Основаната през 1873 година металургична фабрика Фьолклингер Хюте, днес е част от световното културно наследство и място за провеждане на изложби и концерти. Там се прави и традиционното бианале за урбанистично изкуство, за което ни разказва „Дойче Веле”. В него се включват художници от 17 страни с повече от 100 произведения. Мотото тази година е: „Interventional-картини събуждащи за живот”, създадени с помощта на приложения за смартфон. За някои художници изоставената фабрика е перфектната сцена, на която да създават и показват своето творчество.
„Подобни снимки, заснети с помощта на модерните технологии показват движението в момента, и променят урбанистичното изкуство, тъй като днес буквално всеки от нас с носи интернет в чантата си”, споделя генералният директор на Фьолклингер Хюте Майнрад Гревених.
На този модел разчита и нюйоркският творец Джордан Сайлър, подменяйки рекламите по паната, създавайки изкуство от рекламата. Нелегалните акции по подмяната им заснема с телефон, тъй като са неотменна част от работата му.
„В урбанистичното изкуство се случва нещо, което в бъдеще ще промени цялото изкуство”, смята Гревених. „Отровната мария” се казва едно от произведенията на Банкси, майсторът на графити от Бристол и една от най-големите звезди на street art. Големите галерии отдавна се борят за да притежават картините му. И фасадите на бившата фабрика са част от сцената на бианалето. За пръв път в галерия е превърната 30-метровата кула за въглища. В нея твори французинът Тома Конто , който е впечатлен от места като тази фабрика, и се опитва да прави изкуство с помощта на шнурове, звуци и светкавици.
„Опитвам се да интегрирам инфраструктурата на сградата както това стълбище от желязо в моята инсталация. Произведението ми представлява смесица между изкуство и архитектура. Това кара човек да се замисли за историята на сградата , а фантазията му да броди. Чрез връзката между моите картини от нещо старо се появява нещо ново. Една нова представа”, казва творецът.
Старата фабрика в югозападна Германия привлича множество художници. Индустриалното световно наследство вдъхновява и френското дуо „Монкипър“. Две от фигурите им представят възгледите на авторите за света на реалността и мечтите. Филиграмни картини от хартия и туш са залепени за стената и изрязани в желаната форма.
„За нас това е едно гигантско място. Никой не може да спре упадъка, и това ни впечатлява. Обичаме тези стари индустриални сгради, и това е нашата тема-индустрия и архитектура. Ние се индентифицираме с тази околност, която е едновременно индустриална и поетична”, казва Едуард Егеа.
Друг акцент на поредното бианале е уличното изкуство на Южна Америка. Спeциална изложба показва ноwите течения на урбанистичното изкуство, което започнало първоначално да се развива нелегално, но от дълго време вече е намерило мястото си в повечето южnоамерикански страни.
Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле”
Снимки:”Дойче Веле”
