеждани (1), на земята (2) или в клетки (3). Подобно обозначение, което да дава прозрачна информация на потребителите искаме да се въведе за абсолютно всички животни, така че потребителите да имат възможност да видят, че това е процес, контролиран от държавата . Сега всяка страна има свои  национални марки, които обаче са неразпознаваеми в Европа.

Каква е прогнозата ви за бъдещото развитие на биопроизводството в Германия и Европа?

Аз съм доста оптимистично настроен по отношение на биопроизводството в Европа, и мисля ще можем да изпълним целта, която сме си поставили до 2030 година 50% от производството на аграрна продукция в страните от ЕС да е биологично. Дали обаче ще го постигнем през 2035или 2028 година, тепърва ще видим. Според мен обаче няма други алтернативи освен биопроизводството, защото Европа не е нито САЩ, нито Австралия.  Европа е континент на малките фермери , където се е запазила многообразна аграрна култура, чиито корени са в селския живот. За щастие подобни селца са се запазили в голяма част от европейските страни и  животът в тях ще има  истински шанс за развитие, ако вървим по пътя на екологизация на земеделското производство. Това е съобразено и с нуждите на по-голяма част от европейските потребители, които се произнасят  за екологично земеделие.

Родители и учители са все по-отговорни за здравословното хранене на учениците

Какъв процент от храната в училищата и детските градини в Германия е с биологичен произход?

Не мога да кажа с точност, защото не разполагам с конкретни данни, но например  в училището на моите деца храната е 100% био. Това е така и по причина, че самите родители и учители  са силно ангажирани с това, децата да се хранят здравословно, и подобни училища където се предлагат само биохрани у нас стават все повече, но това също е част от тази правителствена програма за която споменах- най-малко 20% от храната на децата в училищата и детските градини да е био. Самосъзнанието да се храниш здравословно е вродено у германците, дори повечето преподаватели предпочитат да водят учениците си на стажове тъкмо в био а не в конвенционални ферми. Как можеш да обясниш на едно дете, че месото например идва от ферми, в които свинете не са виждали слънце?

Биоземеделието търпи истински бум в България особено след приемането на страната в ЕС през 2007 година, но нашите биопроизводители се оплакват напоследък от лошата репутация на сектора сред обществеността. Причина за това е първо недостатъчната покупателна способност на хората, а след това и липсата на подкрепа от държавата. Какво бихте могли да ги посъветвате?

Подобни неща са ни добре известни и на нас тук в Германия. Това което от моя опит мога да посъветвам българските си колеги, е че те трябва да се организират за да повишат стойността на своята биологична продукция. Така както ние правим в Bioland. Нашата организация съществува от почти 50-години и междувременно членовете ни са достигнали до 7 000 биопроизводители. Смятам че спазването на този основен принцип за това, какъв трябва да е истинският биопроизводител се крие в обединението , и именно заедно те трябва да разясняват пред обществото как се култивират и отглеждат биологични аграрни продукти, и ако се установи наличието на недобросъвестни фермери, предпочели да станат биопроизводители единствено заради субсидиите, то върху тях трябва да се упражни съответния контрол както от бранша, така и от медиите. Именно това е и една от ролите на нашата организация, да следим дали нашите членове спазват основните принципи в биопроизводството. Ето защо и българските биопроизводители трябва да работят организирано, нещо в което съм се убедил работейки заедно с Албена Симеонова, но този процес трябва да продължи.

Мартин Иванов

За BioLand : Това е най-голямата организация на биопроизводители  в Германия, чиято основна цел е да обединява производителите на биологична продукция и да защитава интересите им както пред правителството в Берлин, така и пред европейскит институции в Брюксел. В нея членуват над 7 300  биопроизводители. Управлява се от президиум и президент със мандат от 5 години. Към него са образувани 13 специализирани комисии, отговарящи за всички подбраншове в биопроизводството- от свиневъдство и птицевъдство – през винопроизводство и пчеларство, до директни продажби и възобновяени източници. В тях се срещат представители на различните сектори, които обсъждат актуални въпроси на развитието им и предлагат съответни позиции по различни инициативи.  BioLand разполага с 15 регионални организации, като освен в Германия има свое представителство и в Южен Тирол.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар