Ловци на звезди

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Благодарение на астрофотографите все още можем да видим красотата на звездното небе

Изкуствените светлини в големите градове често ни лишават от възможността да се насладим на звездното небе. Един филм обаче показва последните достижения на астрофотографията, и опита на човек да улови звездите поне в своя обектив. Филмът „Ловци на звезди” ни повежда в едно необикновено пътуване през нощта. Звездното небе винаги е впечатлявало хората и от древни времена развинтва фантазията им за появата на света и собственото им съществуване.

Бернд Пьошхолд

Един от ловците на звезди във филма е Бернд Пьошхолд , един от най-известните астрофотографи в Германия. „Увлечението ми  към звездите започна още в детските години. Прочетох много книги, като любимата ми бе „Какво са звездите”, и ме впечатли с корицата си, върху която звездите бяха изобразени като  газ”, разкрива фотографът.

Специализирал се в заснемането на звездното небе, което обаче не може да открие в родния Кьолн, а за целта трябва да обикаля целия свят. „Особено редки небесни картини са  когато заснемеш светлината на луната, следи от комети или полярните сияния, и за целта трябва да си уцелил правилното място и време. Това е истинско предизвикателство  за мен”, продължава той.

Във филма участват още четирима фотографи в надпревара за да уловят най-красивото звездно небе. Сред тях един австралиец в пустините на Зеления континент или един иранец насред Атакама. „Всички търсачи на звездите, всички астрофотографи по природа са безумци”, казва Йоханес Баес. Рискът за „неуспешен лов” е голям, особено ако времето не е с фотографа. Например за Гернолд  Майстер, който се опитва да заснеме слънчево затъмнение на индонезийския бряг. Въпреки това щастието му се усмихва, защото небето се изчиства от облаците малко преди да настъпи феномена.

Без значение от това в кои кътчета на света ни пренася филма, той винаги поставя на дневен ред търсенето на отговори на най-различни философски въпроси, защото взирайки се в звездите, човек сякаш се взира в миналото. , а звездното небе е като машина нa времето. Над катедралата в Кьолн обаче небето остава сякаш празно откъм звезди, защото светлинното замърсяване не позволява да се видят звездите. „Погледът към звездите е като да видиш хиляди различни светове, които заради светлинната стена, която сме изградили в западната цивилизация не могат да се видят и това създава впечатление че на света сме сами”, смята Пьошхолд. И за да не се случва това толкова често, можем да сме благодарни само на астрофотографите, които са способни да ни покажат истинското нощно небе.

Мартин Иванов

По материали на „Дойче веле”

Снимки: „Дойче Веле”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар