Как храните правят и бедните дебели- част първа

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

До какви последици води политиката на големите концерни в хранителната индустрия в развиващите се страни

Големите концерни се приспособяват като хамелеони и заменят традиционните храни дори на бедните, правейки ги дебели

Светът се сблъсква със един все по-сериозен проблем. Хората стават все по-дебели, защото се хранят все по-малко здравословно дори в по-бедните страни. „По-рано за храна ползвахме корени и просо за закуска, но после дойдоха маргарините и тостовете”, споделя Мария.  И това е така защото големите хранителни концерни преоткриха бедните като купувачи. Кексове, кола и готови храни настъпват към развиващите се страни. „Когато децата видят тези храни по рекламите, те веднага искат да ги имат”, казва кенийката Селестин Оума. Така се създава търговия за милиарди с ъс съмнителни обещания,  защото мнозина смятат, че всичко което идва от Запада е също и здравословно. Екип от журналисти от Planet e се отправят в едно вълнуващо пътешествие за да открият истината и да отговорят на въпроса, как храната прави и бедните дебели.

Концерните се нагаждат като хамелеони

За да спечели като клиенти населението на бедните бразилски региони например, световният концерн „Нестле” се напасва към местните традиции. В Сао Пауло  разпростира цяла търговска мрежа от типа „от врата на врата”.  За целта създава специална програма наречена „Нестле идва при теб”. Патрисия е една от 8-те хиляди продавачки на компанията в Бразилия. Преди година загубила работата си като маникюристка. „Разговарях с други колежки които ми казаха:”Няма проблем, може да работиш по три пъти седмично или всеки ден. Както искаш.” Бях без работа и се обадих”,  разказва Патрисия да Силва. Особено предпочитани от клиентите са кисело мляко и пудинги с различни вкусове, и разбира се с много захар. Патрисия работи на свободна практика и за месец трябва да покрие един определен контингент от прекупвачи, без значение дали по-късно те ще продадат  стоката  или не.

Така всеки ден 37-годишната жена обикаля квартала си със своята ръчна количка, като получава помощ от дъщеря си. Патрисия познава много точно своята целева група. „Подобен род търговия от врата на врата е особено удобен за хора, които нямат достатъчно пари”, продължава Патрисия. За „Нестле” Бразилия е четвъртият по-големина пазарв света и почти всяко домакинство в страната ползват нейни продукти, а в асортимента на компанията има около 1 000 различни продукта. „Понякога на човек му се иска да пробва нещо ново и то с по-особен вкус”, казва една клиентка. И както признава когато е ядосана за нещо, си похапва едно след друго.

Специалисти като Карлос Монтейро алармират все повече за негативния ефект от разпространението на индустриалните храни

Населението на Бразилия възлиза на 200 млн. души, а от това  че хората не разполагат с достатъчно пари се възползват големи концерни като „Нестле”, „Кока кола” „Пепси” и други. Индустриализацията на храните обаче води след себе си редица болести като наднормено тегло и диабет. Тази връзка от години следи Карлос Монтейро, който води специалността  „Здравословно хранене” в университета на Сао Пауло  и е сред водещите експерти на Световната здравна организация. „Проблемът е, че все повече бразилци консумират индустриални т.е. готови храни.През последните 20 години приемът на калории се е удвоил, и ако не се предприеме нещо, то съвсем скоро нещата ще станат доста проблемни”, казва експертът. Още днес 40 млн. души от населението на страната са с наднормено тегло  а 14 млн. души страдат от диабет вследствие от нездравословното хранене. Правителството се опитва да се справи със ситуацията чрез насрещни мерки. Алине Брандау, специалист по хранене и нейните колеги от един здравен център отговарят за здравето на 30 хил. души. Мнозина от пациентите дори нямат училищно образование, а знанията им за това с какви храни трябва да се хранят са от телевизията. Алине се опитва да достигне до хората, които не идват в здравния център, посещавайки ги у дома. „С това искаме да улесним достъпа им до здравословни храни за сметка на индустриални такива. Това е най-големият ни проблем защото често от работа нямаме време за нищо друго освен за готови храни, които се използват повсеместно”, казва Алине Фернандес.  Тя се грижи и за семейството на Мария да Силва. 49-годишната жена работи като чистачка, а съпругът и е пенсионер. Освен нея от наднормено тегло страдат също дъщеря и и нейната внучка. За здравословно хранене в семейството и почти никога не се е говорело. Това иска да промени Алине със своята работа, защото в кухненския шкаф на семейството се крие целия проблем на бедните в Бразилия. „Всички тезипродукти, които хората приемат непрекъснато са с високо съдържание на захар. Те освен че не са здравословни, са и доста по-скъпи”, казва специалистката по здравословно хранене. И това въпреки евтините им съставки като захар, мазнини, сол и въглехидрати.

