Кризата на науката

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Науката е в най-дълбоката си криза от появата на печатарската преса насам, твърди проф. Лорейн Дастон

Науката е в най-дълбоката си криза от появата на печатарската преса насам, твърди проф. Лорейн Дастон

Науката е под силен натиск, защото фактите се появяват не само като перспектива на истината. Професор Лорейн Дастон, ръководителка на института Макс План за научна история разказва за големите заплахи пред съвременната наука в интервю с Филип Банзе от dctptv.

Науката е поставена на изпитание и според мен  е в ситуация, в която нейният авторитет е поставен под съмнение. Имало ли е други периоди в историята, когато науката да е била в подобно положение?

Може би по време на една друга медийна революция от средата на 17-ти век, когато причините са били сходни. Това ще рече, че учените са загубили контрола си върху медиите. Било е както в сегашния век на интернета, когато изведнъж с печатната машина всички хора получили възможност да създават така наречените фалшиви новини и да ги разпращат по света. И са били необходими няколко века за да се наложат конвенционалните публикации за да може човек да направи разлика между напълно обоснованите  от новооткритите. Можем само да се надяваме, че в епохата на интернет този процес ще продължи по-малко от столетие. .

Имате ли усещането, че подобно на времената на печатната преса, когато науката е била под пара, , и е трябвало да открие и наложи нови правила, че тя е  успяла да остане под чертата?

Да, напоследък мисля точно така, и ще споделя още  една причина за това. Това че науката е под натиск не се дължи на интернет, а на нейния авторитет. Тя създава впечатлението, че например в области като биомедицината създава някаква степен на сигурност. Тази сигурност  не е обвързана с научния напредък. Ако например човек твърди, че знае вечната истина,   утре благодарение на научния прогрес се окаже, че не е такава, можем да разберем , как науката е загубила своя авторитет пред обществеността. Науката трябва да е в състояние да представи своите резултати с известна несигурност. Това е свързано с динамиката  на науката и предимството на съвременната наука е, че има напредък, но това изисква едно ново понятие за истина.

Намирам за интересен  последния доклад по темата, изготвен по поръчка на ООН, в който са обхванати близо 6 000 изследвания на промените в климата, и там всичко се описваше само и единствено  с вероятности.

Точно така е. И аз мисля така, и това не е прекалено отдалечено от нашия ежедневен живот, защото ние постоянно живеем в условия на рискове. Ние сме  свикнали на това, да живеем въпреки тези рискове. Науката трябва да е в състояние да превежда подобни несигурности, защото несигурност не означава незнание. Ето защо трябва да развием една общност на различни степени на вероятности.

Тогава обаче няма ли те да са неистини?

Вероятността в смисъла на Платон е вечна само в математиката, но в  емпиричната наука, където има прогрес може би не е така. Дори и в математиката където също има напредък, не мислим за евклиптичната геометрия. Цената на напредъка в науката е определена степен на несигурност.

Какво бихте препоръчали на учените, когато днес политици като тръмп фундаментално употребяват науката за да осигуряват годни резултати?

Смятам че науката трябва да определи различни степени на вероятности на нашето знание и да е  състояние да обясни защо нейните знания са по-добре обосновани  от твърденията да речем на хора като Тръмп. Мисля че това е напълно възможно, но учените са свикнали да комуникират по между си, а не с една голяма публика. Фактът че  почти всички западни страни науката върви напред заради това, че е финансирана с обществени средства, ни задължава като учени, как да обсъждаме нашите резултати и методи.

Ако правилно разбирам научните резултати не трябва да бъдат представяни като нещо вярно или невярно, а като нещо с голяма вероятност. Това обаче дава възможност на хора като Тръмп да използват тази несигурност, за да всяват всякакви страхове.  Как трябва да се подхожда в подобен случай?

Мисля че подценявате  интелигентността на гражданите, защото всеки от нас в ежедневието е в състояние да различи различните степени на вероятности, притежавайки високо изчистен  спектър от сила за точна преценка. Не смятам освен това, че хора като Доналд Тръмп мислят, че нещо е 100% сигурно или почти несигурно. Може би само малцина преценяват така в своето ежедневие.

Може ли да дадете някой пример за научна комуникация?

Смятам че в една нестабилна политическа ситуация  каквато е сега в областта на еволюционната биология в САЩ, защото както знаете от дълго време учените в тази област се намират под натиска на различни религиозни групи, и те са се организирали за да изнасят доклади пред обществеността за да обяснят съвсем нагледно принципите на науката и да отговорят  на въпроси като: Откъде знаем това? Какви са доказателствата, и не тези или онези, а преплитането им  така че да се доближават едно до друго. Смятам, че това е един доста добър метод.

Вярвате ли го, или има емпирични методики, които да измерват влиянието на тези научни доклади?

Разбира се можем да говорим само за полетата на политическите битки, но в Канзас например има една криешън теория, която прилагат в училищата, като има и други американски щати, които искат да принесат този пример, въпреки, че подобно движение се стопира. Това е емпиричното доказателство за този успех.

Превод: Мартин Иванов

По материали на dctptv

Снимка: dctptv

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар