Природата винаги е вдъхновявала хората да творят, а както имахме удоволствие да се убедим, планината на вещиците е служила за място на вдъхновение на творци от различни епохи. С нея са свързани не само различни произведения на литературата и изкуството, но и великолепни градини и паркове с най-различно предназначение и от различни епохи.

Толкова близо до небето…

Градинарското изкуство в Западна Европа тръгва от манастирите. Особено монасите от ордена на Св. Бенедикт са имали обичай да създават великолепни градини в своите манастири, които да служат едновременно за духовни оазиси и за място, където да творят в единение  по правилата на монашеския живот.

Следите от подобна градина в която са се отглеждали плодове, зеленчуци и дървета и до днес са видими в двора на манастира в Дрюбек. По-късно, когато манастирът става собственост на графовете от рода Щолберг-Вернигероде, градината е престроена по модел на английските градини . По-голяма част от растенията в днешната градина са засадени през 1730 година.

Паркът и градините на Куедлинбург…

Тук се вижда какви са постиженията на жените в градинарското изкуство. Още от времето на Реформацията в края на 17-ти и началото на 18-ти век  тези градини  и паркове, разположени на близо 15 хектара се стопанисват от различни женски организации.  Четирите главни алеи са засадени с липи по поръчка на абатиса Анна-Доротея, херцогиня Заксен-Ваймар през 1685 година. Главната алея ни води до двореца на абатисата, която е управлявала тук. Като място за молитва, градините са изградени в много строг стил, като едва в края на 19-ти век благодарение на  двама известни градинари придобиват ландшафт, близък до градския.

Духът  на барока…

В градините на замъка Бланкенбург, построени по времето на херцог Лудвиг Рудолф цу Брауншвайг- Волфенбютел (1671-1735 г.) и днес може да се усети духът на бароковата епоха.  Използването на склонове и широката гледка правят градинската архитектура да изглежда много повече от впечатляваща, а скритите беседки, скулптурите и фонтаните карат всеки посетител да се почуства като благородник от една далечна епоха.

Духът на барока се усеща и на още едно място- паркът на двореца Бюндхайм в Бад Хартцбург. В миналото тук са резидирали херцозите от династията Брауншвайг-Люнебург. И тук част от градините са изградени в английски стил, като са свързани с един от най-старите конезаводи в Германия.

Едно поетично място…

Градината в град Халберщад е една от най-ранните ландшафтни градини в Германия и впечатлява със своята оригиналност. Тук е търсил вдъхновение поетът и колекционер  Йоахим Вилхелм Лудвиг Глайм (1719-1803 г.). Градините и сградите са изградени  по модел на двореца Белведере във Виена. Отворени са за посещения на граждани от 1777 година, и са любимо място заради великолепните гледки и водното колело.

Пруското майсторство в градинската архитектура…

То може да се види в парка на двореца Балкенщедт, дело на известния  ландшафтен архитект Петер Йозеф Лене (1789-1866 г.), който с майсторството си успява да свърже по един неповторим начин стари и нови забележителности, превръщайки я в една от най-впечатляващите градини в Хартс с еднокилометрова централна алея

Зоологическата градина  на двореца Вернигероде…

Като цял ансамбъл високо на хълма  са оформени замъкът Вернигероде и невероятно впечатляващата паркова архитектура, съчетаваща антични фигури и християнски мотиви свързани с Рождество Христово. Вътрешната дворцова градина е изградена в началото на 18-ти век в типично бароков стил. В подобен стил е изградена и оранжерията с цветя, подслонявала дворцовата библиотека, в която са се съхранявали някои от най-значимите документи на управлявалите владетели. От терасата пред двореца пък се открива великолепна гледка към планината  Хартс. Дело е на архитекта Карл Фрюлинх (1839-1912 г.).

Там, където цъфти  само кралицата на цветята…

И такова място може да откриете сред градините на планината Хартс- великолепния розариум на Зангерхаусен. В него се съхраняват над 8 500 сорта рози, и това е най-голямата и значима колекция от различни видове рози в света. Създаден е в края на 19-ти век от архитектите Алберт Хофман и Едвалд Гнау. Разположен е на 12,5 хектара и е ценен със това, че съхранява изключително редки видове и сортове рози. Сред атракциите в него са такива видове като зелената и черната роза.

Е, ако това кратко пътешествие сред  великолепието на градините в планината Хартс ви е харесало, може да се убедите в красотата им, като ги посетите. Пролетта  с малки изключения е най-подходящото време за едно пътешествие във времето назад , придружено с ухание на цветя и красиви гледки.

Мартин Иванов

снимки: Интернет