Без възможности за здравословно хранене

„Чувствам се добре  когато мога да предложа нещо такова на семейството си. Колко често по-рано съм ходила до магазина, и не можех да си купя нищо”, казва Мария. Който иска да се храни здравословно, има много малко възможности. Големите супермаркети предлагащи плодове и зеленчуци са далеч, а в малките квартални магазини не всички продукти са свежи.

С дейността си Ханс Темп иска да върне бразилците към традиционното земеделие

Икономистът Ханс Дитер Темп живее вече от 20 години в Сао Пауло и ръководи една хуманитарна организация, която се занимава с изхранването на бедните. „Индустрията тук е много силна и повечето храни които се предлагат на бразилците са много сладки”, казва Темп. Това според него е причината все повече деца още в ранна възраст да имат проблеми със зъбите или да са с наднормено тегло. Около ¼ от потребяваните в Бразилия храни са продукт на индустрията. Особено предпочитани са кексовете и инстантните макарони. „Причината е в практичността, защото може да се случи да нямате никакви продукти у дома, а те са много бързи за приготвяне”, обяснява Темп.

Нездравословната храна е световен проблем, който не засяга само бедните. За последните четри години броят на хората с наднормено тегло на планетата е нарастнал шест пъти, достигайки до 641 млн. души. За мнозина бразилци здравословното хранене е лукс. Ханс Дитер Темп също е от хората, които иска да улесни достъпа на местното население до свежи продукти. За целта търси свободни площи в градовете, където заедно със жителите създават зеленчукови градини. Това са площи, които никой иначе не би използвал. Градските власти му ги предоставят без наем. „В началото имаше доста работа докато изчистим площите от отпадъците и ги приведем в стандартите за използването им като градини”, казва Темп. Неговата организация  „Градове без глад” помага на бедните хора без образование  и работа. Мнозина от тях по-рано са се занимавали със земеделска работа на село, докато поради невъзможност да останат там не тръгнали да търсят щастието си по големите градове. С дейността си той възражда спомените им за това сами да отглеждат храните си. Концепцията е ясна- възродените земеделски производители да отглеждат здравословна и свежа храна, с която да изхранват себе си и семействата си. Всичко което остане се продава на съседите в околността.  „Тук се отглежда например зеле, което е една от основните храни за бразилците, които го приготвят с черен боб”, разяснява специалистът. Черният боб също присъства в градината, защото той пък се приготвя с подправки лук и месо.

Традиционните храни са по-здравословни

Традиционните храни са по-здравословни от готовите. Ханс Темп иска да научи  преди всичко на това и местните жители. По-евтино е ако си приготвяш сам храната. Но какво означава това? По време на празничен ден като днешния Мария да Силва приготвя едно типично ястие с много пилешко месо и съставки от индустриално произведени храни. Една истинска калорийна бомба, която няма нищо общо със здравословното традиционно хранене. „Това е едно скъпо ястие, което не можем да си позволим да ядем всеки ден, а може би веднъж на два месеца, казва Мария.  Понеже денят е специален, а в семейството нямат пари за подаръци на всички, се готви едно по-специално ястие. Мария не готви често, защото като чистачка работи по цял ден.  Не всяка храна която е традиционна за местната кухня е и здравословна. За десерт децата получават шоколадови бонбони . Никой не отказва подобно сладко изкушение. 30% от учениците между 5 и 9 години страдат от наднормено тегло, а като последица от това идва диабетът. „Децата искат тези храни въпреки че не са здравословни”, казва Мария. Така те са станали неразделна част от трапезата на семейството и.

Превод: Мартин иванов

По материали на zdf.de

Снимки: zdf.de

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар