Директните плащания към фермерите- разделителната линия в ЕП

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×

Депутатите все още не могат да постигнат обща позиция за това, как да  се харчат парите от бюджета, и кой трябва да получава пари

Европейските институции все още имат време а изградят една по-справелива финасова структура на бюджета след 2021 година

Дебатите за бъдещата обща селскостопанска политика след 2020 година най-сетне започнаха  на 21 ноември  и в Европейския парламент, съобщава euractiv.de. Аграрната комисия в парламента обаче се разцепи. Депутатите все още не могат да постигнат обща позиция за това, как се харчат парите от бюджета, и кой трябва да получава пари. Депутати отново се изказаха срещу съкращаване на средствата за земеделие, като финансирането на аграрната политика трябва да остане най-малко на сегашното ниво. С това се потвърди решението на парламента от края на май тази година. Темата за това как трябва да се раздават парите от бюджета, и кой трябва да просперира от това продължава да занимава вниманието на членовете на парламента в Стразбург.

Директните плащания остават сред конфликтните точки,  по които има разделителна линия между депутатите. Основните различия са свързани с въпроса, дали те трябва да са на основата на различни мерки, които фермерите трябва да предприемат  за опазване на околната среда или както и до сега на основата на хектар обработваема земя.

Докладчикът по темата за стратегическите планове Естер Гарсия пледира за това, директните плащания да останат на базата на обработваема площ, нещо срещу което се обявиха докладчиците в сянка- социалдемократът Мартин Хойзлинг и либералът Ян Хуитема.

От гледна точка на Естер Гарсия преносът на повече власт върху отделните страни членки  ще доведе до едно по-ефикасно използване на паричните средства. За социалдемократът Пабло де Кастро преговарящ от страна на Европейския парламент в последния кръг на преговорите по ОСП подобен пренос на власт ще има обратния ефект, и ще създаде реална опасност от „ренационализация” на аграрната политика. Ето защо според него общата селскостопанска политика ще трябва да остане наистина „обща”.

Какво представлява наистина един земеделски производител?

Решаваща за бъдещото по-ефективно използване на средствата за земеделие ще е дефиницията на понятия като  „земеделски производител”. Едва след като се даде дефиниция на това понятие, ще може да се определи с пълна точност, кой ще има право на европейски средства. Отговарящата за стратегическите планове Естер Гарсия очаква трудни дискусии по темата, които ще обхванат и въпроси като  кой наистина е земеделски производител, както и  неяснотите около понятия като „млади фермери” и „дълготрайни пасища”. (Сега последното понятие се дефинира като земеделска земя която продължително време се използва за производството на зелена трева или други фуражни растения (самозасаждащи се) , които за срок от минимум пет години не са част от площите за сеитбооборот в стопанството бел.ред.).

В доклада за бъдещите стратегически планове се настоява за допълнителна подкрепа за някои млади и нови земеделски производители. Италианският евродепутат Макро Цуло, който също е част от докладчиците в сянка се обяви срещу дефиницията за „реален земеделски производител”, аргументирайки се с това, че е по-добре да се съсредоточи вниманието върху понятието за „активен фермер”.

Проблемът според него е че в миналото европейските субсидии не са давани на хората, които фактически са обработвали земеделските земи, а на собствениците, които могат да ги използват за всякаква земеделска  дейност. Това води преди всичко до просперитет на големите стопанства и концерни в аграрния сектор.

Клаузите за климата и околната среда

Въпросният доклад съдържа и някои клаузи, засягащи климата и опазването на околната среда, които обаче са доброволни. Тези клаузи би трябвало да доведат до екологизиране на някои сектори в земеделието, особено животновъдството и някои устоичиви селскостопански практики. Към тях се числят по-ефективно обработване на ливадите, грижата за околния ландшафт и системите за екологична сертификация.

По време на обсъжданията депутатите от ЕП се концентрираха основно върху въпроса, как по-добре да се подпомогнат предвидените в бъдещата обща селскостопанска практика мерки за опазване на околната среда, за да е сигурно, че ще доведат до конкретни резултати. Някои критики дойдоха и от страната на левицата и по-конкретно от депутата Люк Фланеган, който настоя за една още по-амбициозна екологична програма. Според левицата планираните мерки ще създадат една „доброволна” природа.

Какво идва след това?

Носителите на политическото решение за бъдещето на европейското земеделие ще трябва да приемат до 2020 година една нова стратегия за седемгодишната финансова рамка в периода 2021-2027 година като освен  отделните страни членки в изготвянето и не по-малко важна роля има и Европейския парламент. Очаква се на 18 февруари 2019 година комисията по земеделие към ЕП да излезе с единна позиция, като срокът за промени от страна на депутатите изтече на 3 декември. Тримата явни докладчици по стратегията очакват  да бъдат направени хиляди предложения преди да започнат преговорите в сянка, в които трябва да се постигне компромис между различните заинтересувани институции и страните членки на ЕС.

Превод: Мартин Иванов

По материали на euractiv.de

Снимка: pixabay

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар