Молитва за плодородие

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Зарязване на лозите  край село Любеново

Ритуално зарязване на лозите

Не е тайна, че виното е напитката на боговете, а 14 февруари за лозарите и винопроизводителите край село Любеново е свещен празник, в който те се обръщат с молба към Бога за здраве, берекет и силна година. И къде да стане това, ако не на новите масиви на Албена Симеонова, която дава хляба на местните и в прекия, и в преносния смисъл. Още в по-прекия смисъл се убедихме, и че лозе трудно се гледа, докато стигнем по раскаляния път до масивите. „Така се стига до тук, и така влизаме в лозето”, каза ни Албена, като ни помоли да оставим въпросите за проблемите за по-късно, а там сред лозите които гледа като нейни деца да си говорим за хубавото. Въпреки че заради дейността на дърварите, официалният път до масивите и е почти разрушен. Наложило се да пробиват дупка в оградата за да стигнат хората до лозите. „Първо поздравявам с празника всички биолозари като мен, които не използват  пестициди, химически торове и ГМО лози, спазвайки строго регламента за биопроизводство  и за съдържанието на сулфити”, каза още Албена, чиито най-нови масиви с боскат отонел се намират върху наследената от дядо и Върбан земя.

В момента по думите и лозичките са в покой, но като изсъхне калта ще бъдат разгребани, и ще започне отглеждането им. „Те обичат да им е студено, но не и ако температурите паднат под -20 градуса”, продължава Албена. Хубавотое, че през тази зима е имало доста сняг, и в почвата е натрупана достатъчно влага. Надеждите и са да се опази гроздето от болести, защото като биопроизводител има право да ползва само сяра и син камък.

Край Лозовите масиви на Албена в село Любеново

Първата реколта от новите лозови масиви се очаква да излезе тази година. Разбира се ритуалното зарязване и молитвата за силна и добра година бяха съпътствани с избора на нов цар на виното, програма подготвена от местни дечица и прочитане на клетвата на  Любеновските лозари, с които всички се заричат да обичат и уважават земята и хляба, а за онези правещи злини  им пожелават най-малко „Да им изсъхнат избите!”. За разлика от конвенционалното производство на вино, при биологичното не се използват ГМО лози, които например масово се отглеждат в страни като Алжир. Освен това  биопроизводителите на вино спазват специален регламент, касаещ добавките във вината. „Отдавна искаме от Агенцията по храните  да изследва, какво е съдържанието на конвенционалните вина, защото е интересно да се научи какво е съдържанието на тези иначе прекрасни и меки на вкус вина”, споделя Албена.

Българските биопроизводители отстъпват значително на колегите си от Европа по субсидиите. 100 лева се получават на декар биолозе, докато в Гърция- 200 евро, Италия, Испания и Португалия-300 евро, а Франция по 350 евро на декар.

А проблемите са си обичайните, липса на средства за агроекология и биоземеделие. „Ние отдавна искаме парите за агроекология и биоземеделие предвид засиления интерес да се увеличат двойно. Хем се твърди, че биоземеделието, малките и средните фермери са приоритет, и хем парите за тях или не стигат, или свършват бързо”, каза Албена, обобщавайки сякаш с това мнението на редица по-дребни производители, което остава неразбрано, просто защото те искат единствено реална подкрепа за да оцелеят. По-лошото според нея, е че свършват субсидиите по старата мярка 214 за биоземеделие, и кандидатствалите по нея няма да могат да кандидатстват за подпомагане по сегашната мярка, а това са по думите и утвърдените се и доказали се биологични производители.

Противоречия  според  биопроизводителите има и по отношение на изкуствено създадените условия. „Представете си какво се случва със семейство, в което всеки от членовете му отглежда различни биологични култури като например лавандула, маслодайна роза картофи или лимец, чийто офис разбираемо е на едно и също място, а посадъчния материал идва от един и същи доставчик поради липсата на други доставчици на биологичен посадъчен материал у нас”, коментира тя. Тези които са искали да се възползват от изкуствено създадените условия според нея отдавна са са си прехвърлили земите, и то не на роднини, ето защо се очаква да пострадат най-малките производители.

Парите за земеделие пак ще са само за големите

Струвим правим, но май и след 2020 година парите за земеделие пак ще са за големите- зърнопроизводители и животновъди, независимо , че „сме в устата на политиците”. Според Албена Симеонова у нас има достатъчно механизми за това, дребния фермер да увеличи стопанството си до средни размери. „До под кривата круша” се оказват и усилията на биопроизводителите да вкарат определен минимален процент биохрани в учебните заведения и детските градини. И за да не се окаже и биолозарството  „до под кривата круша”, местните лозари от село Любеново отправиха  силни молитви за плодородие към този, който може поне да ги чуе  и да им даде само берекет и плодородие, а проблемите- с тях ще се оправят сами както винаги.

 Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар