Истинската цена на млякото- част първа

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Каква е истинската цена на млякото

Всички искаме производството на мляко да е според законите на природата- с щастливо пасящи крави върху зелените пасища, но реалността  е друга, защото млякото през последните години поевтиня като никога до сега. Причината според един евродепутат: ”Произвеждаме все повече мляко, което никой не иска да купи”. Мляко което е толкова  евтино, че фермерите вече не могат да покрият разходите си за производство.  И това не е така само в Европа. Кой тогава плаща истинската цена на евтиното мляко, което купуваме от супермаркета?!  Отговорът на този и други въпроси търси екипът на Катарина Шиклинг от  ZDF Zoom.

В търсене на истинската цена

Катарина тръгва по следите на млякото от една ферма в германската област Алгой-  един от регионите в страната, известен със своето млекопроизводство. Обикновено фермерът  Ервин Райналтер  трябва да дава фураж на животните си, след което да ги изкара на паша. Вместо това е принуден да ги  продава  парче по парче. Издоил е за последно животните си тази сутрин. Признава че се чувства комично, защото през последните дни прави все едно и също, дои кравите и после ги продава. Междувременно цената на млякото е паднала до 25 цента за литър, което за фермери като него означава  край на дейността, защото не може да продължава да работи при подобна цена.

Не става така, въпреки че той и колегите му получават европейски субсидии ежегодно в размер на 6,8 млрд. евро- така наречените директни плащания. И той е принуден да хлопне кепенците подобно на 40 хил. животновъди  за последните 10 години Негов колега е купил  последните от 135-те му  крави – Лена и Сабине. Тежък ден за Ервин, който се бори за изкупна цена на млякото от млекопреработвателите от 50 цента, но подобна цена е била типична за нормалните времена, докато по време на млечната криза цената на литър мляко е паднала наполовина. Като клиенти ние обаче предпочитаме да купуваме най-евтиното мляко в магазина, без значение  кой плаща цената. Катарина прави специално проучване сред произволно срещнати граждани  за предпочитанията им, предлагайки им да си изберат мляко от всички ценови категории – между 0,64 и 1,19 евро. Някои се спират на био, други на регионално произведено мляко.

Всички искат щастливи крави и щастливи фермери

Индустриалното производство на мляко превърна кравите в турбоговеда

Всички потребители искат щастливи крави и щастливи фермери, но през 2016 година средно сме плащали по 63 цента за литър мляко. Междувременно млечните продукти не спират да поевтиняват. Ако през 1960 година човек е работил 11 минути за да си купи литър мляко, то днес за целта са нужни 2 минути. Още по-екстремно движение в цените надолу се наблюдава при кравето масло, което днес струва по-малко отколкото е струвало през 1950 година, а средните доходи в Германия за това време са се увеличили осем  пъти. Защо млечните продукти са толкова евтини днес?

Катарина се опитва да намери отговор на този въпрос по време на най-голямото животновъдно изложение в света – EuroTier в Хановер. Основното което научава е, че производството на мляко днес е индустриално и е достигнало максимални нива заради използването на високи технологии и автоматизацията на процеса.

Млякото пак идва от истински крави, но те вече са високопродуктивни говеда, които дават значително повече мляко в сравнение със своите прародители. Пра-пра-пра майките на тези крави са давали средно по 2480 литра мляко (1936 г.)  годишно, докато днес благодарение на целенасоченото хранене с висококачествени фуражи млеконадоят на кравите се е увеличил повече от пет пъти- до 11 хил. литра (2016 г.). При това периодът на отглеждане на сегашните крави е относително малък-само 5-6 години, докато по-рано през 1958 година една крава е давала мляко между 15 и 20 години. След 4-5 години днешните турбокрави вече стават само за отпадък на кланиците.

Телетата се хранят вместо с мляко с палма

В миналото телетата са се изхранвали от чисто мляко , произведено от природата. В една от залите на изложението Катарина разбира, колко скъпо всъщност е млякото днес, въпреки ниската му цена. Междувременно телетата се хранят с един вид млечна добавка- т.нар. заместител на млякото. От мениджъра на компания производител разбира, какво всъщност съдържат тези заместители на млякото- основно мляко както личи от продуктовото описание, но не само. В него се оказва че има растителни мазнини- от кокосово мляко. Причината  е, че е по-евтина суровина . Наличието на растителни мазнини правят  нашето мляко да изглежда още по-евтино. Ненормален свят.

След това се отправя към фермата на един животновъд в  Бавария, който е участвал в разработката на тези високи технологии. Стопанството на Ханс Йозеф Ландес е образцово. В чисто новия обор оглежда 135 крави посредством най-различна роботизирана техника. Един от роботите разпръсква фуража на животните, друк чисти пода на клетките. Доенето също е напълно автоматизирано. Всичко това позволява на фермера и неговото семейство да отглеждат двойно повече крави в сравнение с преди. „Сега роботът решава вместо мен, дали дадена крава да се дои или не”, казва фермерът. В неговото село от 34 са останали само 4 фермера, въпреки че браншовите организации и политиците от години пропагандират колко е доходоносно да се занимаваш с отглеждането на животни, мнозина балансират на ръба на фалита.

Дневният оборот не може да достигне 1 000 евро, и това за стопанство, в което работят трима души, и където е налице цял арсенал от машини. Ханс признава, че за да си покрива разходите цената на млякото трябва да е минимум 47 цента, а не 27 както сега. Доставя млякото си на една от 10-те най големи млекопреработвателни компании в Германия. В него постъпва значително повече мляко след отпадането на квотите в Европа  преди две години. Това води до спад на цените, което превръща експорта във важно перо от бюджета на всеки индустриален преработвател. Само тази компания изнася продукцията си в 75 страни в света, едно логично развитие за шефа на продажбите  Кристиян Шам. „С реформата на аграрната политика от 2006 година се взе политическо решение за либерализация на пазара  на мляко”, казва той. Млякото обаче е с доста кратък срок на годност в прясно състояние, и затова големите млекопреработватели преработват непродадените количества в млечни продукти с по-дълъг период на годност. Предприятието на Шам не прави изключение, защото преработва свежото мляко на различни видове сухо мляко. Всички го правят, а през последната година лидерът на пазара в Германия е инвестирал 70 млн. евро в производството на сухо мляко, малка част от което отива в хранителната индустрия за производството на готови храни. Но кой купува всичко останало?

В близост до Вилхелмсхафен Катарина намира отговора- в едни складове за съхраняване на млечни продукти. Винаги щом цената на млякото падне под определени граници, ЕС купува големи количества сухо мляко, което остава складирано. Само през 2016 година Брюксел е закупил 350 хил. тона сухо мляко, равняващи се на 80 хил. цистерни с мляко. „Това мляко остава на склад, и Брюксел решава кога да го изкара на пазара”, казва Хайнц Веселс. Само в Германия има 30 подобни складови помещение, наети от ЕС, чието поддържане също изисква средства. Така по косвен път данъкоплатците също допринасят за евтиното мляко, а заедно с директните плащания  за фермерите, това е още едно подпомагане за млекопроизводството. Първо ЕС освобождава   пазара на мляко, а сега се намесва отново. Що за безсмислица е това. Според евродепутата от групата на Зелените Мартин Хойзлинг  наличието на складове за млечни продукти на държавни разходи, е символ на  липсата на политика в сектора. „Това е част от политиката на 70-те и 80-те години, когато имаше планини от масло”, казва той. Това е безсмислено както за фермерите, така и за европейските данъкоплатци. Голяма част от сухото мляко по думите му отива за износ, една част около 20% за страните от Субсахарска Африка, които  остават един от малкото стабилни пазари. „Това е една ненормална система, която функционира само защото ние субсидираме екстремално нашето земеделие”,казва  политикът.

Превод: Мартин Иванов

По материали на zdf.de

Снимки: zdf.de

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар