Веселина Ралчева: Изобретяването на различни мерки източва ресурсите за биоземеделие

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Веселина Ралчева

Веселина Ралчева е завършила Финанси във ВТУ „СВ.Св. Кирил и Методий” и „Хорово дирижиране” в Музикалната консерватория. От 2001 година е в земеделския сектор като се занимава с биопроизводството  на  етерични масла, както и с биоживотновъдство. Към момента е член на УС на „Българска Асоциация Биопродукти”.

Могат да се обсъдят много мерки като по-голяма диференциация на ставките, ограничения по отношение на площта, обвързване на ставките с производството или преразпределително плащане, казва в интервю за сп. „Агроном” Веселина Ралчева.

Госпожо Ралчева в последните години определени сектори в биопроизводството претърпяха силно развитие за сметка на други, към които се проявява по-слаб интерес. Какви са причините за това неравномерно развитие на сектора ?

Както обикновено, причините са дисбаланса на субсидиите. За съжаление те все още са водещи при мотивацията на фермерите да се захванат с биопроизводство. Пазарът, а и информацията за предимствата на биопроизводството, все още не са достатъчно развити в България, а би трябвало именно те да са определящи за развитието на един или друг подсектор.

Достатъчно прозрачна ли е нормативната уредба у нас за регистриране и контрол  на биопроизводителите, и с какво не сте съгласни в подготвяната нова наредба за биопроизводството?

По принцип биологичното производство е най-прозрачният сектор. Там всеки продукт стига до крайния потребител с цялата си история – със всички сертификати, с които е придружен, и от които може да се разбере пътят му от нивата, през преработватели, търговци, та до крайния клиент. Разбира се, навсякъде би имало какво да се желае. Ние напълно подкрепяме затягане на контрола, защото доверието е основополагащо за нашия сектор. Разчитаме на хора с развито обществено съзнание, с широк поглед върху необходимостта за опазване на природата, за честно земеделие, за социална отговорност и в крайна сметка за собственото си здраве. Това са нашите клиенти, които са готови да платят по-висока цена за продукта, но ако имат сигурност, че той е произведен при спазване на всички принципи на биопроизводството.

Проектът за наредба е добър, но има много детайли, които трябва да се изчистят, за да се избегне прекомерната административна и финансова тежест върху биофермерите.

По време на АГРА 2018 година казахте, че все по-често се явяват  биомошенници, които петнят сектора. Какви мерки трябва да предприемат самите биопроизводители, за да се защитят от подобни недобросъвестни техни колеги?

Там говорих по-скоро за хора, които са насочили усилията си към получаване на голям дял от субсидиите, предвидени за мерките за агроекология и климат и за биоземеделие, без да имат идея за производство и реализиране на пазара на биопродукция. И те го правят съвсем законно – просто начинът, по който са разписани мерките, им дава тази възможност. Както дадох пример с изкуствените ливади например – там масово не се декларира никакъв добив. Извършва се една коситба годишно, наистина не се пръска, не се тори, но това има отношение само върху една цел – опазване на околната среда. Докато целите, заложени в мярката за биоземеделие, са много повече – производство на здравословни продукти, икономическо оживление на изостаналите райони, осигуряване на заетост… Същото е положението с огромните декари орехи, които са регистрирани в система на контрол за биологична сертификация, но в сертификатите срещу тях стои „Добив няма“. При един по-детайлен преглед, се оказа, че най-крупните бенефициенти, които получават най-голям дял от средствата по мярка „Биологично земеделие“ всъщност нямат биологична продукция. Или са в преход, или просто нямат добиви.

В тази връзка от Европейската сметна палата подготвят специален одит на системата за контрол на биохраните, като експертите твърдят, че нараства възможността за измами с биохрани. В Асоциация „Биопродукти” имате ли сигнали за подобни измами у нас?

Европейската сметна палата, както Дирекция АГРИ към Европейската комисия са притеснени от опитите за измами в нашия сектор. Това до голяма степен се случва в най-развитите пазари на биопродукти – Германия, Франция, Испания, Италия – страни, където биопазарът е силно развит, търсенето надвишава предлагането и  реализирането на такива схеми за измами има икономически ефект. В нашия едва прохождащ пазар просто не си струва да се мисли за подобни схеми. Да, може да има проблеми при етикетирането, при пакетирането, при движението на стоките до крайния клиент, но те не са от такова съществено значение. Проблемите ще се задълбочават с развитието на сектора. Но това се отнася за всички системи, които подлежат на контрол. Много е важно и самите потребители да са достатъчно информирани, за да могат да различат истинският биопродукт от този, който е с някакви надписи   „Еко“, „От село“ , „От баба“ и т.н.

Важна е разбира се и ролята на Агенция по храните, която е основният контролен орган в тази област. Трябва по-редовни проверки, повече проби, повече гласност.

Подпомагането на биопроизводството  от дълги години е ахилесовата пета на администрацията, а средствата по различните мерки все така не достигат. Къде се крият причините за това, в засиления интерес към биопроизводството или в неравномерното разпределение на средствата?

Основната причина е неравномерното разпределение и изобретяването на схеми без реален екологичен ефект, които източват ресурса.  Ставките, с които се субсидира биопроизводството, са разпределени в 5 групи, като във всяка една група има култури, които изискват много по-малко разходи за отглеждането им по биологичен начин. И естествено част от биопроизводителите  се насочват именно към тези култури, без да се интересуват дали ще произведат и реализират продукция.

Така с огромни площи със зърнени култури, изкуствени ливади , естествено затревени площи, се източва, съвсем законно бих искала да вметна, ресурсът, предвиден за биопроизводство.  И в крайна сметка много от реалните производители на биопродукция ще останат без подпомагане.

От земеделското министерство готвят все пак някаква помощ за биопроизводителите за растителна защита. Какви предложения направихте в тази връзка от Асоциация Биопродукти?

Да се обхванат всички сектори в биопроизводството. Смятаме, че тази помощ ще е много необходима за фермерите и ще спомогне за развиване и на пазара за биологични препарати за растителна защита. В момента регистрацията на един препарат е изключително дълга, сложна и скъпа процедура. Ако се помогне на фермерите финансово, ще се насърчи потреблението на тези продукти и съответно вносителите ще могат да си позволят да ги регистрират. Това ще има много съществен ефект върху добивите и качеството на произвежданите биопродукти.

Но пак повтарям – надявам се тази помощ да обхване всички биологични култури, защото нашият бранш не може да се дели на приоритетни и неприоритетни подсектори. За нас сеитбообръщението и многообразието на културите са основополагащи. Нека не правим изкуствено нови дисбаланси в сектора.

Какво е съотношението между площите в преход и биологично сертифицираните площи у нас?

Огромен е процентът на площите в преход. За съжаление в предходния програмен период нямаше ограничение да се получават субсидии за култури в преход, а те по принцип  са по-високи, тъй като през този период разходите са завишени за фермерите, а продукцията все още не е биологична и не може да се продава на по-висока цена. Както обаче подчертах по-горе – има голяма част от бенефициенти, които изобщо не мислят за продукция, за тях получаването на по-висока субсидия беше определящо и те си стояха по пет години в преход.

В новата програма това е решено с въвеждане на ограничение – три години за трайните насаждения и две – за едногодишните култури.

Сега, когато субсидиите свършиха, когато изтече и мониторинговия период на проектите, заради които много фермери станаха „биологични“, ще се изясни истинската картина. Ще стане ясно колко и кои земеделски производители ще останат верни на сектора. Защото има и много млади, сърцати, информирани и образовани колеги, които навлизат в биопроизводството с много ясни идеи, цели и амбиции. Радвам се, че виждам и все повече преработватели, които произвеждат качествени пакетирани продукти и излизат с тях на международния пазар. Увеличават се и търговците на биопродукти. Всичко това ще даде тласък на развитието на биопроизводството.

Едно от неизвестните неща в плановете за структуриране на новата ОСП е мястото на зелените плащания и агроекологичните мерки. Къде според Вас трябва да се позиционират, и какво трябва да се промени за да стигат средствата  до реалните биопроизводители?

Не трябва да има дублиране в двата стълба. Зелените, агроекологичните мерки и в частност –  биопроизводството, трябва да си останат във втори стълб. Да има ясни правила, достатъчен контрол, да се обвържат плащанията с резултати. Както казах по-горе, може да се мисли и за допълнителни ограничения, защото не е нормално една фирма да получи над 2 млн. лв за една година по агроекологична мярка. Чак пък такъв принос за околната среда !?  Може да се мисли за много правила, критерии и мерки за ефективно насочване на средствата, стига да има воля за това от страна на администрацията.

Трябва ли да има тавани на плащанията в сектора на биопроизводителите като гарант за по-правилното им разпределение, и дали за тях  не е по-добре да отстояват позицията за засилване ролята на инструментите за управление на риска в следващия програмен период?

За да се насочат ефективно субсидиите към реалните биопроизводители, е необходим дебат, за прилагането на мерките през следващия програмен период. Могат да се обсъждат много варианти за мерки – налагане на ограничения по отношение на площта или преразпределително плащане ; по-голяма диференциация на ставките ; обвързване на субсидиите с производство ; въвеждане на допълнителни критерии за оценка, в случай на недостатъчен финансов ресурс по мерките… Но това трябва да се дискутира с бранша, с потребителите, с неправителствените организации, ангажирани с биоземеделието и опазването на околната среда, със сертифициращите органи. И то веднага. Не трябва да чакаме последния момент, защото иначе ще се озовем на прага на новата програма ,изненадани от нови схеми, по подобие на прословутите „гъски“ или „сеитбооборот“, които ще източат еко-субсидиите за една-две години. А реалните биофермери ще останат без подпомагане.

Непрекъснато се провеждат най-различни инициативи за здравословно хранене на децата, но администрацията отказва да промени наредбите и да въведе определен процент от храните в детските градини и училищата да са от биопроизводители. В тази тенденция не изоставаме ли чувствително от редица страни в ЕС, тъй като например в Германия има училища, където храната на учениците е 100% био?

Изоставаме, изоставаме, изоставаме. Има страни, в които не само в детските кухни, но и в цялата система за обществено хранене /болници, социални домове, социални кухни/ биологичните продукти са сериозно застъпени. Ние настояваме от години за скромните 5 % дял на биохрани поне в детските градини . За да се започне отнякъде. Не мога да си обясня липсата на воля от страна и на двете министерства – на Земеделието и храните и на Здравеопазването. Иначе всички идват на власт с развяването на „Биологичното земеделие“ като приоритет.  Както и „Здравето на нацията“.

Когато попитахме един кмет на френско градче как е успял да въведе 100 % биологично хранене на децата в детските градини и училищата на неговата територия, той отговори: „Без никакъв проблем! Всички бяха съгласни. Дори и да е малко по-скъпо, все пак това са нашите деца. А средствата отиват при нашите фермери, които живеят в същия район и също са родители. И които наемат във фермите си други родители. Всичко си остава пак в нашия регион, но фермерите и работниците са по-щастливи, а децата по-здрави. Кой би имал нещо против това?“

Мартин Иванов

Интервю за сп. „Агроном“

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар