Междузвездни войни с европейски пари

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Европейците са склонни да дават повече пари, но не и за миграция

Брюксел е изправен пред междузвездни войни с парите на европейските данъкоплатци

Докато ние си играем на председателство, Общността около нас вече се бунтува  за бъдещето разпределение на баницата в следващите седем години. И това не е никак маловажно, като се има предвид, че новите приоритети ще са борбата с тероризма и справянето с пълчищата с мигранти, които заплашват да разрушат следвоенния модел на европейска ценностна система. Искането на Берлин за повече пари за бежанците се натъква на сериозен отпор най-вече от някои страни като  Полша и Унгария. В края на февруари германският канцлер Ангела Меркел предложи изплащането на средства от структурните фондове да се обвърже с разходите за бежанците. След среща на върха в Брюксел  Меркел обяви, че има някои  страни, които са по-ангажирани с проблемите с бежанците , като някои дейности като образоването  и настаняването им изискват повече средства. „Това може да е една нова задача за някои страни, в зависимост от чието изпълнение може да се определи степента на влиянието им върху бъдещия бюджет”, заяви тя, цитирана от електронното издание на „Ханделсблат”.

Фермерите и студентите ще плащат за бежанците

Идеята за обвързване на средствата по структурните фондове с приноса за решаване на проблемите с бежанците не намира широко одобрение сред останалите страни членки на общността, и тук не става дума само за основните хардлайнери- Полша, Чехия и Унгария. Повечето strani   са съгласни  с шефа на Европейския съвет  Доналд Туск, че в бъдеще ще трябва да се дават повече средства  за справяне с нелегалната миграция, отбрана и борба с тероризма, но не и по отношение на бежанците, като според премиера на Люксембург Ксавиер Бетел не правителствата, а гражданите ще са наказаните, и цената с несправянето с проблема ще се плати най-накрая от студентите и земеделските производители, а не от политиците. Срещу идеята на Меркел се обяви и Австрия, чийто канцлер Себастиан Курц, който е известен   противник на на разпределението на търсещите обежище  между различните  европейски страни предложи „да не се концентрира вниманието само върху бежанците”.

Европейски дипломати интерпретираха изявленията на Меркел за обвързване на приноса за решаване на бежанския проблем с бюджета по структурните фондове по-скоро като импулс, отколкото като задължително условие за получаване на пари, тъй като страните ще разполагат с точно определени средства независимо от резултатите, които могат да останат същите, и  на тези от тях които откажат да се ангажират с бежанския въпрос ще им бъдат отрязани  част от субсидиите.

Освен това за сега без отговор остава въпроса за това, колко голям ще е бюджетът на ЕСслед излизането на Великобритания през март догодина. По сметки на експерти дупката се очертава да е в порядъка на почти 10 млрд. евро, като оставащите 27 страни все още търсят пътища за нейното запълване. За сега страни като Холандия, Швеция и Австрия се противопоставят на предложението на финансовия комисар Гюнтер Йотингер, подкрепено от най-големите платци Германия и Франция за умерено повишаване на вноските на страните членки в общата каса. Между другото Германия поне засега се очертава да е с най-голям принос в европейския бюджет с годишна вноска от между 3 и 3,5 млрд. евро. Холандците настояват за спестяване на средства в структурните фондове и аграрната политика, за да се създаде необходимото пространство за изпълнение  на останалите приоритети. Бюджетът на ЕС по думите на холандския премиер Марк Руте се нуждае от модернизиране, като е необходимо заделяне на повече средства за опазване на външните граници, дигитализация на вътрешния пазар и борба с кибер престъпленията.

Полша и Унгария са основните противници

Двете централноевропейски страни са основните критици на намеренията на Берлин да обвърже бъдещия бюджет с ангажиментите по бежанския проблем. Полският министър по европейските въпроси Конрад Шчикорски определи пред „Ди Велт” тези намерения като „най-голямата грешка”. Варшава по думите му щяла да направи всичко възможно за да се избегне  всякакъв политически конфликт върху финансовите планове, но и „нашите партньори трябва да ни разберат, че заради сигурността на страната ни не можем да приемем никакво разделение или квоти от бежанци”, допълва Шчикорски.

Споровете  около бюджета

Те не са нови, и в основата им е решението на въпроса, как да се работи заедно в условията на  многогодишна финансова рамка, която поставя ежегодни цели за изпълнение и същевременно служи като ограничител за разхождане на повече бюджетни средства от разписаното. При договарянето на актуалната финансова рамка тези спорове продължиха цели 29 месеца. Заради излизането на Великобритания политиците са в търсене   не само на нови приоритети, но и на нова подкрепа от европейските граждани, защото все пак става въпрос за техните пари.

Досега 80% от бюджета отиваше за аграрните и структурни фондове, но в бъдеще се предвижда обаче по-големи финансови потоци да отиват за новите приоритети като защита на границите, отбрана и студентската програма „Еразмус”. За да дойдат обаче свежи финанси, Брюксел е в търсене на нови източници.

Къде остава земеделието?

На фона на споровете в Брюксел за бъдещото преразпределение на средствата от еврофондовете по приоритети, и дали това да е свързано с поемането на едни или други ангажименти и тежести, резонно изниква въпросът: Къде остава земеделието? Мястото му сред приоритетите в многогодишната финансова рамка засега остава неясно. В опит да го поставят някъде на хоризонта, бъдещето му  обсъдиха в Мюнхен по време на дискусия с аграрния комисар Фил Хоган  представители на съвета по земеделие на провинция Южен Тирол  и на различни  екологични, граждански и браншови организации. По време на срещата както съобщава порталът unsertirol.com участниците са стигнали до общото мнение, че земеделието не може да има бъдеще без участието на цялото общество. , защото в бъдеще все повече хора трябва да се изхранват от все по-малко обработваеми площи, а производството е заплашено от променящите се климатични условия. Във връзка с промените в ОСП, председателят на южнотиролския съвет по земеделие Аксел Шулер поиска от Хоган по-голяма подкрепа в бъдеще за малките стопанства, а не да се противопоставят на големите по отношение на директните плащания както досега, което според него е довело до раздробяване на подпомагането. „Трябва да направим така, че най-накрая повече да остава при дребните производители”, заяви Шулер. Политическата визия на Фил Хоган за бъдещето  на ОСП е свързана от своя  страна със създаване на една „реална аграрна политика, която да не противопоставя земеделските производители на обществото”, като най-важните приоритети за него са осигуряване на дял от минимум 37% от общия бюджет за целите на ОСП и нейното опростяване.

Споровете и вътрешните войни за бъдещето финансиране на ЕС едва ли ще спрат скоро. През май се очаква ЕК да излезе с предложение за конкретното съдържание на многогодишната финансова рамка, при приемането на която всяка една от страните членки има право на вето. Две от страните-Холандия и Австрия вече дадоха да се разбере, че няма да се съгласят с никакво повишение на вноските в общия бюджет. Според дипломати обвързването на структурните фондове с известни условия може да се наложи с мнозинство в процеса на приемане на детайлите по многогодишната финансова рамка. Имайки предвид, че преговорите по приемането никак няма да са леки, още повече, че голяма част от представителите  на страните членки оценяват като нереалистични сроковете поставяни от Гюнтер Йотингер за постигане на единство по разпределението на средствата между различните пера- за фермерите, за развитие на регионите, за структурните фондове и новите приоритети, то можем да предположим, че това е само първия епизод от  сагата с бюджета и съдбата на европейските пари.

Мартин Иванов

По материали от Интернет

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар