Продавачи на бъдеще

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Google+ 0 LinkedIn 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Гъвкаво мислене,  адаптивност  и умение да продава идеите си характеризират предприемача на бъдещето

Успели млади хора споделиха своята визия за предприемачите на бъдещето

Динамизацията в света все по-често  налага гъвкавост, вземане на бързи решения без да се съобразяваш с граници и бариери както административни, така и финансови, умението да представяш, рекламираш и продаваш идеите си. Това в пълна степен важи за всички модерно мислещи хора, влизащи в графата „предприемачи на бъдещето. Именно част от хората с успешни бизнес модели разказаха за своя опит и представиха своята визия на специален форум в София.

Четири визии за бъдещето

“Това което виждам за бъдещето на предприемачите е да няма разделение между социални и и несоциални предприемачи. Все повече корпоративни  компании започват да правят своите продукти социално ориентирани. Предприемачите на бъдещето  трябва да са хора с повече морал, които вместо да изкарват повече пари да гледат да променят нещата и с изкараните от тях средства да финансират повече каузи”, казва Борис Колев, съосновател на  CSR Bulgaria.

„Предприемачите на бъдещето да са по-адаптивни към промяната, защото ако си в даден бизнес виждаш, че промяната се случва с дни и със седмици. Така например начинът по който си рекламирал във Фейсбук се променя след като те сменят алгоритъма си. Променят се и начините на търсене на капитал, което също налага по-голяма адаптивност . Да се опитват да гледат накъде отива тази промяна, и как ще пасне на нея бизнесът им ”, смята  Татяна Миткова, съосновател на Claimcompas.

„За мен успешният предприемач е човек, който умее аргументирано да продава бъдещето. Това е необходимото условие за всеки един предприемач. Да убеждава със всякакви инструменти, таблици и препродукти своите клиенти. Трябва да е любопитен донякъде и да не разчита на конвенционалното образование  и да се самообучава постоянно, защото в света на данните в който живеем, той трябва да е високо информиран за случващото се около него. Да може да се отдава и да вярва в култуве, защото всеки стартъп  представлява нещо като култ. Всички мечтаете за едно и също нещо още преди да имате някакъв статус и пари да реализирате идеята си. За да стане предприемач, човек трябва да излезе от системата, да е отворен, и да не се притеснява от провалите”,  убеден е д-р Спас Киримов, създател на Printivo.

„За мен предприемачът на бъдещето е този, който затваря очи,  взема един празен лист и записва идеите сивърху него. Когато аз стартирах моя бизнес, реших че ще направя нещо, в което аз вярвам, ето защо решихме да защитим работниците си. Ние имаме много малко работно време  и свършваме в 4 часа, защото знаем , че за една жена работата е важна, но за нея семейството е още по-важно. Така където и да е в София една майка може да стигне за 20 минути до детето си. Ние решихме да сме клиента, който е най-предпочитания клиент, като научихме партньорите си, че се плаща в момента, в който получим дадена  фактура. Така не се губи бизнеса, и пренаписахме правилата, и това че сме тук означава, че хората ни вярват. Освен това сме социално ориентирани, защото правим напълно безплатно специален бебешки продукт, като така смятаме, че връщаме нещо на обществото, което ни е дало своето доверие”, казва Силвия Павлова, съосновател на Wooden Spoon, компания за биокозметика.

Пътища на финансиране

За да се превърне една идея в реално работещ и печеливш бизнес освен „вярата в култуве” е нужно  и финансиране.  Модерните предприемачи оказва се могат да се справят и в цялото море от фондове предлагащи капитали, а в нередки случаи и по отношение на изнамирането на финансова подкрепа да търсят свой път. У нас обаче сякаш  климатът за финансиране е  недостатъчно избистрен, и като чели все още не е преодоляно невидимото противопоставяне между частно и публично финансиране, между банки, фондове и грантове, мнозина от които следват консервативна политика, и не са достатъчно отворени и гъвкави по отношение на хората сидеи. Това кара някои от тях да излизат извън определени граници, и да стигат дори до американски фондове само и само да привлекат капитал за превръщането на дадена идея в бизнес. „Намирането на финансиране е възможно и в Европа, но основната разлика между нея и Америка е, че хората тук повече разчитат на еврофинансиране и не са толкова отворени към поемане на рискове. За нас условията предлагани от фондове в Калифорния бяха много по-добри отколкото тези, предлагани в България или Европа. Тук се изискват много повече неща, докато ако намериш някой в Америка, който да се интересува от твоя бизнес, можеш да получиш финансиране само с няколко разговора”, казва Татяна Миткова.

Друг минус пред български стартиращи бизнеси е, че почти не се възползват от възможностите за европейско финансиране основно по оперативната програма  „Иновации и конкурентноспособност” и „Хоризонт 2020”, за разлика от редица френски италиански и  испански компании.

Една от възможностите за намиране на финансиране е общинският гаранционен фонд. „Ако млад предприемач търси възможности за финансиране  и банките му откажат такова, идва при нас и му даваме гаранции за да може да получи кредит. Ако спре да плаща, ние плащаме вместо него”, разяснява механизма на гаранционния фонд неговия управител Николай Цеков. От фонда споделят по този начин за сега само кредитния риск заедно с предприемачите, като в бъдеще ще се споделя и инвестиционния.  Според него обаче  мнозина предприемачи не са склонни да носят риск, и голяма част от добрите идеи не могат да се реализират точно поради тази причина.

От създаването си Общинския гаранционен фонд е подкрепил над 650 проекта на малки и средни предприятия като размерът на издадените гаранции за кредити до момента възлиза на 17 млн. лева. „Ние покриваме гаранционен риск до 100 хил. лева за срок от 84 месеца, като изискванията са бизнесът или предприятието да са регистрирани на територията на столична община и да имат друго обезпечение различно от нашите гаранции не по-малко от 60%”, разяснява Цеков. Що се касае до нови и рискови предприемачи, там гаранционният лимит е по-малък- до 30 хил. лева, като идеята е да се подкрепят малко повече компании дори за реализирането на по-малки бизнес идеи. За стартиращо предприятие се приема такова, което е на не повече от три години, а за  иновация –  производството на нов продукт, направата на даден продукт по нов начин, маркетинг иновацияи такава свързана с вътрешно преструктуриране на дадено предприятие.  Основните фокус групи на гаранционния фонд са проекти на хора до 35 години, на възрастни хора над 50 години, на жени-предприемачи,  проекти с екологичен и социален ефект и стартиращи предприятия.

Идеите и предизвикателствата

На последно място но не и по важност са идеите, а предприемачите получиха възможност да споделят може би своя най-ценен опит и да разкажат как са започнали.

Татяна Миткова:  „Claincompas е компания, която помага на  всички пътници да си получат обезщетенията при пропаднали полети, като вече сме съдействали на над 50 хиляди пътници от цяла Европа. Решихме да започнем бизнеса с приятели от Канада, като в момента при нас работят хора от осем държави”.

Спас Керимов: „Осъзнах че съм предприемач преди една година. Стартирахме заедно с колеги, защото бяхме любопитни да разберем докъде се простират границите на технологиите. Занимаваме се с 3D принтиране на човешки тъкани, като в момента сме се фокусирали върху създаване на костна тъкан”.

Силвия Павлова: „Идеята за нашата компания дойде от една японска поговорка, която гласи:”Ако не можеш да изядеш крема, не си го слагай на кожата”. Малко след като отворихме фирмата, всички роднини ми помогнаха да отида на най-голямото изложение за биопродукти BioFach, където натрупахме много контакти, и оттам се започна за да се мине през САЩ и Япония. Всичко контролирам в процеса, обичам да знам всичко- от семенцето и зрънцето, до момента в който суровината влезе в производството”.

За повечето „напреднали” предприемачи какъвто е и Борис Колев, намирането на финанси в днешните условия не е най-големият проблем пред стартиращите бизнеси, колкото намирането на екипа от хора, с които споделяш еднакви идеи и ценности. Сред предизвикателствата пред стартиращите бизнеси е и често нулевия бюджет например за маркетинг и реклама, какъвто е бил случаят при Таня. „Освен това нямахме никакъв опит при набирането на капитал. В България не намерихме опции за такъв, и най-логичното бе да се обърнем към чужди фондове. Започнахме да търсим финансиране на Балканите и в Европа, и съвсем случайно пътят ни отведе към Калифорния, като се свързахме с един микрофонд, базиран в Истанбул, който по-късно ни препрати към САЩ, където получихме инвестиция от 150 хил. долара. Там успяхме да научим дали ни трябва последващ капитал, и как  да го намерим в Америка”, разказва тя. Изнамирането на таланти определено е проблем пред стартиращите предприемачи. „Липсват култивираните таланти, тоест хората, които като капацитет и талант имат възможност да се занимават с наука, но  не са осъзнали, че  всъщност могат да тръгнат по този  предприемачески  път и да се занимават със стартъп, имащ коренно различна философия от корпоративни компании предлагащи аналогични работни места. Когато започнах, аз не знаех нищо за предприемачеството, и може би четях учебник по вътрешни болести, но той не ми казваше как да продавам себе си и екипа си пред инвеститори”, разказва Спас Керимов. Според него сред управляващите фондовете няма насочващи ментори, които да подпомагат начални бизнеси в областта на биотехнологиите. „Ние много бързо си решихме проблема с кадрите като си казахме, че наемаме хора само които са любопитни”, допълва  и  Силвия Павлова.

Идеите, пътищата за финансирането им до превръщането им в успешни бизнес модели са много и най-различни, и от всеки решил да се гмурне в морето на предприемачеството зависи, как да преодолее опасностите които се крият в него, и да прескочи всяка една задала се пред него вълна. Оказва се не знанията са толкова важни за да създадеш някакъв бизнес, а вярата, че ще можеш да реализираш дадена идея и способността да преодолееш страха от неуспеха. А  идеи винаги има, стига да ги откриеш  и да успееш да ги реализираш на практика, превръщайки ги в успешен и устойчив бизнес, който да вдъхнови и други да поемат по нелекия път на предприемачеството.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар