Истинската цена на млякото- част трета

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

ЕС финансира изграждането на модерна мандра, на която няма кой да продава мляко

Брюксел поощрява експорта на евтино мляко за Африка

Устойчивото земеделие е пътят за осигуряване на стабилни доходи за африканското население, но дали това е възможно ако евтиното европейско мляко продължава да конкурира местните производители? И ситуацията изглежда още по-абсурдна, защото ЕС финансира с пари изграждането на една нова мандра, която все още не е започнала работа, въпреки че вече е оборудвана с модерна техника, но липсват фермерите, които да доставят суровината, тъй като местния кооператив разчита на собствените си мощности, а другите млекопроизводители се страхуват да увеличат производството заради конкуренцията на евтиното европейско мляко.

„Това насажда омраза у местните производители, които искат да печелят от своята продукция, но не могат да се наложат заради евтиния внос от Европа”, казва Франциско. Според него не се прави нищо за да се създават перспективи за младите хора да остават в Африка. Дали не е противоречие че , от една страна Брюксел се опитва да разреши проблема с милионите бежанци от Черния континент, но от друга с търговската си и аграрна политика  убива всякакви възможности за развитието на селското стопанство в страни като Камерун. Катарина търси отговорите директно от аграрния комисар Фил Хоган, показвайки му плана на построената с европейски пари и неработеща мандра. „Инвестираме толкова много пари в подобен проект, а в същото време местния пазар е наводнен с толкова евтино европейско мляко, че локалните производители въобще не могат да излязат на пазара”, казва тя. „Съгласен съм, че трябва да се инвестира в подобни проекти, за да се подпомага местното население. Ние трябва да сме там с техническа подкрепа”, казва Фил Хоган, а съществуващата политика на високо субсидиране на млекопроизводителите, позволяваща дори на германските предприятия да изнасят евтина продукция, оправдава с растящия брой на населението на планетата допълвайки:”Резултатите от експорта на ЕС на аграрна продукция показват, че в това отношение сме се справили успешно”. Това означава, че сегашната експортна политика на брюксел се приветства от политическите кръгове.

За разлика от кравите, фермерите никак не са щастливи от европейската аграрна политика

Катарина търси мнението на големите германски млекопреработватели  на чиито продукти се е натъкнала в Камерун, за последиците от износа на евтино мляко. От Arla отвръщат, че изнасят млечни продукти единствено до съседна Нигерия, и че от компанията работят за подобряване на ситуацията с прехраната на населението в района, за COT решението е в ръцете на потребителите, а Megle оцоеняват ситуацията в Африка като интересна, и че ниските цени са дело на промоция с цел стъпване на пазара.

Големите компании искат да печелят пари, а земеделските производители да преживяват. Това се посочва и от германската политика за развиващите се страни. Дали обаче става дума само за търговия?  „ Искаме да предлагаме на нашите фирми възможности да излязат на африканския пазар, но това което от дълги години критикуваме е, да се намалява цената на тези продукти с още повече субсидии за подкрепа на експорта”, казва Гюнтер Бегер, от федералното министерство за икономическо сътрудничество. Подобна практика по думите му е забранена след 2013 година насетне, и това е една крачка към създаване на прозрачни търговски отношения и на повече възможности за работни места на място в африканските страни, за да се намали броя на хората, желаещи да търсят късмета си другаде. Добра идея, но експортната политика на германското правителство поставя под съмнение изпълнението и. Катарина се среща отново с фермера Ервин Райналтер, като му разказва пред какви трудности са изправени колегите му в Камерун. В стопанството му междувременно са останали съвсем малко телета. „От цялата тази политика има само губещи”, казва безпомощно фермерът.

Има все пак някои млекопреработватели, които отказват да се включат в дяволската игра с евтиното мляко, като например една мандра в Берхтесгаден която дори в пика на млечната криза изкупувала конвенционалното мляко по 40 цента за литър, а биомлякото за над 50 цента, защото шефът и Бернхард Пойнтнер иска да произвежда мляко само от суровина, която е закупил. „Ние сме дребен преработвател, и за нас е важно да доставяме постоянни количества млечни продукти на една точно определена целева група от потребители, които са готови да платят по-висока цена”, казва Пойнтнер. Конвенционалното мляко от неговата мандра в магазинната мрежа се предлага по едно евро, а биологично произведеното с 30 цента по-скъпо. Средният потребител в Германия пие по около 50 литра мляко годишно, а за едно от стопанствата, което доставя своята суровина в мандрата на Берхтесгаден, трябва да плаща дневно с 10 цента повече в сравнение с евтиното мляко в супермаркетите. А това е мляко, -произведено от свободно пасящи на ливадите крави, и от  фермери, които могат да се изхранват от работата си, за една търговска политика която не допринася за тяхното обедняване.

Превод: Мартин Иванов

По материали на zdf.de

Снимки: zdf.de

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар