Как моделът за споделяне се превърна от стартъп в успешен бизнес

Светът  вече изобилства от най-различни услуги, позволяващи на непознати хора да вършат заедно различни неща, и най-вече да пътуват от едно място до друго, или да приемат хора у дома си. Всички те са част от познатата ни икономика на споделянето- известна като Sharing Economy.  Основан на  иновативните технологии този сегмент от икономиката дразни традиционните участници в нея, и ощастливява потребителите.  Електронното издание на Gazeta.ru  се опитва да разбере, как идеята  за взаимно споделяне на услуги се превърна в комерсиален модел на търговия, и пред какви предизвикателства са изправени мобилните услуги за споделяне. 

Моделът на Sharing Economy възниква от идеята за споделяне на собствени ресурси, без значение дали  става дума за пътуване на автостоп, или за споделяне с някого на празната седалка в колата ви. Първите представители на този вид икономика стъпиха на пазара на онлайн приложенията като посредници между потребителите. По този начин тръгнаха услуги като AirBnB.  През 2011 година списание TIME включи икономиката на съвместното потребление на услуги сред явленията изменили света. Към това време AirBnB вече се е утвърдил като платформа за споделяне привличайки 120 млн. долара. Чрез нея хора от цял свят предоставят апартамент, стая или дори бунгало на пътешественици и туристи. Тогава както и сега идеята за споделяне на място за живеене в което и да е кътче на планетата чрез специална онлайн платформа сякаш изглежда най-близка до философията на Sharing Economy дори и да  не е безвъзмездно.
Независимо от това, че перспективата някой таксиметров шофьор да ви закара до избраната точка е свързана с прослолутото желание да споделите нещо, това  превърна  Uber в най-разпознаваемата услуга, която продължава да се развива по целия свят с все по-впечатляващи темпове. Самата компания обяснява своята концепция на споделяне с  това че подобно на споделянето на свободната стая в квартирата, споделянето на място в колата представлява активизиране на свободни ресурси, които могат да бъдат използвани в случай на нужда. 

Третата услуга на Sharing Economy е Task Rabbit, представляваща платформа за споделяне на услуги като например транспорта  на неща като  офис мебели срещу определена цена.  Малко по-късно в Русия се появява подобна услуга-YouDo. Аналогична е  и руската  платформа „Дару Дар” , позволяваща на потребителите безплатно да правят или получават безвъзмездни дарения.
Започвайки като незначителни стартъп услуги, платформите за споделяне постепенно печелят доверието на потребителите, и добиват популярност сред активните ползватели на интернет.
Според изследване на Vision Critical и Crowd Companies на пазара на така наречената съвместна икономика в отделен сегмент доминира един играч. Така на най-популярната услуга Kickstarter се пада дял от 57%  от всички сделки. Craindslist заема 63% от пазара на професионални услуги, Uber  86% от превозните, а на Esty се падат 91% от услугите в сферата на продуктите за потребление. 

Изследването показва, че онлайн платформите  за споделяне са изгодни за онази част от потребителите, имащи възможност да ползват услугите им, или да предлагат свои вещи на широк кръг от хора, и така да се конкурират успешно с големите търговци.
Освен това с появата си  на пазара различните платформи за споделяне предизвикаха истинска война между традиционните играчи.  Така например таксиметрови шофьори от различни страни в Европа се обявиха срещу услугата предлагана от Uber. Сред най-радикалните реакции бяха тези на френските шофьори, които  обявиха бойкот и потърсиха съдействие от всевъзможни инстанции.  Те се обърнаха и към кмета на Париж с молба да се регулира дейността на шофьорите ползващи  Uber, тъй като  им подбивали цените. Да припомним, че и у нас късогледи политици и традиционни превозвачи също се опитаха да ограничат дейността на Uber с рестриктивни мерки.  Докато лобистки интереси спъват дейността на подобни платформи като Uber в Европа, Австралия вече официално призна дейността и. И към момента  различни съдилища в Европа се опитват да разработят механизми за регулиране на дейността на услугата, докато от Uber предпочитат да се придържат към правилата на отрасъла на информационните технологии като конвенционален таксиметров превозвач. 

Бунтът на руските шофьори срещу услугата приключи прозаично. През лятото от Асоциацията на таксиметровите шофьори в Санкт Петербург се обърнаха с открито писмо към местния губернатор с призив за забрана на Uber и на руските му аналози – Geti и „Яндекс-Такси”. Още същият ден от пресслужбата на градоначалника отговориха, че нямат подобни намерения. 

Подобна беше и реакцията срещу услугата BlaBlaCar в Испания, срещу нея се обявиха представители на местната автомобилна индустрия. По информация на Fortune на митинг  срещу услугата протестираха не само автобусни шофьори, но и бивши ползватели на BlaBlaCar. Ако едните не бяха доволни от присъствието на услугата на пазара, то другите протестираха срещу липсата на компенсации например при повреди на автомобила. Така или иначе представителите на традиционните превозвачи поискаха забрана на онлайн услугата, убедени че правилата на транспорт трябва да важат за всички участници на пазара, и определяйки като нечестна игра това, че подобен род услуги се ръководят само от правилата на отрасъла на информационните технологии. По данни от изследване, проведено по поръчка на Fortune, автобусната компания Contebus , която предлага превоз по 17 основни линии губи заради услугата за споделяне 32% от пътниците си, които ползват BlaBlaCar. Не на последно място причина за това са и значително по-ниските цени. Така например използвайки услугата BlaBlaCar пътуване от Мадрид до Валенсия излиза  15 евро, докато автобусен билет по същото направление излиза двойно повече. 

Независимо от това някогашните стартъпи и настоящи гиганти дават възможност за отличен старт на десетки други бизнеси,. Например британският The Telegraph разказва историята на 38 годишната Стела Багът, която в продължение на 14 години работила  като илюстратор в традиционна компания, преди да премине на свободна практика и да открие нови хоризонти на работа. Тя решила да се отдаде на хобито си- изработката на керамични фигури. За целта използвала услугата Etsy и след няколко години успешна търговия успяла да си купи жилище. Въпреки успеха си, новият по-свободен начин на работа си има и своите  нови нюанси. Тя признава, че все още се страхува от това, че в определени моменти може да спре търговията с нещата които произвежда, и така да се лиши от основния си източник на средства. Освен това Багът не скрива и недостатъците на своята работа, в качеството и на участник на пазара на Sharing Economy. Сред тях са плащането на данъци и относителната  финансова нестабилност. 

Мнозина експерти изследващи явлението споделена икономика предлагат да се откажем от това понятие, тъй като вече е загубило значението си. „Няма нищо общо между този термин и споделянето, когато наемате някой служител да почисти дома ви, дори и ако за целта използвате специално приложение”, смята Алекс Херн, журналист от Gardian. Той не е съгласен с това, тъй като малките някога стартъпи за споделени услуги отдавна вече са се превърнали в крупни търговски компании. 

Мартин Иванов
 
По материали на Gazeta.ru
Снимка: Gazeta.ru
 
Още по темата Sharing Economy:
Как икономиката на споделянето променя живота ни?