Истинската цена на млякото- част втора

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Къде отива европейското мляко

Катарина инейния екип попадат на спедиторска компания специализирана в експорта на мляко. От него разбира, че изнася продукция за страни като Гвинея Бисау, Сенегал, Мавритания, Камерун, Гана и Того. Част от тази търговия са както ЕС, така и най-големите германски млекопреработватели. Експортът на мляко е политически желан. Контейнерите тръгват към  Африка от специалните терминали на пристанища като Бремен и Ротердам. За да проследят пътя на европейското мляко, Катарина и нейния екип се отправят на пътешествие -на 7 000 километра до крайбрежния камерунски град Дуала.

Камерун-вратата за експорта на евтина европейска продукция в Африка

Камерун е вратата на евтините европейски стоки към африканските пазари

Това е най-голямото пристанище на бившата германска колония Камерун, и врата за влизането на стоки към съседните страни Чад и Централноафриканската република. Катарина се среща с Франциско Мари, който се бори за установяване на справедливи търговски взаимоотношения като шеф на отдела по световна прехрана и аграрна политика към организацията Brot für die Welt. Той е донесъл млечни продукти от местната магазинна мрежа. Сред тях има предимно сухо мляко от Франция, Дания, Германия. Катарина е изненадана да види сред продуктите прясно мляко на германската компания Megle, което е пакетирано в Словакия. Причината за наличието на такова разнообразие от вносни марки млека на камерунския пазар Франциско обяснява така: „Това е най-вече заради субсидиите в Европа и интензивното отглеждане на животните, нещо което тук в Камерун липсва.” И така тъй като европейското мляко е толкова ефтино, то може да се  конкурира с местното производство дори в Африка , въпреки че  тук заплатите и очакванията за печалби са по-малки.

 Местните фермери гледат крави, но не могат да пласират млякото

Млякото на камерунските фермери не може да пробие до пазара

Камерун е считана за една от добре развитите африкански държави, с добре изразена средна класа. А животът в големите градове като столицата Яунде по нищо не се отличава от този в големите европейски градове. А дали в столичните магазини се продават само вносни продукти. Заедно с представителка  на една гражданска инициатива за подкрепа на камерунските фермери, екипът на Катерина обикаля из столичен супермаркет. Там се натъква  и на местни стоки, но не и на камерунско мляко. Единствените млечни продукти от местни преработватели са от сухо мляко, и тъй като в страната няма фабрика за производство на сухо мляко, то суровината идва от чужбина. Намира и кофички с мляко от Бавария, като 100 грама излиза по 0,33 цента. Това е по-евтино дори от киселото мляко, произвеждано от сухо мляко на място в Камерун. Дали въобще има камерунско мляко? Крави в камерун със сигурност има. Заедно с Франциско Мари екипът на ZDF  пътува из северната провинция Адамауа.

Двамата посещават ветеринарния лекар Хаяту ел Хаджи Солей отглеждащ 26 крави от местни и европейски породи, които кръстосва за да повиши добивите. Животните се доят по веднъж дневно, като част от млякото се дава на телетата. Местното аграрно дружество плаща за литър мляко най-малко 37 цента, повече отколкото получават голяма част от германските фермери.  От стопанството се изхранват един служител и 10-членното му семейство. Заради конкуренцията на евтиното мляко от ЕС стопанството обаче не процъфтява. „Това определено е проблем за нас, защото пада потреблението на камерунско мляко”, казва Хаяту. Според  него това не може по никакъв начин да се нарече честна търговия, а е по-скоро нелоялна конкуренция. „По принцип трябва да можем да увеличим нашата продукция, за да подобрим условията  за живот на хората тук. Това ще създаде работни места в страната”, смята фермерът.

Вместо това стопанството му трябва да се конкурира със силно субсидираното мляко от Европа. „Това е пример за тотална липса както на аграрна, така и на политика спрямо развиващите се страни“, казва Франциско. В малка мандра в провинциялния град Нгаудере Хаяту показва на журналистите как се произвежда кисело мляко. Млякото се нагорещява до 90 градуса, след което  ферментира и се пълни в бутилки. 150 фермери доставят суровина за тази мандра. Киселото мляко е традиционна напитка за Камерун, и в горещия африкански климат ферментиралото мляко издържа по-дълго време. Свежо кисело мляко се ползва като вид сос за оризови гозби,и  се предлага по всяко време на деня.

Млякото Made in Kamerun няма шанс за пробив на пазара

Европейското мляко е вкусно, но вреди на местните фермери

Следва нова среща с Хаяту в близост до Нгаундаре, където  екипът посещава строящата се наблизо мандра, чрез която аграрното дружество иска да увеличи качеството и количеството на произведената продукция. „Тук започнахме да строим една нова мандра”, казва фермерът. А колко е реалистично с подобни малки млекопреработвателни предприятия камерун да успее да произвежда повече мляко? „ С такива малки мощности, намиращи се в близост до производителите и кооперативите, те ще изградят система подобна на нашата”, казва Франциско, оценявайки шансовете за повишаване на млекопроизводството в страната като реалистични. Въпреки това проектът за нова мандра не върви. Строителните работи са спрени, защото дружеството не печели достатъчно със своето мляко Made in Kamerun.

Причината за това се открива на място в местния супермаркет. Камион доставя млякото от Дуала най-малко по два пъти на ден, дори в хладилника на селския магазин се открива вносно мляко от Германия на същата цена като камерунското. Как е възможно това?  „Заради кризата с млякото в Европа, и възможността за интензивно отглеждане на животните направиха възможно замразяване на цените. Заради глобализацията Брюксел много бързо пренасочи експорта си към Африка. Така ние виждаме на практика колко малко получават производителите за  своето мляко, и как цените остават същите въпреки направените разходи”, разяснява Франциско.

„Вкусно е, но е лошо за развитието на нашата икономика”, казва Хаяту, пробвайки вносното кисело мляко. Журналистите се натъкват на нещо още по-лошо за местните фермери, производството на мляко не от суровина, а от доста по-евтино сухо мляко. Дори в Камерун делът на сухото мляко на пазара достига до 50%,  това не е никак чудно, защото киселото мляко от сухо мляко струва с 1/3 по-евтино от това, произведено от домашна суровина. От описанието на чувалите със сухо мляко Катарина разбира, че то пристига от ЕС, и по конкретно от Северна Ирландия. В част от партидата откриват наличието и на растителни мазнини като палмово масло. Местния производител признава, че му е по-евтино да използва сухо мляко на основата на растителнимазнини. Оказва се че млечните заместители, с които в Германия хранят телетата, се изнасят безпроблемно за африканските пазари като суровина за производство на мляко за хора. Франциско също потвърждава, че наличието на растително масло в млякото се отразява на цената, но Европа по думите му се е отказала от подобна практика за влагане на растителни мазнини в млякото.

Превод: Мартин Иванов

По материали на zdf.de

Снимки: zdf.de

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар