re:publica 2019 Дигиталното бъдеще на музеите

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Как дигитализацията на музеите може да промени представата ни за миналото? Какво могат да предложат те на посетителите с помощта на различни дигитални инструменти и средства. Филип Банзе от dctpTV разговаря с Ивон Циндел от Университета по изкуствата в Берлин, която е разработила дигитални концепции за различни музеи.

Филип Банзе и Ивон Циндел

Обикновено когато говорим за дигитализация в музеите, това е свързано с показването на различни симулации например на изригванията на вулкани. Около кои по-важни проекти сте работила, които са свързани с процеса на дигитализация в музеите?

Точно така, това използване на дигиталните технологии е познато като форма, чрез   която да се илюстрира нещо или да се свържат различни обекти. Аз обаче съм се съсредоточила върху дигитални проекти, които отиват по-надълбоко що се касае от една страна аналоговите, и от друга дигиталните колекции.  Подобна концепция, която е разпространена в музеите на Западна  Европа дава една по-голяма яснота. Един от проектите с който съм се занимавала е свързан със сбирката на етнографския музей в Берлин  за Южноамериканска култура заедно с куратора Андреас Шолц. Целта му е да създаде една алтернативна база от данни, и тя до момента е налична на 15 различни езика включително и на местните езици. Въпрос на бъдещи изследвания е, как тези знания ще помогнат да разберем изгубените ендогенни култури, които са изгубени, защото обектите свързани с тях се намират складирани  в музея. Въпросът е как  да върнем обратно тези знания.

Предполагам под складирани обекти имате предвид например различни съдове лули и прочие, които  във времената на колониализиране  на Латинска Америка са пренесени в Европа? Те са публикувани  в класическа база от данни чрез описание и снимки нали? Тогава в какво  се  състои тази дигитална банка?

Тя е резултат от западното разбиране на колекционерите и историята на експонатите, и проектът  е свързан с изследователите на на ендогенните култури, които се интересуват не толкова от биографията на тези обекти, колкото от връзката им с ежедневието на хората. Как са се вписвали преди  стотици години, и как се вписват днес в тяхното ежедневие. Например използването на тютюна за различните церемонии на шаманите и как това се свързва с тяхната идентичност, защото тези обекти не са били част от живота им в последните  столетия, тъй като са се намирали в хранилището на някой музей.

Тоест какво е влиянието им върху идентичността на хората, така ли?

Да, точно така. И това може да се свърже с дигитален проект, в който  са записани гласовете на хората. Това ще позволи на учените и кураторите да добият нови знания за съответните култури.

Но как аз като посетител в музея мога да го разбера и преживея?

Това е следващият  етап на проекта, в който тази дигитална база от данни ще се показва на посетителите чрез съответния интерфейс, и това ще окаже влияние върху цялостното представяне на експонатите, и това как се описват отделните обекти.. Обикновено до всеки от тях се поставя някаква табелка с името и информацията, написани от музеен сътрудник или куратора на експозицията. Дигитализацията ще помогне и за трансформиране на аналоговото представяне на обектите и на знанията. Това е един конкретен пример как посредством дигитални методи в дадена изложба може да се вкара идеята за множество перспективи.

Това е нещо подобно на Уикипедия, където един сравнително ограничен но не малък кръг от изследователи имат достъп до базата от данни,  да я променят и редактират, а аз като посетител да имам една възможност да видя обектите  от различни перспективи?

Да, и това е свързано с промяна в поднасянето на информацията за съответните обекти. И това е свързано с промяната в политиката още през 90-те години на миналия век с т.нар poblic coments и даването на възможност на музеите да реинтерпретират информацията например от отдели, до които достъпът на външни лица е ограничен.

Звучи доста интересно, защото  процесът на дигитализация на музеите така се доближава до този на библиотеките, които се превръщат от места където са подредени определени книги, в публични места на знанието., в които се срещат най-различни хора,  не само изследователи. Как ще пренесете този модел на дигитализация в музеите, и как ще се промени ролята им?

Точно така. Може да се каже, че следваме  идеята за Sharing knowidg (споделено наследствобел.прев.), Това се отнася преди всичко за експонатите от бившите колонии, плячкосани от западноевропейските страни, някои от които се съхраняват и в етнографския музей в Берлин, които да се покажат отново в един дигитален контекст. В това обаче се  крият и големите страхове на музеите от това, че те могат да загубят своята идентичност и да породят въпроси от рода на този: Защо тези предмети са все още тук? Аз мисля че подобни обекти трябва да се запазват, но в същото време музеите трябва да са възползват от този процес на трансформация, защото мисля че трябва да се отворят повече, Освен това трябва да се променят структурите в музеите, и да се види, кой може да остане на работа в тяхзащото ние като служители не трябва да обясняваме само на немски език, а да правим многоезични представяния и да притежаваме и други компетенции.

Какво би станало обаче ако например изпразним залите на етнографския музей, и ги запълним с дигитални аватари на експонатите в тяХ?

Бих цитирала Бенедикте Савой (Bénédicte Savoy), която казва, че да превърнеш един фейк музей в дворец би му придало смисъл. Да преведеш всички обекти и тогава да изпразниш помещенията.

Но подобна е ситуацията с Хумболтовия форум, който е имитация на дворец нали?

Да, така е. Има например художници като Алба Надал, които смятат, че все още могат да изобразяват тези обекти и същите аналогови обекти могат да постигат много по-добър ефект като чрез тях се разказват различни  интересни истории, създават се общности и други. Ето защо те  пледират да си ги върнем. Аз лично смятам, че трябва да се види за всеки отделен експонат дали може да се върне или не, и тогава можем да дискутираме защо да не го показваме в дигитален вариант. Това важи и за такива, които са складирани постоянно и не влизат в експозициите, и така да се създаде възможност за по-добро общуване с посетителите.

Може ли да посочите и други примери за използване на дигитални инструменти, чрез които музеите могат да ни показват различни нови експонати?

Разбира  се има всякакви инструменти. Например музеят в Ставенхаген, който е работил с художник, чиито обекти са били сканирани и това е дало възможност както на посетители, така и на други творци да експериментират с тях, създавайки различни ремикси. Това са също експонати, произлизащи от Южна Америка, откъдето идва и самият автор. Това е чудесен проект, защото дава възможност на самия музей да натрупа опит в представянето на собствените си експонати. Има и друг пример с един ирански художник направил репродукции на разрушени сирийски паметници на културата в Палмира съвместно  с научни работници. Става дума както за малки статуи, така и за големи произведения на изкуството, В това се включват например и различни интервюта на научни сътрудници, често изказващи коренно противоположни мнения по отношение на процеса на репродукцията им посредством 3D принтер, и представянето и  под формата на документален филм. Разбира се чуват се много критики заради това, че тези обекти не са като истинските, но въпреки това човек научава нещо от този процес на репродукция.

Колко устойчиви обаче са технологии като тези, предлагани от Google например, които предлагат на посетителите възможности да се разхождат виртуално между обектите чрез специални очила?

Технически изглежда чудесно, но ние не знаем какво се случва с данните, които се събират от подобни концерни, а както знаем в днешно време данните са равносилни на власт. Мисля че подобни технически решения могат да се разглеждат като някаква добавка към цялостния процес на дигитализация на музеите.

Възможността на хората да влизат така да се каже в реални картини, където да разглеждат отделните обекти по различен начин дори е още по-интересна. Не мислите ли?

Да има цели проекти. Например разходка в постколониален Берлин. В така наречения Африкански квартал, който се представя като един вид виртуална реалност. Аз се опитвам да допълня историята на тази част от града, защото има например един дискурс свързан с преименуването на улиците, защото това може да е свързано с десетки различни  нюанси, истории, личности.

Превод Мартин Иванов

По материали на dctpTV.de

Снимки: dctpTV.de/скрийншот

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар