Малки разноцветни картинки с помощта на които всеки потребител в мрежата изразява своите настроения или чувства. Това са емотиконите, една „азбука” на съвременното мултикултурно общество или дори нещо повече- опит за визуално изразяване от нов тип. Но картинките далеч не са непознати като средство за изразяване на чувства, усещания и емоции. Ползвали са ги още в праизторическите времена, защото в безписмените периоди човек е можел да изрази страх, любов и  тъга единствено чрез образи, а по-късно те стават част от първите смислени азбуки от пиктограми.

В по-далечни времена картинките присъстват на пощенските картички под формата на елегантни рисунки. Емотиконите обаче са нещо особено, те са опит да изразиш чувствата си възможно най-ясно с възможно най-малко символи. Те могат да присъстват навсякъде- от пощенските картички през рекламите и оказва се може  дори да оживяват благодарение на новаторско стартъп приложение.

Но питали ли сте се кой е родоначалникът им? Това е японецът Шигитаки Курита. Още в зората на технологичната ера от началото на 90-те години на 20-век , когато мобилните телефони далеч не били толкова развити като днешните, той изобретил специални символи за кратко предаване на емоции като ги нарекъл „емуджи”. Понятието е комбинация от думите картина и знак. Днес  те са  се превърнали в неотменима част от съпътстващия ни дигитален свят.

„Когато от разстояние трябва да реагираме  на нещо е по-добре с някой символ изобразяващ ръка или ръце, отколкото да описваме прецизно всичко ала Томас Ман”, казва за „Дойче Веле”  Ралф Тили професор по информационен дизайн. С помощта на емотиконите според него може да се опише много по-точно и кратко дадена ситуация. Въпреки че повечето емотикони са разпознаваеми навсякъде по света, се оказва че не всеки ги разбира еднозначно. Доказва го един тест с ученици от цял свят, проведен от експерти в германския град Щутгарт. Дури и най-простите картинки могат да се интерпретират по различен начин, но при комплексни комбинации от картинки биват разбивани всякакви граници, и преди всичко мултикултурни. „Това което за някои може да е нещо позитивно, за други може да е точно обратното. Ако за нас например подаването на ръка е нещо обичайно, то за представителите на някоя друга култура може да не е”, смята Ралф Тили. Емотиконите провокират създаването на най-различни послания. Един търговец на автомобили например създал цяло прессъобщение от емотикони. „Това е наистина остроумно, защото за емотиконите  няма граници на визуалната комуникация”, смята психологът Петер-Щефан Балдщед.  Според него те не могат да се определят като нов световен език, тъй като  не съдържат някои елементи като синтаксис или граматика, които се срещат в езиците, но могат да се считат  като система от знаци. Без значение обаче какво са емотиконите- нов език от картинки или само елементи от нашия съвременен език на изразяване, те   определено могат да доставят удоволствие на всекиго.

Мартин Иванов
По материали на „Дойче Веле”