Саския Рихартц: Борим се за земеделие с човешко лице

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Като общество трябва да настояваме да се запазят съществуващите структури на малки и средни стопанства, твърди ръководителката на движението „Моето земеделие”

Саския Рихартц

Госпожо Рихартц може ли да представите накратко инициативата „Моето земеделие”

С.Р. : Ние сме едно много широко обединение от 50   граждански организации, които са се събрали заедно – от такива на земеделските производители  през  занимаващи се с опазване на околната среда до такива,  занимаващи се с развитие на селските региони и с влианието на пазарите върху дейността  на фермерите, браншови организации на конвенционални и биопроизводители. Освен това в него се включват организаци и за защита на животните и на хора, които се интересуват от качеството на храните.  Движението е основано през 2010 година, а първата ни демонстрация в рамките на „Зелена седмица” бе година по-късно. Нашата дейност обаче не се свързва само с тази демонстрация, но и с организирането на различни дискусии, акции като имаме и конгрес. Осъществяваме и активна комуникация с аграрния сектор посредством социалните медии и то не само за да го  призоваваме на протести, но и да засилваме диалога между държавата и регионите,  между животновъдите и защитниците на животните и разбира се с политиците.

Вслушват ли се политиците във вашите апели за една по-дълбока промяна в аграрната политика?

С.Р. : Отговорът на подобен въпрос може да се раздели на две. Първо разбира се  ни чуват в средно и дългосрочен план. Дълго време  движението  не само в Германия, но и в Европа все още не беше готово за един прелом в земеделската политика, защото хората още не бяха разбрали, че на политиците трябва да се окаже натиск, тъй като  на земеделието не трябва да се гледа като на нишова политика, а на нещо, което ежедневно определя живота ни. Това е особено важно що се отнася до екологията и храните. Въпросът обаче и има и друга страна, защото особено в сегашното правителство на Голямата коалиция в Берлин, в което за земеделието отговаря представител на консерваторите, позицията на гражданското общество често бива игнорирана в краткосрочен план. Настоящият министър на земеделието Юлия Кльокнер се опитва да води една независима аграрна политика, без да се вслушва в мнението на гражданското общество, защото до голяма степен е приела позицията на браншовия съюз на земеделските производители.

Ние обаче забелязахме, че с демонстрацията през тази година, подхваната и от медиите беше поставена под натиск да изрази своите позиции, И тя каза две неща, които се запечатаха в съзнанието ми. Първото е, че политиката не се прави на улицата, и второто е, че тя определи демонстрацията ни като един вид карнавал. За нас обаче беше важно тя да остане една креативна и позитивна проява, защото ние отбелязваме голямата обществена подкрепа за развитие на едно алтернативно земеделие и постиженията на земеделските производители в селските региони. Ние не искаме тя да изглежда като нещо негативно, но нашият протест е сериозен и хората идват и по време на него те наистина изразяват своето неудоволствие от липсата на действия. Това че  министър Кльокнер иска да изтрие нашите усилия с мотото, че правим нещо за собствено удоволствие е тотално  не простимо и показва че тя се страхува, и няма възможност да предложи никакви решения на гражданското общество как да се усъществи този прелом в аграрната политика.

Движението „Моето земеделие“ се бори за едно земеделие с човешко лице

Вашето движение настоява за едно преразпределение на европейските субсидии между фермерите, така че да има повече средства за малките и средните производители. Как може да се случи това, след като големите производители разполагат с толкова силни лобита особено в страни, където дребните и средни производители нямат нужното представителство?

С.Р.: Да, точно така е . Аз общувам с колеги от цяла Европа, и знам, че основният фокус в промяната на аграрната политика е насочен към субсидиите, защото всичко преминава през реформа на европейския бюджет за земеделие и респективно през промяна в  политиката на субсидиране.  Сегашния принцип на разпределението на средствата удря точно в десятката  що се отнася до несправедливост, защото както казахте има някои, които просперират от сегашното ниво на политиката и не искат промени, а запазване на нещата по старому. И как да се промени това ли? Ние казваме, че всеки европеец плаща средно по 114 евро годишно само за субсидиране на земеделието и подлостта се крие в това, че големите страни като Германия, Италия и Франция субсидират една все по-разрастваща се аграрна индустрия, и това което виждаме във вече не чак толкова новите страни членки на ЕС като България и Румъния е тотален натиск върху селските региони, като това , че субсидиите отиват в ръцете на инвеститори води до все по-голямо поскъпване на земята, защото благодарение на европейските средства последните винаги имат възможност да купуват земеделски земи. Това измества и целенасочеността на политиката в земеделието, която трябва да е насочена освен към опазване на климата и хуманно отношение към животните, и към запазване на структурата на селските региони. Това е нещото, което трябва да настояваме като гражданско общество да се случва в аграрната политика. Това може да стане само ако се включим в политическата борба и окажем обществен натиск, но по този начин  само не може да се спечели. Ето защо за нас е важно и медиите да се включат в създаването на едно  проспериращо общество.

Сред противниците ни са както големи собственици на земеделска земя известни като аграрни концерни, така и инвеститори нямащи нищо общо със земеделието, каквито например в Германия са семейни компании занимаващи се с продажба на очила или мебели, които просто решават да купуват земеделски земи, получавайки индиректно достъп до субсидиите, защото за да ползват тези земи, фермерите трябва да ги наемат. Наемите се качват все повече и повече, и това води дотам, че в много провинции на страната наблюдаваме изчезване на семейните стопанства. В Германия в последните десетилетия са изчезнали 100 хил. семейни стопанства, като всяка година бройката им се увеличава, и това са предимно малки животновъдни стопанства, които за да оцелеят трябва да се преструктурират, но нямат възможност да инвестират за това. Ние смятаме  че трябва да се развива такова земеделие, което да е ориентирано към опазване на различните видове животни и би било много добре, ако субсидиите отиваха за повишаване поголовието в стадата и за постигане на други цели, но не за плащане на наеми за земеделски земи.

Имате предвид спекулационните сделки със земеделски земи. На пресконференция в рамките на изложението „Зелена седмица” Юлия Кльокнер каза, че трябва да се запълнят някои законови пропуски за да се намалят възможностите за подобни сделки, и да се даде по-голям достъп на младите до земята. Как ще го коментирате?

С.Р.: Според мен министър Кльокнер е омаловажила проблема. Безспорно темата за младите фермери и достъпа им до земеделски земи е много важна, и е добре да има такива програми, които да насърчават достъпа им, .Проблемът с концентрацията на земеделски земи обаче  е много по-голям , защото не става дума не само за достъп на младите  хора до земята, а за преустройство на поколенията. И когато министър Кльокнер говори за запълване на дупките в закона, то първо трябва да се премине през една промяна в земеделието особено в източните провинции на страната, където земеделските земи са продадени почти напълно на големи частни инвеститори, което утежнява достъпа на фермерите до нови земи. Ето защо тя ще трябва първо да признае, че все още има земи, които да се  продават  предимно на фермерите.

Тогава идва вторият проблем със субсидиите, който описах, и в който се корени това, че цените на земеделските земи са толкова високи и фермерите вече не могат икономически да ги покрият чрез произведената от тях продукция. Ето защо се нуждаем от промени в разпоредбите за субсидиране. Разбира се има и дупки в закона, които трябва да се запълнят, но това  не е водещият проблем. Освен това  Кльокнер не признава  какво искаме ние като гражданска инициатива. А именно едно земеделие за малките. Ние искаме и в малките селца и стопански дворове да има хора към които да се обърнеш когато се касае за устойчиво  развитие на селските региони. Не би имало полза, ако има само аграрни концерни по места, които да отдават само под наем земеделските земи, и те да са единствените партньори на фермерите по места като собственици на земите. Какво биха могли  да направят гражданите , които все  още искат да виждат в селата дворове оградени с плетове или когато видят, че местното училище е надраскано с бои? Да потърсят помощ от съответния човек на място, който отговаря за развитието на селския регион.  Анонимните аграрни концерни биха влошили само живота в селата. Това означава, че трябва да дадем една нова представа и целенасоченост на земеделието за да се разрешат цялостно проблемите в него.

Така е, но особено у нас в България съм чувал големи производители да казват, че малките фермер не могат да се отъждествят с прецизното земеделие. От друга страна самите земеделски производители като цяло не са отворени към по-дълбоки промени и искат да получават повече директни плащания, отколкото да застраховат своята продукция или да прилагат различни инструменти за управление на риска….

С.Р, : Първо разбира се условията не са еднакви в отделните страни, но от моя опит мога да кажа, че там, където земеделските производители вървят заедно с гражданското общество както е при нас в Германия, фермерите много добре осъзнават постепенно разбира се необходимостта от промени в аграрната политика. Това са обаче преди всичко стопанства от семеен характер, където се наблюдава процес на смяна на поколенията,  и където младите знаят, че трябва да вървят в крак с времето и че сегашното положение не допринася за техния просперитет.  Не мога да кажа, че всички са напълно консервативно настроени, нещо повече, голяма част  от тях имат досег с градския живот и виждат  че трябва да работят  тон с обществените желания и настроения.

Освен това има и други въпроси като плащането на наеми за земеделски земи и други, като повечето фермери считат, че наемайки земеделската земя, ще си решат проблемите по-лесно, но още сега се убеждават, че това води само до увеличаване на административната тежест, защото например те трябва да предоставят информация за наличните влажнизони и ландшафтни образования в землищата които са наели. Разбира се те подлежат на регистрация, но не допринасят за постигане на повече по отношение на опазването на климата и околната среда.  Страхът  че едно по-целенасочено подпомагане води до по-голяма демокрация  не е правилен. Един земеделски производител според нас, който обработва земеделските земи е нужно да  дава обширна информация за нуждите на бюрокрацията, но ние не го правим просто защото  е добре, а за да може правителството  по- целенасочено да подпомага производителите.

Другият въпрос който поставихте е по отношение на техниката, Ние не  смятаме, че днешните проблеми в земеделието са свързани с техниката, защото тя дава възможност да се подпомогне работата и респективно да се повишат добивите.  Проблемите се крият в рамковите условия на политиката, които трябва да се променят из основи, защото тази политика която винаги произвежда все още ефективно продукция за световните пазари е от 50-те години на миналия век, и заради нея имаме проблеми в земеделието не само в Европа, но и в света включително и що се отнася до глада в световен мащаб.

Рамковите условия в политиката трябва да са солидарни с населението в селата, и да създават устойчивост. Изискванията за това малките фермери да произвеждат продукция, която да се доставя на международните пазари нямат почти нищо общо със собственото изхранване по места и с директните пазари, защото те трябва да произвеждат първо за да задоволяват собствените си нужди и след това да предлагат продукцията си на местните пазари. Точно това е разрушено от сега провежданата аграрна политика в Европа чрез един субсидиран експорт на земеделска продукция, който създава дъмпинг на цените както в Европа, така и извън нея, и с което води до обратното на това което наричаме прехранващо се население.

Има ли според вас заплаха за селските региони, заради планираното от Брюксел въвеждане на национални стратегически планове? От една страна Брюксел иска да се разтовари от бюрокрацията, но от друга може да натовари с бюрокрация отделните страни и региони.

С.Р.: Това е една от основните теми. Първото което казваме, е, че това, е нещо което не искаме да се случи, защото ще означава, че ще продължи измиването на ръцете от страна на политиците. Те не трябва повече да заобикалят отговорността, която да се прехвърля на пазарите и индустрията. Сега съществуващите правила на рамковите условия създават един своеобразен вакуум, и си мисля че чрез националните стратегии политиците както на европейско, така и на национално ниво ще продължат да си измиват ръцете, и правилата, които така и така не са променени ще подлежат на критики.  Това не бива да се случва, ето защо по принцип се отнасяме критично към тези национални стратегии. Същото важи и за рамковите условия в земеделската политика, които трябва да отчитат различията не само в различните  страни, но понякога и в отделните региони на дадена страна. Така те ще имат нужната гъвкавост за да се напаснат на съответната земеделска система, без обаче да се променят целите и сроковете за тяхното постигане, които ще останат същите. Всички ние в Европа искаме да се храним с качествена храна, която е произведена по устойчив начин  без да вреди на климата и в същото време се опазват животните. И тук не трябва да има разлика между Франция, България и Германия. В момента обаче цари пълна неяснота, какво страните членки искат да правят, и ако ЕС наистина намали правилата които да важат на общоевропейско ниво, тогава със сигурност имаме опасения, че ще се стигне до поява на множество и различни разпоредби на национално ниво. Това обаче не е добре за нас като граждани и потребители. Това което за всички нас, които живеем в различни региони и страни е важно, политиката в земеделието да е възможно по-близка до хората.

Със своята финансова политика в която  за ЕС приоритети ще са решаването на проблеми като тези с мигрантите и сигурността  според мен аграрната политика остава на заден план. Може ли вследствие на това да се стигне до там,че да не се преодолеят  различията между отделните региони и с оглед на това, че през следващите седем години се предвижда значително по-голямо намаляване на подкрепата за селските региони в сравнение с тези за фермерите?

С.Р.: Това е и една от основните ни критики, и ние като общество трябва да преценяваме дали политиците се опитват да оставят  аграрната политика на тъмно, въпреки че все още едно от нещата в които европейците финансираме е земеделието и Европа може много да постигне ако пожелае и то преди всичко за по-голяма устойчивост  на икономиката в интерес на потребителите и тя го е доказала, но го има и обратното свързано с разбиранията от времената след края на Втората световна война,  че глобализацията е добре за интересите на свободните пазари вместо една прозрачна търговия  което винаги поставя всеки европейски фермер  пред решението или да стане по-голям, или да изчезне от глобалните пазари и производството му да остане анонимно за тях. Това важи както за фермерите, така и за потребителите в Германия и Европа, защото ние можем да произвеждаме храните си изцяло локално. Хората искат регионални храни, които в същото време са по-здравословни и устойчиво произведени.  И това преминава комплексно през нашата модерна политика, и ако ние сега не говорим за това, а преломът в субсидирането в аграрната политика не стане през следващите десет години, след това ще е късно. Това се отнася не само до климатичните промени, но и до фермерите, защото ние ще загубим тези аграрни структури които имаме  сега дори в страни като България, Румъния и Унгария. И това ще е свързано с разходите на фермерите.

Ние по принцип сме за субсидиите за земеделието, и всяко едно стопанство без значение дали  малко или голямо  е то, трябва да получава такива например за постигнати цели в сферата на социалните и трудови условия,  за благото на животните или устойчивостта. Ето защо според нас ако всички включително и големите правят това, е редно да получават средства, но за нас от особено значение е да поддържаме аграрните структури в селата- това са малките и средните семейни стопанства.  Големите стопанства са различни по размери за различните страни, но преди всичко трябва да се прави политика за хората, и аграрната индустрия да произвежда по-скоро продукти за хората.

Големите и особено зърнопроизводителите не искат тавани на директните плащания. В България например те са твърдо против. На Зелената седмица разбрах от представител на браншовия съюз на Германия , че те също са против таваните. Защо страната ви е на подобни позиции, след като в Германия има толкова много малки стопанства?

С.Р.: Не може да се даде смислено обяснение защо е така. Мога да кажа само, че някои по върховете на нашия браншови съюз на земеделските производители също просперират благодарение на аграрните субсидии. Това е резултат на политика, която в последното десетилетие доведе до изчезването на стотици хиляди дребни стопанства в Германия. Аз не го разбирам как една подобна организация  се оправдава пред онези фермери, които са нейни членове, и дори които не са, но трябва  да затворят своите стопанства. И при дигитализацията нещата са подобни. Германският съюз на земеделските производители има едно мото което  образно означава „горе или долу” (Wachse oder Weiche), и това е политика на браншовата организация насочена само към най-големите фермери. За мен това е обратното на това, което трябва да прави една подобна организация, която трябва да представлява възможно най-широка част от членовете си, това което тази организация в Германия не прави. Няма да се учудя ако в България ситуацията е подобна, защото браншовата организация тук е просто една креатура. Фермерите получават разбира се нещо, но не е толкова лесно нещата да се структурират, защото това не винаги е свързано с финансова подкрепа. В Германия имаме специална браншова организация на малките и средни земеделски производители, която също е член на движението „Моето земеделие”, откъдето казват, че нещата не може да продължават по същия начин. Тъй като не са били съгласни с политиката на  организацията  на земеделските производители са създали  своя собствена структура.  Тъй  като съсловната организация в Германия винаги е била тясно свързана с политиците, у земеделските производители остава надеждата, че се прави всичко в интерес на членовете и. Естествено у секи  съществува и страха,  че някой може да каже: без директни плащания за плащане на наемите на земеделски земи, и че от това ще загуби собственото му стопанство, но според нас не трябва просто да се дават едни пари като субсидии, а подпомагането  на земеделските производители трябва да е целенасочено и свързано с постигането на определени цели. Нашето мнение е, че по голяма част от малките стопанства работят много добре Разбира се не всичко е розово, но при големите е още по-зле. Ние имаме нужда от тези малки структури които придават многообразност на земеделието , произвеждайки плодове,зеленчуци и месо и свързвайки отделните сектори имайки достатъчно фураж и пасища за да отглеждат животни, и така да създават устойчивост в земеделието , а не всички да се отглеждат от индустриални ферми. Нямам отговор на въпроса защо една организация  на земеделските производители прави политика насочена срещу  самите земеделски производители.

Как ще се отрази според вас Брекзит на фермерите и земеделието като цяло в Германия и Европа?

С. Р.:  Ние вече споменахме, че без значение дали за фермерите на Острова  или в Европа ще има намаление на средствата в общия бюджет, а и оттам и в тези за земеделие. И тук когато се очаква съкращение на субсидиите, правилното им разпределение става още по-важно. Аз също виждам, че натискът отива в друга посока, и ако мисля за Европа и надеждите на хората тук, че Европа ще допринесе за повече права и свободи,  би било много добре, ако сега  има още повече аграрни субсидии за селските региони и устойчиво земеделие,  и вместо върху еврото да се фокусираме върху регионални и дори местни валути, чиято цел да е парите да не отиват в инвеститорите, а да циркулират точно в съответните  региони. Това би бил един прекрасен проект на бъдещето, ако Европа подпечата например с един вид воден знак , че определя 60 млн. евро, които да циркулират и да се инвестират  в региони с радиус до 200 километра. Това означава тези пари да отиват 100% в регионалното развитие и за създаване на продукт, който да има единствено местно и локално значение, без значение дали става дума за развитие на инфраструктура, за пазари или за производство на храни. Тогава ние хората бихме имали по-голяма  добавена стойност  в нашето ежедневие. Тогава Европа би могла да направи много повече само за земеделската  политика и чрез земеделието да създаде в селските региони една общественополитическа опора там и да прави нещата директно на място за хората.  Мисля че това не е приятно за политиците, защото те не желаят да се прави политика на място за хората, без да е под техен контрол.  Най-важното което и при Брекзит  би останало недооценено и което ще се  използва от политиците, е поставените от нас  в Европа обществени цели в средно и дългосрочен план да  бъдат определено  форсирани от различните национални правителства.

Мартин Иванов

Берлин

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар