На Зелената седмица- вчера иху, иху,днеска тихо…

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Макар и добре да изглежда, българският щанд на Зелената седмица привлича повече наблюдатели отколкото потребители

Обикновено сме свикнали да окичваме изложението „Зелена седмица” с всевъзможни клишета за най-реномирано ,голямо, мащабно и каквото се сетите. Като  се има предвид, че се организира от 20-те години на миналия век, сигурно има достатъчно претенции да носи палмата в първенството сред аграрните изложения, и поради това, че събира в по-голяма степен политическия, икономически и аграрен елит в опит да се намерят решения на някои от най-предизвикателните въпроси като този как да се произвежда по-качествена и по-здравословна храна, която да спомогне за изхранването на населението, климатичните изменения и бедствия като засушаването, които вече се превръщат в бич за глобалното земеделие.

Къде оставаме ние и дали активно присъстваме сред онези актьори, макар и в по-задните редици и по-близо до завесата, които се опитват да сложат някакъв ред в пъзела наречен земеделие,и навързаният  с него процес на изхранване на хората на планетата? Да припомним, че поне през миналата година бяхме в центъра на събитията и то под прожекторите, когато с гръм и трясък, в което няма нищо лошо, се включихме като страна партньор на изложението.

Така изглежда компактния щанд на Катар

Сега отново сме някъде изтикани назад  на малко макар и добре аранжирано пространство, с добре селектирани и подредени щандове на производители, групирани по браншове, но без място където да се правят дегустации, без кът,в който даже и да се пресъздаде стая от самобитна българска къща, би привлякло посетителите, които да усетят духа на страната ни. „Миналата година беше добре, но тогава имаше танци и хора, тази година сме много зле, дори нямаме хладилник . Добре че са румънци и мароканци да вдигат шум, че да ни забележат.”, казва производител на розови домати, който призна че вместо да реализира печалба, е бил принуден да дари част от количествата за да не отидат  зян. Не е никак  случайно, че някои от производителите решили да пробват вкуса на Зелената седмица, се заричат да не дойдат отново, с простия, но логичен аргумент- „това изложение нито е зелено, нито е направено за производителите, а за онези, които идват да се наядат и напият”.

Сигурно за това през тази  година вместо иху, от ресорното министерство са решили да се снишат, и да я карат по-тихо. Оправданието вероятно би било логично- няма пари, но поне би трябвало да има здравомислещи глави,които да разработят не просто добре изглеждащ щанд, а някаква цялостна концепция за представяне на българската продукция, която да прикове вниманието на потребителите, защото наистина имаме уникални и здравословни храни, които не са познати чак толкова много. Когато попиташ чужденец за  познати нему български храни, първосигнално ще се сети само за розовото масло и киселото мляко, и дотам.

Въпреки че не е невъзможно да се поспори, доколко наистина Зелената седмица провокира „зеления” и здравословен начин на хранене  с провисналите салами, цвърчащите вурстове и леещата се бира, но да приемем, че това е част от германската традиция, както и облечените в типични баварски карирани ризи и къси панталони здравеняци. Някои като чехите дори залагат на същата аранжировка, с традиционната бирена бъчва, други като  Катар се опитват да пресъздадат типичната атмосфера в арабския дом на не по-голямо пространство от нашето.

С дървена къщичка Финландия пренася духа на Лапландия

Далеч не правя сравнение, но като си дигнал летвата до едно ниво през 2018-та година, поне се опитай да я задържиш  на що годе стабилно  ниво за да се постигне не друго, а трайна разпознаваемост на българските продукти. Дори украинците които смятаме че са в криза, война и политическа нестабилност, привличат потребители с жива музика на сцена. За Финландия, опитала се да пренесе част от дивото дори с къщичка от Лапландия няма какво да се каже. Интересното е обаче, дали през следващата година ще я подкарат като нас следвайки девиза – вчера беше иху, а днес ще е тихо. Едва ли….

Мартин Иванов

Берлин

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар