Малките фермери-истинското лице на хърватското земеделие

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Как край Адриатика прилагат успешен  модел на земеделие  не само с големите?

Европейски агрожурналисти посетиха Хърватия и се запознаха отблизо с местното земеделие

За да успееш в земеделието и да си печеливш, не е важно дали си голям или малък. Често когато говорим за успешно земеделие поне в българската  му проекция, винаги го свързваме само и единствено с едрите земевладелци, които разполагат с нужния капитал, с най-съвременните машини и с изливания от Европа допълнителен ресурс, благина от която никой не иска да се откаже.  Твърде често те са скъсали отдавна с основната функция на земята, да служи за изхранване на малките, а определение като „едри латифундисти” като че ли е най-точното за тях.

В Европа обаче все още има страни, в които въпреки облагите от субсидиите, въпреки големите лобита на аграрната индустрия, земеделието продължава да се развива ориентирано основно  предимно към малките и семейни фермери, които остават основата за производството и реализацията  на произведената продукция. Такава страна е Хърватия, с чието земеделие успяхме да се запознаем в рамките на посещение, иницирано от Европейската мрежа на селскостопанските журналисти (ENAJ) и Асоциацията на хървацките аграрни журналисти. По време на пребиваването си имахме възможност да посетим най-различни стопанства –семейни, малки, големи, които съвсем не си пречеха едно на друго а намерили своите ниши на развитие, показаха, че за всекиго има място под слънцето.

Земеделието да слезе при младите хора в селата…

Младите и семейни фермери са в основата на хърватското земеделие Снимка: Ведран Стопич

С оглед на това, че едва 6% от земеделските производители в Хърватия са с висше образование,  само 5% от всички са земеделски специалисти, а 36% от собствениците на стопанства са на възраст над 65 години, страната е изправена пред решаване на нелеки предизвикателства  за развитието на земеделието като проблема с липсата на знания и смяната на поколенията, с каквито между другото трябва да се справят и други страни в ЕС, включително и България. Страната  обаче впечатли със своята  последователна политика за лобиране за това,  европейската политика в аграрния сектор, от която Хърватия е част след 2013 година, да е насочена основно към подкрепа на малките и млади фермери. Това беше потвърдено и от хърватската  евродепутатка Мариана Петир по време на срещата и с европейските журналисти, както и от представители на аграрното министерство.

Фамилията на Антон Вракич в семейната ферма

„Може би мнението ми е наивно, но смятам, че парите трябва да отиват в онези, които произвеждат продуктите, а селската политика трябва да слезе при младите хора в селата”, каза пред европейските журналисти младата и енергична евродепутатка. Според нея за целта в бъдеще е нужно да се направи преразпределение на субсидиите, защото към настоящия момент  само 43% от парите за земеделие в Хърватия отиват за развитие на селските региони, докато преимуществено се дава приоритет на директните плащания, за които са разпределени над 50% от парите. Петир е допринесла за отпускане на средства за дребните производители на млечни продукти плодове и зеленчуци, така че продукцията им да намери път до училищата и детските градини. Освен това по нейно предложение дребният риболов в Хърватия е защитен като част от националното културно наследство.  В  отделни региони като този около столицата Загреб се прави много  и на местно ниво за това, да се подпомагат малките и семейни ферми. Там например успешно работи регионален гаранционен фонд, който отпуска в 12 направления безлихвени кредити на млади и малки фермери

За да е пълна картината не може да се мине без цифри, особено когато говорим за структурата на огромен сектор като земеделието, а в Хърватия той е разпределен така:  над 90% са малки и семейни фермери, а останалото се пада на индустрията.  Ако трябва да сме по-точни от регистрирани  към 2017 година 164 458 стопанства, 159 151 са малки и семейни.

Бъдещето на хърватското земеделие е в младите

Делът на сектора в БВП на страната е 3,2%, а в заетостта малко над 5%. Трите основни производствени региона на страната са Адриатическия, Панонския и Планинския, а разнообразния климат дава възможност за производството на богата палитра от селскостопанска продукция. Интензивното земеделие и животновъдство са съсредоточени в източната и северозападна част на страната, а екстензивното животновъдство в планинската част. За маслините, гроздето и останалите плодове е запазен топлия климат на Адриатика. Преобладава продукцията от растениевъдството-62,5% пред 37,5% за животновъдството. От най-голямо значение са зърнените култури (30%), индустриалните култури (16,7%) и плодовете и зеленчуците (16,1%), мляко, свинско и говеждо месо. Обработваемата земя в страната достига до 1,5 млн. хектара, като както признаха и от домакините ни основният проблем е свързан с напояването, защото само 0,5% от обработваемите площи са включени в хидро-мелиоративната мрежа . Шест процента е делът на площите за биологично земеделие.

Хърватия се явява нетен вносител на селскостопанска продукция, като след присъединяването на страната към ЕС, основните търговски партньори са останалите 27 страни членки на Общността. За плацдарм на хърватските стоки към общоевропейския пазар служи основно  съседна Италия, но някои стоки от рибната промишленост достигат дори и до страни като Дубай и Египет. Приносът на експорта на аграрна продукция към общия е 13% като през 2017 година възлиза на 1,8 млрд. евро. Освен Италия най-важни дестинации за експорта са Сърбия, Босна и Херцеговина и Германия. На ниво ЕС Хърватия може да се похвали със значителен брой защитени наименования на продукти- 19 на вино и 16 за произход или географски наименования на храни и 6 на спиртни напитки.

Проблемите….

Не всичко е успехи, а хърватите не са от тези, които крият проблемите си. Още в началото на посещението си разбрахме за това, че освен трудностите с напояването за които стана дума , местното земеделие страда и от разпокъсаността на стопанствата, което е видно особено в животновъдния сектор.  Една ферма в Хърватия разполага средно с 10 ха обработваеми земи, при средни за ЕС 16 ха , а близо 70% от стопанствата разполагат с по-малко от 5 хектара.

Това води до ниска конкурентноспособност, въпреки че делът на селското стопанство във формирането на брутния вътрешен продукт на страната надминава средния за ЕС. . Въпреки добрите и разнообразни климатични условия, създаващи  предпоставки за развитие на едно компактно земеделие, страната не успява да задоволи нуждите си с  производството на аграрна продукция.  Това че около 2 млн. души в страната все още живеят по селата и факта, че по данни на местната статистика в края на 2017 година заетите в земеделския сектор в Хърватия са достигали  116 хил. души  а делът на заетите в земеделието остава най-висок в рамките на ЕС  също не може да допринесе особено за справяне с тези проблеми.

Мартин Иванов

/Следва/

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар