Горчивият вкус на плодовете- част втора

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Коста Рика е страната с най-голямо съдържание на пестициди във водата в света

Масивната употреба на пестициди в Коста Рика води до тежки замърсявания в почвите и водите

„Живея тук от 35 години. Преди бе много хубаво. Всички живеехме мирно,  животните  се продаваха,а ние можехме да пием млякото което произвеждаме”, казва Хорхе. Днес фермерът се чувства безпомощен, защото правителството на страната не прави нищо за да помогне на фермерите. „Везната се обърна на другата страна- към големите компании, а малките сме поставени до стената”, продължава фермерът. Това го принудило да закара един кон и едно говедо за Сан Хосе на протест. Заедно със свои колеги дори се срещнал с президента, но до момента нищо не се е променило. Хорхе вече е загубил част от страната си, защото полетата с ананаси  заплашват да унищожат уникалната и природа. „Наблизо имаше нещо като лагуна, влажна област където живееха най-различни видове птици. Настъпиха ананасовите плантации, и всичко беше унищожено”, разказва животновъдът. Днес водата в някогашната лагуна е замърсена. Животните са престанали да ходят там, защото почти не е останала трева за паша. По принцип лагуните и влажните области в Коста Рика се намират под строга защита,  но съдържанието на пестициди във водата е един от най-сериозните проблеми пред властите. Със съдържание от 18,2 кг на хектар страната е с най-голямото съдържание на пестициди във водата и прилага най-дългия списък от агрохимикали в сравнение с която и да е друга страна на планетата. Това има последици не само за природата, но и за хората.

Агрохимията е част от ежедневието на жителите в община Милано, тъй като подпочвените води тук са отровени с химикали между тях и със забранения  „Промацил”. Това е средство за растителна защита, за което съществуват подозрения, че е канцерогенно, и употребата му води до увреждане на дихателните органи.  Свежа вода за пиене тук раздават само два пъти седмично, доставяна чрез цистерни от града. Заради пестицидите подпочвените води в Милано са неизползваеми от десетилетия. Причината- интензивното производство на ананаси. От десетки години Чиния Бричетио носи питейна вода от доставките на улицата. Традиционно това е работа вършена от костариканките. „За повечето жени това е тежка работа, и те предпочитат да ползват заразена вода от чешмата. Някои вече дори имат и здравословни проблеми. Не можем да сме на сто процента сигурни, дали причина за това са химикалите, но установихме, че в региона има доста случаи на мъртвородени деца”, казва Чиния. „Има и деца които употребяват замърсена вода. Знаем че тя е отровна, но все пак я използваме за някои дейности като пране”, продължава жената.

Дори и протестите на децата не спират индустриалната употреба на химикали

Страхувайки се за безопасността на децата си, жителите на Милано и близките населени места организират протест срещу отглеждането на ананаси. Дори това обаче не променило нещата. Междувременно градските власти изградили нова ВиК мрежа, но в Милано нямат средства за да се включат. Така всяка глътка вода, която не идва от цистерните носи за децата нови здравни рискове. За подсигуряване на населението със свежа вода са отговорни служителите от AIA– местното водоснабдително дружество. От три години насам то се ръководи от Ямели Асторга, за която ананасовите плантации са сериозен проблем, с последици за много други общини. „И на други места трябва да доставяме прясна вода заради замърсените подпочвени води. Заради разпростирането на ананасовите плантации се опасявам, че броят им ще продължава да се увеличава”, казва тя.

За сега липсва каквато и да е информация, че производителите  на ананаси са склонни да променят своите методи. Така те продължават да бълват все по-големи количества ананаси за все по-малко пари. Това също е една от последиците на натиска на пазара, който супермаркетите оказват върху производителите. Зараждат се все повече нови инициативи за устойчивост в производството на плодове, но политиците  не са единни по въпроса, за това колко силно трябва да се регламентира производството на ананаси.

В близост до Милано екипът се среща отново  с Хорхе Мора. „Заради заразените подпочвени води все повече намалява питейната вода в страната. Това води до различни  хигиенични и стомашни проблеми. Още по-лошото е, че нивото на раковите заболявания в някои региони продължава да се увеличава”, казва Хорхе. Той води журналистите до една от плантациите на групата Acon, чиито ананаси се продават и в Германия. Журналистите предлагат на Хорхе да вземе вода за проба от рекичка в близост до плантацията . Въпреки че това не е направено от професионалист, те искат да изследват съдържанието на водата в германска лаборатория.  Опитът им обаче не се оказал незабелязан, и те са следени, а последиците усетили впоследствие. В същото време журналистите се отправили към северните  части на Коста Рика. В близост до границата с Никарагуа се намират най-големите плантации в страната . Мнозина от хората тук са заети с полска работа. Повечето от тях са нелегална работна ръка, доставяна от концерните през никарагуанската граница. Те са ползвани като евтина работна ръка, като често получават значително по-ниски възнаграждения от законово определените. Журналистите се срещат с един от тях, изразил готовност да застане пред камерата без обаче да се разкрива самоличността му.

„Идвам от Никарагуа и четири години съм работил нелегално на плантациите тук. Никога не е имало писмен договор. Такива като мен получават по-малко пари”, казва той.  Карлос Родригес и Фелипе Санчес не са сред тези работници, но също работят на ананасовите плантации, и са от малцината, зад които стои синдикална организация.  Според тях синдикатите настояват за спазване на условията на труд. „Синдикатите при нас редовно са преследвани. Редовно сме в устата на HR отдела, който непрекъснато ни оказва натиск”, казва Карлос.  Едва 5% от работещите в Коста Рика са обхванати от синдикатите. „Много често старите работници са замествани от по-млади мигранти, получаващи по-малки заплати и без право на отпуски и здравни осигуровки”, допълва Фелипе.

Дъмпингово  заплащане в иначе проспериращата Коста Рика като цена за евтините ананаси в Европа? За да се убеди в това екипът от журналисти  търси  конвенционални производители на ананас, но никой не иска да  се срещне с тях. Среща им отказват  и от местната браншова организация.  Нещо повече забраняват им да снимат не само сградата, но табелата  с името  на организацията. За да не се стигне до ескалация, журналистите се отказват от опитите си да се срещнат с представител на организацията на костариканските производители на ананаси. Няколко дни по-късно получават прессъобщение от организацията във връзка с едностранното излагане на фактите, от което се убеждават,че конвенционалните   производители са тясно свързани с политическите среди. Земеделският министър на страната дори изпраща специално писмо до посланика на Коста Рика в Германия, с което се иска да се окаже натиск върху журналистите, и да се спре материалът им, показващ костариканското селско стопанство в лоша светлина. „Апелирам да упражните служебното си влияние и да се намесите за коригиране на нещата, преди представянето на материала”, се казва в него.  Явно е нежелано никакво критично представяне на случаи за нарушения на трудовите права или околната среда. Все пак в централноамериканската страна съществуват и алтернативи на конвенционалното производство с неговите дъмпингови възнаграждения и завишена  употреба на пестициди.

Превод Мартин Иванов

По материали на zdf.de

Снимки: zdf.de

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар