Едисон Кавани- от магията на сладоледения гол, до големия футбол

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Може да нямаш и долар, да нямаш топла вода и косата ти почти да не се е показала още. Но имаш свобода

Едисон Кавани

Уругвайският нападател Едисон Кавани, който вкара два гола на Португалия за вдъхновяващата победа на осминафинала на Мондиал 2018 разкрива в интересно писмо до себе си  трудностите през които е преминал и житейските битки, които е спечелил, за да достигне до големия футбол. Роден е на 14 февруари 1987 година в град Салто. Започва да играе на 12 години в столичнич Данубио, кариерата му преминава през Палермо и Наполи, а в момента е играч  на ПСЖ.

Препечатваме  текста от  Sportinglfe.bg.

„Скъпи 9-годишен Единсон

Пиша това писмо до хлапето, което всеки наричаше Пеладо. Плешивкото.

Като бебе ти не си имал много коса. Бавно започна да израства по главата ти. Ужасна работа, нямаш какво да направиш. И, естествено, заради чувството за хумор на хората в семейството и квартала ти, стана Плешивкото.

Да ти кажа, през следващите 20 години футболът ще промени живота и по много начини. Някои – добри, други – не толкова.
Ще се отървеш от този прякор, спокойно. Има един тип на име Габриел Батистута. Още не го познаваш, защото единственото, което гледаш по телевизията е „Том и Джери“.

По-големият ти брат Нандо е първият в твоето семейство, който ще се захласне по Батистута. Той ще спре да се подстригва, за да прилича на Батигол. И когато го видиш да изтичва на игрището с веещите се коси, това ще те впечатли.
Естествено, и ти ще събереш кураж да кажеш на майка ти – никакви подстригвания повече!

Животът ти ще се пренесе изцяло навън, с топката в краката.

Няма да знаеш нищо друго, само топката. Вътре няма нищо интересно, нищо забавно – няма „Playstation“, няма и голям телевизор. И топла вода нямате дори, нито отопление…

През зимата те топлят одеяла.

Но дори това, че имаш баня, е лукс. Помниш ли първата ви семейна къща? Онази без банята…
Ще ти кажа, че днес не се чувствам кофти, като се сетя за онези години. Напротив, това ми дава кураж, това е прекрасен спомен.

Живей си живота навън, на слънце, Пеладо. Вътре няма нищо.

Няма да намираш смисъл да слагаш плакати на футболисти по стените. На всеки 2-3 години родителите ти сменят работата, местите се. Най-хубавото е, че всяко ново място има футболно игрище наблизо.

Най-важното нещо за теб е Сладоледеният гол. Това е магия.

Трябва да поговоря с хората в ПСЖ за това, това е гениална мотивация. Организаторите на детската лига в Салто го измислиха. Как да стимулираш група 6-годишни хлапета?

Правилото е – който вкара последния гол в мача, печели сладолед.

Резултатът може и да е 8:1 или 1:8. Няма значение. Всеки иска да вкара гол, още един, за да е последен.
И когато вземеш сладоледа, ти си Краля на този ден в махалата.

Децата в Монтевидео живеят в друг свят. Ти още не знаеш за него. Това е свят на обувки Adidas и тревни игрища. В Салто е различно. Всички играят боси. Още чувствам прахоляка по краката си.

Ти си от Южна Америка, от Уругвай, от Салто. Прокобата, но и благословията на нас, уругвайците е, че никога не можем да се отпуснем, да се успокоим. В историята на футбола ни, а и на страната ни, това е невъзможно. Когато облечем екипа на Уругвай, ние усещаме гордата си история.

Трябва да тичаме, да натискаме, да се борим. И ти ще го правиш!

Какви са мечтите ти, Пеладо?

Не помня… Искаш да играеш в Монтевидео, както го направи Нандо. Да видиш Шампионската лига, Европа…
Е, ще го направиш и ще спечелиш достатъчно пари, за да промениш живота на цялото си семейство.

А да играеш за националния отбор? И това ще постигнеш. Ще плачеш от  радост и мъка, когато го правиш.
Мечтата ти е да играеш на световно първенство? Няма да развалям мечтите ти, като ти кажа какво ще се случи. Просто ще ти намекна, че 2010 г. ще е много луда в живота ти.

Искаш да спечелиш пари, да имаш скъпи коли, да спиш в луксозни хотели? И това ще получиш.
Но трябва да ти кажа, че това невинаги те прави щастлив. Това, което имаш днес като 9-годишен, ще ти липсва като станеш на 30.

Може да нямаш и долар, да нямаш топла вода и косата ти почти да не се е показала още. Но имаш свобода.

Днес имаш отговорности и твърде много напрежение около теб. Твърде много от живота ти минава вътре, а не навън, на слънце.

Знаеш ли как е днес?

От хотел на хотел, от автобуса до тренировката. После на самолета. В хотела, после на стадиона.
В много отношение това е мечтата ти. В други – си неин затворник. Не можеш просто да се разходиш навън, под слънцето. Няма как да риташ бос в прахоляка.

Ще ти кажа едно: Когато обуеш футболните си обувки и излезеш на терена, помни думите на татко си.

Нали знаеш какво ти казва…?

„Когато пресечеш линията и си на игрището, там остава само футбол. Нищо друго не е важно и нищо от нещата извън терена няма да ти помогнат на него. Нищо друго не съществува.“

Така ще чувстваш свобода дори, когато играеш на най-високо ниво. Все едно си бос в прахоляка.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар