Брюксел готви рестрикции за непослушните деца на Европа

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Спете спокойно фермери, пари ще има, макар и по-малко

Дългоочакваният ден „Х”  за бъдещата финансова рамка на ЕС настъпи, и мандалото падна. Фермерите могат да спят спокойно, защото и през следващите седем години земеделието ще остане една от най- добре финансираните политики, макар и с известни минимални  орязвания, които в крайна сметка бяха определени на около 5%. Ясно е че парите за миграция, отбрана и сигурност и научни изследвания ще се увеличат за сметка на тези за земеделие и структурните фондове.

Цифром и словом за земеделие през периода 2021-2027 година ще бъдат дадени общо 365 млрд. евро, а тежестта на ОСП в общия бюджет ще намалее с 1/3 спрямо сегашния седемгодишен период. 286,2 млрд. евро ще бъдат заделени за гаранционните фондове, а 78,8 млрд. евро за развитие на селските региони.

След като Брюксел не пожела да реформира из основи остарялата селскостопанска политика, фермерите пак могат да са спокойни, че ще разчитат на директните плащания на хектар безвъзмездно да постъпват по сметките им както и до сега, въпреки, че и тук тепърва ще стане ясно парите на кои страни и с колко ще намалеят.

Сериозни критики срещу предложенията на ЕК

Разбира се когато става дума за финансовата баница на Европа, чието съдържание е над един трилион евро, няма как всички да са доволни. Сред групата на недоволните освен непослушните деца на Европа- Полша и Унгария се наредиха още Австрия, Дания, Германия,  Франция  и Нидерландия, всяка от които следва свои собствени по-малко или повече обективни причини.

Основното търкане е свързано с намерението на Брюксел да увеличи вноските на отделните страни членки от 1,03 на 1,11% от БВП за да се компенсира излизането на Великобритания. В крайна сметка вноските на отделните страни в общия бюджет на ЕС след 2021 година ще са между 1,08 и 1,1% от БВП, въпреки че малко преди представянето  на проектопредложенията   на ЕК за новата финансова рамка за следващия период от седем години от ЕП предложиха вноските на отделните страни да достигнат до 1,3%.

От своя страна европейския комисар по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер призова за „по-гъвкаво и ефективно” разходване на средствата от бюджета, като  според него трябва да се подобри ефективността на политиката на инвестиции.

За страни като Австрия и Холандия обаче това е неприемливо, и те искат увеличаването на бюджета да е на база не нарастване на вноските в общата каса, а на база съкращаване на разходите. Австрийският канцлер Себастиан Курц определи логиката на Брюксел за компенсиране на британския изход от общността като „недостатъчно разбираема”. а холандското правителство обяви: „За Холандия тези предложения са неприемливи.” В Германия също са недоволни, че ще дават повече за общата каса, а ще получават по-малко. Баварският премиер Маркус Зьодер заяви, цитиран от „Шпигел”: ”Бихме искали да обсъдим едно по-справедливо разпределение на средствата. Германия досега е сред най-големите платци, и заслужава да получи повече. Ние не искаме да финансираме излизането на Великобритания”.

Междувременно Париж насочи основните си критики към съкращаване на средствата за субсидии на земеделските производители. Френският аграрен министър обяви, че страната му е срещу подобно намаляване на субсидиите за ОСП, охарактеризирайки го като „извършено нас ляпо, драстично, и необмислено”. „Съкращаването на парите за земеделие ще доведе до влошаване на живота в селските региони”, смята и шефът на Германския земеделски съюз Йоаким Рюквид.

Полша, Румъния и България се обявиха срещу обвързване на финансирането и състоянието на правната система

По-интересното обаче е не това, каква ще е базата за компенсиране на Брекзит, а това, че Брюксел готви нови рестриктивни мерки за клуба на непослушните деца на Европа, към който за сега се числят  Полша и Унгария. Така освен с ангажиментите по миграционната политика и интеграцията на бежанците в съответните страни, финансирането ще зависи и от спазването на определени правни стандарти.

ЕК  предложи механизъм за обвързване на европейското финансиране в бъдеще със спазването на специфични правни стандарти.  В  текста на проектобюджета се казва  че „правовата държава трябва да е гаранция за един по-надежден финансов мениджмънт и едно реално европейско финансиране”. Според Брюксел независимата съдебна власт трябва да е гаранция за прозрачни процеси при констатирани случаи за злоупотреби с европейски пари. Причина за това е основно политиката на неоконсервативните правителства в Будапеща и Варшава, които заради опитите си да ограничат някои свободи са в продължителен конфликт с евробюрократите в Брюксел. Електронното издание на „Шпигел” коментира, че новите наказателни мерки ще задълбочат различията между Запада и Изтока. ЕС се опитва да заобиколи опасността от налагане на вето по важни за Общността решения, обвързвайки бюджета чрез специален механизъм, който да функционира по следния начин. В случай че Брюксел забележи влошаване на правната система в дадена страна членка, да има право да предложи на Съвета на ЕС да спре финансирането на засегнатата страна. „Няма никакво съмнение, че подобен механизъм е насочен точно към Полша и Унгария”, заяви пред журналисти комисаря по правосъдие Вера Юрова. Ако по думите и правната система на една страна е парализирана и зависима от политиците, то тя не може да е независима. Според евродепутата Карл-Хайнц Флоренц страни като Полша и Унгария трябва да се научат, че членството в ЕС е свързано със задължението да се спазва солидарност и в двете посоки.

Полша от своя страна реагира хладно на  предложения механизъм. „Не може да има никакво място за произвол”, заяви полският представител в ЕК Конрад Шчимански, акцентирайки върху това, че Варшава не разглежда предложенията като „конфронтивни”, с което показа, че се придържа към новата линия на правителството във Варшава да приключи двугодишното противопоставяне на Брюксел.

Остро срещу  подобно обвързване на финансирането със състоянието на правосъдието реагираха  още България и Румъния. Според финансовия министър Владислав Горанов  „не е нормално обвързването  на европейското финансиране по кохезионните фондове  с подобен механизъм”, но предвид факта, че страната е актуален председател на ЕС, няма да засяга повече тази тема. Според него този механизъм е инструмент за политическа намеса, който създава неравнопоставеност между отделните страни членки, което противоречи на  договорите на ЕС. И Румъния оправда негативната си реакция с довода, че клауза за подобен механизъм не е включена в договорите на ЕС.

На обратния полюс е Чехия, чийто  представителка в комисията е правосъдния комисар Вера Юрова, която подкрепя идеята, а отговорникът по европейската политика в правителството Алес Чмелар написа в социалните мрежи:”Бюджетът е една добра новина за Чешката република. Ще има повече средства за сигурност, управление на миграцията и космически изследвания, а в предложението на ЕК се съдържа по-голяма гъвкавост на кохезионната политика, което беше нашия приоритет.”

Само можем да предполагаме, дали към Полша и Унгария няма да се присъединят и други страни като България например. Както знаем и нашата правосъдна система не е цъфнала и вързала и особено по отношение на мерките срещу корупцията търпи перманентни критики.,а дела като това за  САПАРД май никой вече не си спомня поне у нас, но  предвид запълването на дупката в бюджета след Брекзит, Европа може да се сети, че освен двете страни има и други, чиито правни системи също не са изрядни спрямо европейските критерии.

Реакции  след обявяването на проекта за съдържание на многогодишната  финансова рамка:

 

проф: Фридрих Хайнеман (Център за европейски икономически изследвания) „Предложенията за корекции във  финансирането са в правилната посока, но реформата все пак изглежда обезсърчителна. Минималните съкращения на средствата за аграрна политика и регионално развитие са разочароващи. Явно натискът от страна на кметовете и браншовите организации в земеделието е бил прекалено голям, че да бъде преодолян, ето защо и през следващото десетилетие Европа ще продължи да дава най-много пари за спорни финансови трансфери на отделните страни членки.”

Ска Келер (евродепутатка от Зелените): „Чрез многогодишната  финансова рамка Европа ще дава пари през следващите години за политики, за които в момента няма пари. Ние зелените искаме в бъдеще европейските пари да отиват повече за социално партньорство, иновации и научни изследвания с цел да съхраним нашата планета.“

Берт ван Роозебеке ( Център за европейска политика) „Интересен е  въпросът, за какво иска да дава Европа своите пари. По тази точка направените предложения са разочароващи и недостатъчни. Излизането на един от най-големите нетни платци в общата каса Великобритания  беше достатъчна причина да се помисли за едно цялостно обновление на бюджета. Това обаче не се случи. Предложенията за бюджетни съкращения от около 5% на субсидиите за земеделие и парите по структурните фондове са твърде малки, а в бъдеще общата им тежест в бюджета на Общността ще продължи да е над 50%.”

Мартин Иванов

По материали от Интернет

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар