До преди няколко месеца никой не бил влизал в къщата на биолога Ервин Хапке в близост до Уна в Северен Рейн Вестфалия. Той бил самотник, и поддържал връзка единствено със сестра си. Това което открил неговия внук, философът Матиас Бохарт след смъртта му обаче го оставило без думи. От килера до покрива цялата къща била превърната в музей на стотици хиляди хартиени фигурки. Един истински космос от фигурки, създаден в продължение на над четири десетилетия.

Ервин се върнал да живее в къщата на родителите си и създал един свой свят от хартия. Като биолог се интересувал преди всичко от животните като мотиви за своите фигурки. Понякога изрисувани като пеперуди, друг път чисти и опаковани като в найлонова торбичка, или просто залепени с тиксо. За да създава своя свят от фигурки, използвал учебници по биология, стари списания и дори кости на малки животни. Така оставил на своя внук съкровище, за което той дори нямал представа.

„Трябва да кажа, че когато го видях останах подкосен от красотата му, и се замислих над въпроси, над които до сега не съм размишлявал”, признава Матиас. И един от тях бил, какво да прави с цялото това многообразие от фигурки. Когато Ервин починал през април тази година, завещал къщата си за музей, като изрично посочил, че експонатите не трябва да се премахват.

Всичко тук е систематично направено. Заедно с фигурите на животни има и абстрактни структури, архитектура и земни и небесни елементи. Освен това има и фигурки от метал- вълшебни същества. Всичко това било създадено без каквото и да е външно въздействие- телевизия, интернет, посещения в музеи, театри или кина, и почти никакъв контак с външния свят. В изградената от Ервин Хапке колекция има примери за педантично създадени форми, без използването на каквато и да е прецизна техника. Остава загадка как е възможно да се постигне подобна прецизност.

„Това е един вид съзерцание, муза, нещо което модерният човек израсъл с телефон и интернет едва ли може да си представи”, обяснява в заключение Матиас Бохарт. Това според него е част от вълшебството, че за всяка от фигурките си дядо му Ервин е дал частица от живота си.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле”

Снимки: „Дойче веле”