Изкуството на ремонтирането

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Мюнхенски студенти по архитектура разработват концепции за поправката на повредени неща

Вероника Мюлер поправя половин година старинна маса за шах

Да приведеш даден обект в състояние, така че отново да работи. Група мюнхенски студенти по архитектура се обучават точно на това, как да ремонтират различни обекти.  Поправката им за тях е като да придадеш нова интерпретация на нещо старо и забравено. Например масата  за шах на баба, която последно е била погребана под един шкаф. Вероника Мюлер обаче и дала нов живот, ремонтирайки я в продължение на половин година. „Реставрирах почти напълно масата на баба която е на възраст над 100 години и е била тотално счупена, защото е използвана за какво ли не”, казва младата студентка. В резултат на това почти всички рисунки и инициали върху нея са били повредени. Наложило се да монтира и напълно нова дъска за шах, както и да поправи отделните фигури.

В продължение на цял семестър студентите от университета в Мюнхен развиват различни стратегии за ремонт и реставрация на различни неща. Който ремонтира, гледа на света с различни очи. „Тук не става дума да научиш студентите как да поправят просто един кабел или щепсел, а за това да ги направиш чувствителни за да създават по-добри конструкции“, казва Силке Лангенберг. Тя е написала специална книга за ремонтирането>. Дълго време се е смятало, че ако една част откаже да работи, тогава отказва да работи цялата верига. Сега поправката на разни неща е част от възпитанието на възрастните да поправят неща като например една китара, така че да изглежда като нова.

„Попаднах на една напълно счупена китара, на която исках да вдъхна нов живот. Някои от частите взех от една счупена електронна китара, а пластмасовите елементи от непотребни домашни вещи. Така я направих отново”, казва студентът Даниел Вернер.

Вече над 30 години подобни дейности студенти като него могат да извършват в специално ателие, което им дава възможност да творят сами. „За мен е по-важно когато младите хора проявят разум при поправката на нещо, защото така човек вижда как е конструиран даден предмет”, казва Елизабет Редлер.

Регина запазва ценен спомен от семейната история

Старинен глобус с почти разбита средна ос  стоял в хола на нейните родители, докато Регина не решава да го поправи. „За мен бе важно да запазя един подобен скъп спомен от моето семейство. Проблемът беше, че горният пръстен беше почти разрушен, а на средния  имаше различни филиграмни детайли, които исках  да възстановя”, казва Регина. За целта разпечатала горния пръстен на 3D принтер, разрязала го с помощта на фреза, и с лазер гравирала  елементите по повърхността му.

3D принтерите днес революционизират поправянето на стари вещи. Всичко с негова помощ става много лесно. Отзад се поставят пластмасовите форми,а отпред излизат дубликатите. „Веднъж ми се развали кушетката и с помощта му  направих три нови крака за нея, защото вече има софтуер позволяващ да бъдат разпечатани едно към едно с оригинала”, казва Тина.

Така например с негова помощ може да се поправи един от пръстените на стара кана, което дава нов живот на  иначе една дизайнерска класика от средата на миналия век. „Приятел казваше, че поправката е лукс, но според мен да притежаваш неща, които могат да се поправят-това е  истински лукс”, казва Силке Лангенберг, а светът според нея трябва да продължи да произвежда повече подобни неща.

Става дума за това, как човек гледа или може да гледа на света, как стремежът да поправиш нещо променя човешкия мироглед…

Мартин Иванов

По материали на „Дойче Веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар