Един репортаж за Агро Пловдив от Виена

Дребните производители на биопродукти в Австрия не се откриват толкова лесно, колкото  ми се иска, и знаейки, че  страната се гордее с производството на висококачествена селскостопанска продукция. Повечето богато отрупани с какви ли не местни и млечни деликатеси щандове  на „Нашмаркт”, може би най-големият виенски пазар  се оказват на търговци, които прекупуват продукцията от производителите. Последните-, за които земеделието е основен семеен бизнес, разположени някак си в края на пазара се появяват най-вече през почивните дни.
 

 Продават основно млечни месни продукти, и ако човек не ги разпознава по малките караванки, може директно да ги попита, дали са производители. В мрачния и дъждовен петъчен ден ми е трудно обаче да открия такива. Затова пък попадам на Мохамед, търговец на маслини. Продава край Кетенбрюкегасе, където е разположен пазарът от 30 години. Предлага и други стоки, а на близо се чете многозначителен надпис Doctor Duner, но най-ме впечатляват едрите като сини сливи маслини. Има гръцки и италиански- зелени, черни и червени. „От Италия са, но гръцките са по-хубави”, казва ми усмихнат Мохамед. “Всеки има различен вкус. Едни обичат по-меки, други по-твърди маслини. Но мога да ти направя всякакъв микс- 100 грама за 2 евро”, ми предлага Мохамед, докато пробвам една маслина. Защо австрийските фермери предпочитат да разчитат на себе си, а не чакат на помощи от Европа? Защо търсят клиентите си директно, и защо Гюнтер предпочита да отглежда австрийски пред български рози? Това може да разберете тук

Мартин Иванов