Как изглежда ОСП през погледа на науката

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Доц. Марина Николова:: Директните плаания са спорен инструмент, който предстои да бъде преразгледан и изваденот списъка с инструменти защото е скъп и неефективен начин за постигане целите на ОСП

Доц. Марина Николова

Доц. Марина Николова е ръководител на катедра „Аграрна икономика“ в СА „Д.А. Цанов“- Свищов. Завършила е аграрният университет в Пловдив. От 2016 година е ръководител на магистърската програма по „Аграрна икономика“. Член е на националната асоциация по прогнозиране и планиране. Работила е в структурите на Министерството на земеделието и храните и ССА като научен сътрудник и лицензиран експертоценител на  земеделски земи, подобренията и насажденията върху тях. Участвала е в управлението и реализацията на различни проекти свързани с устойчивото развитие на бизнес-структурите в селските райони, аграрният сектор в условия на финансова криза, възможностите за формиране на агро-туристически продукт у нас, практическите и икономически проблеми при реализацията на агроекологичните дейности в растениевъдството и др.

Финансирането  на различните мерки на ОСП ще се осъществява съвместно от Брюксел и съответните национални бюджети. Това ли е единствената „рецепта“ за преодоляване на дупката в бюджета на ЕС след излизането на Великобритания?

Според мен предложението за комбинирано финансиране (от Брюксел и от националните бюджети  не произтича от излизането на Великобритания от ЕС. По-скоро, по този начин се дава възможност на всяка държава да подпомага своите земеделски производители, съобразно техните нужди. В такава ситуация обаче може да възникне друг проблем, а именно – неравенство в субсидирането, което да доведе до нарушаване на конкурентоспособността на производителите от оп-ределени държави. От друга страна националното съфинансиране зависи от конкретните възможности на всяка държава.

Определено след напускането на Великобритания се очаква да настъпи голяма финансова реформа, защото бюджетът на ОСП ще спадне. Дали ще бъде съкратено финансирането на определени политики от ОСП или няма да има орязване, а дефицитът ще бъде запълнен от националните бюджети на всяка страна-членка не мога да кажа, според  мен ще има по-голяма яснота около това, как да бъде решен този казус, когато започнат обсъжданията за приемане на новата многогодишна финансова рамка. За да се стигне до там обаче, всички страни-членки трябва да имат ясна представа към каква посока ще бъде насочена новата ОСП, за да може да се анализира колко ще ни струва.

Изминава втори прозорец на ПРСР, в който земеделските производители у нас се финан-сират и с пари от ЕС. Как смятате, наложеният у нас модел на прилагане на ПРСР правилен ли е, или е необходима промяна – например въвеждане на различни програми за отделните региони, според това, кои култури са икономически най-изгодни за отглеждане?

Националната ПРСР е инструмент, който всяка държава-членка на ЕС трябва да разработи и прилага, в съответствие с насоките за развитие на Съюза. Според мен за периода от 2007 г. насам, посредством ПРСР са осъществени проекти, които едва ли биха били реализирани, ако Програмата не съществуваше. По отношение на модела за нейното прила-гане следва да се отбележи, че и в предходния и в настоящия програмен период  се съдържат мерки, насочени към определени географски региони на България. Мерките за тези региони обаче не се определят в зависимост от най-изгодните за отглеждане култури от икономическа гледна точка  а от икономическите и природно-географските особености на конкретния регион.

Тъй като България прилага мерките за подпомагане на ПРСР от 2007 година, което е един кратък период в сравнение с останалите страни-членки без Румъния и последно присъединилата се Хърватия, смятам че не можем еднозначно да определим дали модела е бил правилен или не. Първият програмен  период, според мен, послужи по-скоро за синхронизиране на съвместната работа между България и ЕС по линия ОСП, без да бъде направен задълбочен предварителен анализ за проблемите на българското селско стопанство и внедряване на възможни мерки за решаването им в ПРСР. Това на което станахме свидетели през периода 2007-2013 год. бе осезаем ръст на производството на зърнени култури и ниски и понижаващи нива при зеленчуци, трайни насаждения и животновъдство. Разбира се този тренд се промени след като през втория програмен период приоритет получиха именно зеленчукопроизводството, биопроизводството, животновъдството, но дали не беше прекалено късно? Несъмнено точно сега е времето да се направи по-обстоен анализ за последните 10 години, да се поучим от грешките и да изведем обща позиция на България за това какво ние искаме от ОСП след 2020 год.

Промяна е необходима да, все пак аграрният сектор е един от най-динамичните. Аз по-скоро бих дала друг пример – плащането по СЕПП да бъде обвързано с производството, размерът на подпомагането да зависи от вида на културата и минималният размер на стопанствата, които получават такъв вид подпомагане да бъде 0,1 ха. Трябва да се работи повече в посока на изсветляване на секторите както и развитие на агромаркетинга, преработката на селскостопанска суровина в продукт и навлизане на нови пазари.

Директните плащания се считат за „свещена крава“ особено от родните фермери, но мнозина експерти доказват, че финансирането по този начин не стимулира земеделието, а води до застой и до неефективно производство. Освен това до момента има редица примери за изкривявания в една или друга посока. Как въвеждането на механизми за управление на риска като на пример субсидирано застра-ховане или взаимни каси, ме-ханизми, които съществуват и в сегашната ПРСР ще направи производството на земеделска продукция икономически по-целесъобразно?

Посоченото от експерти твърдение, за липса на стимулиране на земеделието и неефективно производство, произтичащи от финансирането чрез директни плащания, вероятно е продиктувано от недобросъвестното използване на самите средства от определени земеделски стопани. Независимо от вида на плащанията, ако те се използват по предназначение, няма как да влошат ефективността на производството.

Във връзка с механизмите за субсидирано застраховане, мога да отбележа, че те са абсолютно полезни. Селскостопанското производство е изложено на значителното влияние на природните фактори и в тази връзка застраховането трябва да не се подценява. През годините до сега, то е пренебрегвано и резултатите са красноречиви. Когато застраховането присъства като задължителен елемент, производството на земе-делска продукция ще бъде по-неза- висимо от неблагоприятните природни явления, които зачестяват все повече и освен това са почти непредвидими.

Директните плащания са наистина един спорен инструмент, с който въпреки всичко повечето фермери не са склонни да се разделят, но дори и да не е след 2020 год. подобно подпомагане ще бъде преразгледано и най-вероятно извадено от списъка, поради факта, че това е скъп и неефективен начин за постигане на целите на ОСП. Във всяка една дискусия досега относно ПРСР след 2020 год. се споменава за въвеждане на мерки за управление на риска, защото те се прилагат по-прецизно, а именно когато има нужда от тях. Както например е субсидираното застраховане, механизмът за покритие на ценовият риск, механизмът за покритие на риска за приходите, всеки от тези мерки се прилагат при неблагоприятно развитие на пазара, климата и др.. Разбира се тези мерки също имат своите недостатъци, за това трябва да бъдат пригодени да работят максимално  добре за всяка страна-члемка.

Образованието на всичките  му нива е от ключово значение  за създаване на кадри за сектора на селското стопанство от чиито хроничен недостиг се оплакват земеделските производители. С какво могат да допринесат институции като  СА „Димитър Ценов“ за повишаване популярността и реномето на аграрните специалисти не само във висшето. но и всредното специално образование? Не се ли наблюдава скъсване на връзката между двете в последните две десетилетия и  каква е причината?

Фактът, че проблема с недостига   на подготвени кадри за селското  стопанство, е фиксиран от самите  земеделски производители, сам по себе си говори за неговата  сериозност и значимост. В такава с ситуация  действията на обучаващи институции би трябвало да бъдат подпомогнати чрез целенасочена държавна политика. България  притежава добри природни и климатични условия за развитие на селско стопанство което може да гарантира  изхранването на населението. Следователно трябва да се вземат  необходимите мерки за неговото   организиране и управление.

Връзката между средните специализирани  гимназии и СА  „Д.Ценов“ през последните години търпи силно положително развитие. По инициатива на Академичния център за кариерно консултиране и връзки с обществеността и катедра „Аграрна икономика“ се организират  ученически състезания. Участниците решават  ват състезателен казус по тема  свързана със селското стопанство По този начин кандидат-студентите се запознават с преподавателите,  материалната база, докосват се до характерната за агроикономиката  проблематика, опознават града. Всички ученици получават серти-фикат, който им дава право да кандидатстват в СА „Д. А. Ценов“ без приемен изпит. На състезанието през 2017 г. в направление „Млад агропредприемач“ имаше засилен интерес и част от участниците вече са първокурсници  в специалност „Аграрна икономика“.

СА „Димитър А. Ценов“ в това число и  преподавателския състав на катедра „Аграрна икономика“, докторантите и студентите от специалността активно работят за повишаване престижа на аграрикономистите и чрез организиране на кръгли маси на които се дискутират актуални теми в аграрният сектор. В тези мероприятия участват както земеделски производители, така и представители на държавните институции, студенти, преподаватели и всички заинтересовани в тази сфера. Тази година ( септември 2017 г. бел.ред.)  ще бъде организиран първият в град Свищов фермерски пазар, на който ще бъде предоставена възможност на местните производители напълно  безплатно да предложат своята продукция, след което ще им се даде да изложат своите проблеми и гледни точки в дискусия. Това е едно събитие което е както от обществена полза, така и в полза на производителите. Радостен е и фактът, че от тази година имаме и учреден Алумни клуб на специалността, като целта е да не губим връзка с нашите успешно реализирали се вече студенти, както и да организираме ползотворни сре-щидискусии между тях и обучаваните в момента студенти. За повишаване популярността на специалност „Аграрна икономика“ и магистърска програма „Агробизнес“ сме създали във Фейсбук  наша страница , където постоянно радостно споделяме успехите на нашите студенти, както и предстоящи и отминали мероприятия от студентския живот, посещения в реална работна среда, публични лекции и др.

Показателно за взаимовръзката между обучението във Висшето училище и специфичната среда на агросектора са засилените партньорски взаимоотношения и сключените меморандуми за партньорство (с производители, председатели на земеделски кооперации и др.), особено в последните две години. Те намират израз в редица осъществени съвместни мероприятия – дискусии, семинари, конференции и др..

Парите за наука са другата ахилесова пета у нас. Къде трябва да е мястото им след 2020 година и какво трябва да се направи за сближаване на бизнеса и научните центрове? Агротехпарковете ли са един-ствения вариант за развиване на научно-развойна дейност с участието и на бизнеса?

Още Конфуций е казал: „Ако мислиш за година напред  посей ориз. Ако мислиш за 10 години напред – засади дърво. Ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Независимо коя година е (преди 2020 или след нея), средства за образование трябва да бъдат осигурени. Разбира се, че партньорството между образователните институции и бизнеса винаги ще е от полза. Но според мен създаването на агротехпаркове не е единственият вариант за развитие на научно-развойна дейност. Нима във времената когато не ги е имало, не е имало прогрес. Напротив, осъзнатата необходимост от съдействие между двете страни, в комбинация с наличие на финансови ресурси, е пътят към бъдещото развитие. Самата форма на партньорство не е от толкова голямо значение.

Смятам че в настоящата ситуация усилията на научните институции за сътрудничество с бизнес-средите са много по- големи, отколкото на бизнеса. Може би е необходимо да се поучим от добрите практики на други страни, където рамо до рамо работят, както бизнеса, така и науката за решаване на редица фермерски проблеми и предизвикателства. Само по този начин ще могат да се постигнат устойчиви резултати, които от своя страна ще подобрят не само регионалната икономика, но и отрасъла като цяло. В тази връзка големи са очакванията и за резултатите в края на програмния период от прилагането на мярка 16 „Сътрудничество“, по която могат да се сформират иновативни групи от земеделски производител/пре- работвател, консултант/неправител- ствена организация и научна среда, като получатели на финансова помощ, обединени около иновативен проект.

Мартин Иванов

Интервю за сп.”Агроном”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар