Мелничарството- между идилията и романтиката

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

В Холандия се борят да запазят една от емблемите си-старинните мелници

Професионалните мелничари в Холандия днес стават все по-малко

От векове водата и вятърът  оформят картината на Холандия, а тя освен като „ниската земя” е известна и като „страната на вятърните мелници”. В последните години обаче старите майстори мелничари намаляват все повече, и вече се усеща недостиг на хора, които да владеят така добре занаята. За популяризирането му допринася и факта, че през 2017 година холандските вятърни мелници са включени в списъка на световното културно наследство.

Криста влага много услия и любов докато е в мелницата

Вятърът е движещата сила на старите мелници, и именно неговата задвижваща сила използва  Криста Бробенкамп,  когато реши да смеля брашното  си. Живее съвсем близо до една вятърна мелница в холандската провинция Фрисланд. „Една неделя исках да си изпека хляб. Дойдох тук  защото тази мелница беше най-близката до селото за да си купя брашно , и се влюбих в нея”, признава Криста. Ето защо заедно с почасовата си работа в сферата на търговията, решила да завърши и курс по мелничарство  за свободно практикуващи. Научила всичко за смилането на брашното от своя учител Дик Сандберг. Освен теоретични познания и практически опит, за да работи  като мелничар имала  нужда и от много физическа сила за да управляваш мелницата.

„Когато започнах не бях толкова силна колкото сега, но с всеки следващ път ставах все по-силна”, признава тя. Днес във цяла Холандия са останали едва около 50 професионални мелничари, а останалите 1 500 са на  свободна практика. Без тяхна помощ вятърните мелници биха останали само като паметници на един забравен занаят. С работата си обаче те допринасят за това, вятърните мелници да изпълняват съвестно основните си функции поне за няколко дни седмично.

„По-рано с мелничарството са се занимавали основно възрастни хора, докато днес интерес проявяват преди всичко младите, и това е добре, защото така занаятът ще се запази по-дълго време”, смята Дик Сандберг. Ако мелниците не работят според него ще се разрушат, а с това ще се изгуби и тяхната история. Ето защо мелничарският занаят по думите му трябва да се подкрепя, за да се запазят и мелниците.

В миналото мелниците са допринесли за икономическия просперитет на ниската земя

Най-старите вятърни мелници в Холандия датират от 13-ти век. Те са определяли облика на „ниската земя” и са допринесли за икономическия и ръст. Спомогнали са  за развитието на преработката на дървесината и бояджийството, а във времената на индустриален подем подпомогнали чрез изпомпването на водата за отвоюване на нови територии , тъй като част от териториите на страната се намират под морското ниво, и без вятърните мелници някои региони сега дори нямаше да съществуват.

В средата на 19-ти век старите  мелници в страната са наброявали близо 10 хиляди. До наши дни са запазени около  1 200, в това число и водни мелници, които се намират основно в южната част на страната.  „Особеното при тях е, че освен брашно могат да произвеждат и олио. Това е причината да са снабдени не с едно, а с две водни колелета”, казва Роберт ван Бусел.  Мелниците използват енергията на водата, превръщайки я в ротационна енергия. Една от водните мелници разположена в близост до Айнтховен е построена от монаси през 13-ти век, а Роберт идва тук още от дете. Произлиза от семейство на мелничари, които се грижат за водната мелница от десетилетия насам. Обучавал се е години в различните техники, включително и в това, как да произвежда олио чрез пресоване на ленено семе. „Намирам за чудесно, че мога да ползвам подобна старинна техника, която продължава да функционира безотказно и днес. Можем да видим как се произвежда олио в мелницата, за което имаме нужда единствено от вода”, продължава той. Начупените ленени зърна се изсипват в торби  след което се поставят в пресите.

Роберт използва слушалки, тъй като процесът по извличане на олиото от лененото семе е доста шумен. Количествата олио, произведени по този метод са твърде малки, но тук не става дума за продукция в съвременните индустриални измерения, а за радостта от това, да го правиш по технология, практикувана от столетия, и да запазваш традицията жива. „ В момента мелницата се управлява от баща ми, а по-късно ще се радвам аз да поема дейността”, казва с усмивка той. Във Фрисланд Криста вече има планове да отвори и малка пекарна. „Мечтата ми е да живея с мелничарството, защото за мен би било прекрасно, ако можех да работя по цял ден в мелницата, да  предлагам прясно изпечен хляб в моята пекарна и да срещам така нови и нови хора”, признава младата мелничарка.

А това означава, че докато има млади хора като нея и Роберт, мелничарството а с него и старинните мелници на Холандия няма да отмрат, а ще бъдат запазени.

Мартин Иванов

По материали на „Дойче Веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар