Книга разкрива тайните на затворническата болница на ЩАЗИ

Така е изглеждала болницата на ЩАЗИ Снимка: Михаел Шмид

През 2011 година  в Германия излиза нова книга, озаглавена  „Медицината зад решетките“  („Medizin hinter Gitter”) посветена на централната затворническа болница на ЩАЗИ. 

Пациентите имали късмет да попаднат в тази болница чувствали всичко друго, но не и сигурност, тъй като лекарите, работещи в болницата към централния затвор на ЩАЗИ в Хьоеншьонхаузен ( намиращ се днес в североизточната част на Берлин), не били достойни за бялата престилка. Целта им била ясна: „ Да направят затворниците годни за процес.“ Най-честите клиенти на мрачното лечебно заведение били затворниците на ЩАЗИ.
Когато лечението им в ареста не давало резултат, те били изпращани в централната затворническа болница на източногерманските тайни служби. Тук се изпращали и пациенти с тежки наранявания на крайниците  попаднали на мина край границата или такива, ранени от куршуми. Те  никога не узнавали защо са докарвани точно в тази болница. Въпреки че в лечебното заведение имало двор за свободни разходки, те никога не виждали как изглежда болницата отвън. Изолацията и дезориентацията им била организирана по перфектен начин.  Автори на изследването са Тобиас Фойгт и Петер Ерлер. 

 Анонимните лекари
 
Научният труд е посветен на единствената болница на източногерманското министерство на Държавна сигурност, смятана за една от последните тайни на ЩАЗИ. Кои са били затваряни в болницата? Кои са били лекарите и хората от обслужващия персонал на болницата наети да работят в нея по поръчка на ЩАЗИ? Какви болести са били лекувани, какви методи и лекарства са били използвани за целта? И как тясната връзка между тях и наемателите им е съответствала на Хипократовата клетва?  Болестите на затворниците били за ЩАЗИ само едно нежелано забавяне на следствените действия. Ето защо основната задача на лекарите  била бързо да излекува затворниците и да ги направи „годни за процеса“. Затворените пациенти, които участвали в гладни стачки били хранени насила. Опитите за самоубийства били предотвратявани със всички средства. За ЩАЗИ прибягването към самоубийство  представлявало само опит за отърваване от отговорността за извършеното престъпление. За истинско оздравяване на пациентите не можело и да става дума. Лекарите и санитарите запазвали анонимност и не разговаряли с тях. Така било изгубено основното нещо, което съществува между лекар и пациент- доверието. 

Болницата като инструмент на ЩАЗИ
 
Присъствието на часовои и хора извършващи разпити  трябвало ясно да покаже на болните, че те се намират в затворническа, а не в обикновена болница. Всички медицински сестри и санитари били подофицери от ЩАЗИ. Преместването на персонал в друга болница било сложна задача, защото самите лекари подбирани от службите били изгубили доверието на околните. Все пак един от лекарите поискал  от централната медицинска служба към източногерманските тайни служби да бъде преместен, след като се изразил  че не можел да използва знанията си за „враговете на републиката“. 

Никой от болните не бил опериран съобразно високите медицински стандарти. Това ставало само понякога, когато пациентите били послушни и бързо признаели всичко. В началото дори почти липсвал обучен персонал и на охраната също се налагало да изпълнява някои медицински дейности. Медицинският персонал по принцип липсвал в цяла Източна Германия заради систематичните бягства на лекари. Едва през 1970 година болницата на ЩАЗИ успяла да покрие стандартите типични за една окръжна болница в ГДР. Имало само медицински материал какъвто никъде другаде нямало, като например спринцовки за еднократна употреба и неограничен достъп до лекарства. 

Обстановката за задържаните обаче оставала без промяна. Една част от тях си причинявали умишлени наранявания за да избегнат мъчителните затворнически условия.  В досиетата на ЩАЗИ се среща така наречената формулировка  „поглъщане на чуждо тяло“. Разказва се дори за един случай, при който от отчаяние пациент погълнал част от металната табла на леглото си. Отдалечеността на мястото превърнало болницата в истински бастион дори във времената на промените от 1989-та година. И през 1990 година в болницата продължавали да работят сътрудници на ЩАЗИ. Тук бил доведен след арестуването му дори самият Ерих Милке, който след промените набързо се „разболял“ , загубил дезориентация и не можел да познае никой от предишните си подчинени. Тук се провели разпитите и на други членове на Политбюро на  Германската единна социалистическа партия (ГЕСП).
Извършената чистка сред документацията на някогашната болница затруднява изключително много работата на изследователите. Най-новите изследвания се основават на една картотека със съдебно-психиатрични експертизи на пациентите, сред които те се натъкнали и на имената на много младежи под 18 години, които също били затворени в болницата. Досега учените са изследвали само досиетата на лекарите. Това което липсва обаче са досиетата на пациентите. И въпреки положените от тях усилия да разговарят с някои от бившите пациенти, досега те не са дали резултат. Голяма чат от служителите в болницата отнесли всичко със себе си в гроба. След края на ГДР мнозина от тях работили в различни частни практики, и веднага завеждали дела за нарушаване на репутацията им, при условие че някой се опитвал да разкрие страниците от миналото им. Те никога не допринесли с нещо за изясняването  на съдбата на засегнатите. 

Превод: Мартин Иванов
 
Източник:BSt

сподели бутон