Многообразието на индонезийската кухня

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
„Тук тук“ е най-стария индонезийски ресторант в Берлин

„Саюр” е ястието, „лууде” е сосът които може да опитате не в Индонезия, а в германската столица Берлин, където се намира едно кулинарно островче, наречено „Тук тук” и предлагащо многообразието на индонезийската кухня.

„Когато пристигнах в Германия, беше в разгара на зимата. Въпреки че се чувствах уютно, най-много ми липсваше семейството”, споделя Кристиян Аделиос, който решил да пренесе частица от индонезийската кулинарна традиция насред Берлин. Роден е през 1974 година в индонезийската столица Джакарта. Две десетилетия по-късно дошъл да следва в германската столица. Искал да се върне обратно, но получил предложение за работа в ИТ индустрията и останал. По време на една отпуска в родината се запознал със своята бъдеща съпруга.

През 2012 година станал собственик на най-стария индонезийски ресторант в Берлин- „Тук тук”. „Готвя с удоволствие, и още като студент сегашната ми съпруга ме молеше да и готвя нещо. Това не е обичайно в едно семейство да готви мъжът, но на мен ми е хоби да готвя и пробвам нови ястия”, споделя Кристиян.

Ресторантът „Тук тук” отваря врати през 1984 година в берлинското предградие Шьонеберг, на една от главните транспортни артерии на града- „Потсдамерщрасе”. Въпреки това с автентичния си вид и интериор, заведението се е превърнало в институция за всички в Шьонеберг. Името му дало индонезийско селце от провинция Северна Суматра. Наличието на много бамбук, експонати на занаятчийското  изкуство и източни аксесоари трябва да придават на мястото типичната за далечната азиатска страна селска атмосфера.

В „Саюр лууде”, се откриват кулинарните следи на различни култури

„Индонезия е голяма страна с хиляди острови, и всяка народностна група от изток на запад има свой специалитет. Това многообразие е силата на нашата кухня”, разказва Карлос. Едно от най-често приготвяните ястия в страната е „Саюр лууде”, а сред съставките му влизат моркови, лук, чушки, чесън, галангал (вид подправка бел.ред.) и други. В него могат да се усетят влиянията на различни народи, и  да се видят следите на араби, азиатци и европейци. „Самбал улек” пък е типична индонезийска паста от подправки, в която основна част е червено чили. Може да се приготви много лесно, въпреки че се намира повсеместно в магазините.

Към ястията от индонезийската кухня по правило се поднася и ориз. „Индонезийците обичат ориз, а аз съм се постарал да съединия в едно-индонезийската кухня и традициите на германците да похапват топли ястия”, продължава той. Ето защо всичко в „Тук Тук’ се поднася горещо, като таблата с малки порции от различни ястия с ориз неизменно съпътства всяко основно ястие. Тази форма на поднасяне на храната е наследство от холандците, чиято колония е била Индонезия в миналото. „Чувствам се като у дома, защото украсата е много типична за страната ми”, казва един от посетителите. Повечето от клиентите в „Тук тук” са индонезийци, които са привлечени не само от обстановката, но и от храната, а в търсене на нови кулинарни изкушения Кристиян прекарва всяка година по един месец в родината си, които впоследствие да предложи на гостите си в своето малко индонезийско островче….

Мартин Иванов

По материали на „Дойче Веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар