Re:publica 2019 Журналистика на нещата

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

През миналата седмица в Берлин се проведе поредното издание на технологичната конференция re:publica. Филип Банзе от dctpTV разговаря с Якоб Викари за журналистиката на нещата. Какво представлява тя, и може ли една крава да опише живота си в интернет?

Филип Банзе и Якоб Викари

Якоб, ти си журналист на нещата. Какво трябва да се разбира под това ?

Това е понятие, което  сами сме и измислили. Това е нещо което правя,  след като нещата са направени. Журналистика свързана с нещата във и около интернет.

И кравата Уши е един от примерите нали? Ти слагаш някъде сензори и правиш  журналистика на базата на тези данни?

Да, основната идея е да се даде една нова перспектива. (Кравата Уши се отглежда в едно германско биостопанство, като е снабдена с различни сензори, които събират най-различни данни за храненето, за здравословното състояние, млеконадой, почивка и др. Група журналисти следят и събират данните, описвайки живота и от нейно име  в дневника „30 дни от живота на една крава”, бел.прев.). Разбира  се не можем да говорим за кравешка журналистика, ето защо ние се запитахме, как може да дадем глас на една крава  за да може да ни разкаже как живее и как се чувства.

За една ли крава става дума или за цяло стадо, за което с помощта на сензори са събрани база от данни, от които  пък са произлезли най-различни истории? Какъв опит си  събрал  от един подобен вид журналистика?

Най-малкото за това от какви крави е произведено млякото в магазина, защото  когато само го видиш  на регалите там, едва ли можеш да разбереш това, тъй като  има близо 40 вида най-различно мляко- био,регионално, от фермата и най-евтиното мляко, предлагано в дискаунтите, но остава скрито за нас като потребители, от крава с какъв начин на живот е произведено то, а щастието на кравите не изглежда толкова лесно, ако се погледне кривата на данните в едно голямо стопанство, ще се забележи, че те  водят почти еднотипен начин на живот.

Тоест това се вижда и при всички останали крави така ли?

Да, при тях не се наблюдава страх от вълци, те получават  равномерни количества вода и храна, тъй като фуражът  лежи съвсем близо до носа им. Ако кравата се намира на пасището, а водоисточникът  е  някъде високо в планината, тогава тя отива на водопой само веднъж дневно. Тогава може да има някакви инциденти, което може да е естествено, но коя крава живее щастливо е въпрос, който оставяме на читателите да решат.

Едва ли с помощта на сензорите изследвате например нивото на серотонина или допаминав организма на животните като знак за щастлив живот?

Не, но особено важно за нивото на щастието им  се оказва нивото на ph в стомаха им, и това е една чудесна стойност, която се налага да обясняваме на читателите и зрителите, а следенето на нивото на ph в организма на кравите ги превръща в един вид експерти, което за нас си беше като някакво приключение.

 Твоят актуален проект се занимава с пчелите. Може да се намери на адрес bieenlive.wdr.de. Там всеки може да види livestream от живота на пчелите в един кошер. Какво се случва при тях?

Точно така. Наблюдаваме три пчелни семейства с помощта на сензори и камера, Кошерът се намира в едно училище в град  Детмолт провинция СеверенРейн Вестфалия. Не е толкова лесно да се събере и предложи материал, защото в кошера е тъмно, ето защо нашият оператор трябва да превключи на излъчване в инфрачервения спектър. Единственият проблем е, че инфрачервеното излъчване повишава температурата. Затова  разработихме специална камера със студено излъчване, защото пчелите са много чувствителни към промяната на температурата. В кошера температурата трябва да е между 33 и 36 градуса, защото пчелите ще престанат да функционират.

Къде обаче сте поставили сензори в кошера на самите пчели или някъде другаде?

В момента сме поставили сензори, които ни дават параметри за тежестта на кошера. С тяхна помощ можем да разберем колко мед са произвели пчелите, като комбинираме данните с тези за теглото на самите пчели. Има също сензор, който измерва вътрешната температура, влажността на въздуха. Измерваме също външната температура, силата на вятъра и нивото на валежите.  Предстои да добавим сензор който да показва колко пчели са излетели от кошера, и колко са останали в него. Така ще разберем например колко пчели са излетели, но не са се върнали в кошера.

Излъчвате ли вече на живо тези данни?

От 20 май всеки може да ги види на платформата онлайн.

С какво се надяваш те да допринесат за натрупването на нови знания?

Ние гледаме на пчелния кошер като един вид черна кутия, и те ще ни помогнат да разберем колко пчели годишно се губят от кошера. Например бихме могли да оценим колко от 3 000-те пчели произвеждащи мед не се връщат в кошера. Мнозина от тях стават храна на птиците. Пчелите-майки ежедневно снасят яйца, с което се опитват да запазят баланса в кошера, но както казах мнозина от пчелите не се връщат. По-късно ще искаме да изследваме с помощта на сензори дали пчелите са еднакво усърдни в работата си. Науката твърди до момента, че едва 20%  от пчелите в един кошер работят усърдно, докато останалите само се въртят в кошера, ту излитат, ту кацат като не полагат достатъчно усилия в работата, и това ще ни покажат сензорите. Искаме да разберем какви са различията между пчелите, въпреки че става въпрос за генетично еднакви пчели.

Има ли вече предписание, как да се използват тези сензори, така че да не нараняват пчелите и да не им причиняват смъртта?

Да, един американски учен вече е издал предписания. Тъй като пчелите носят прашец и са подложени на големи натоварвания, се смята, че изследването им може да е по-успешно чрез специален чип, който няма да наруши теглото им.

Сега разбирам, че не по тази причина не може директно да следите работата и маршрутите на пчелите.

Точно така, но някои учени се опитват да го правят с помощта на микро радари, но за съжаление това все още не е достъпно за журналистите.

Може ли да посочите конкретни примери за това, как се използват така натрупаните с помощта на сензориката знания?

Светът днес е все повече свързан в мрежата, и по последни оценки има 22 млрд. свързани обекта. Ето защо  журналистиката мисля има нужда от достъп до нея, защото в тези обекти се съхраняват всички данни за селскостопанските и диви животни, за домашните животни, котките с GPS сензор, и тези данни съдържат в себе си история, Тази история искаме да разкажем ние и да я направим по-достъпна. Това е и същността на журналистиката на нещата, да превърнем тези места в практически места за репортажи.

Пред какви предизвикателства ви поставя това?

От една страна това  са технически предизвикателства, защото журналистите трябва да учат програмиране, да изучават  как функционират сензорите, да четат за кошерите,  и да са отворени  към редица други занаятчийски дейности. Сред предизвикателствата са и нововъзникващите етични въпроси. Кравите разбира се нямат никакви права, що се отнася до достъпа до данни, но когато говорим за хората ползването а модерните смартфони поставя  редица нови етични въпроси като: Коя част от данните могат да се ползват,  кой трябва да ги ползва, и дали това е достатъчно прозрачно, колкото изглежда.

Тук на форума има добър пример в това отношение, и тъй като има толкова свързани точки, можеш да знаеш колко хора присъстват на дадено събитие в реално време, и нещо повече да разпознаваш отделните джаджи, през които се осъществява трафик към събитията от re:publica 2019. Изглежда доста интересно.

Да, колегите от Холандия демонстрираха своя проект Polar, който представлява специален фитнес тракер. Това приложение показва различни маршрути и може да се използва както от хора бягащи за здраве, така и от спецчастите и да картира например тайни бази. Аз като журналист не бих могъл да правя репортаж  от Гуантанамо, но с помощта на това приложение мога да картирам цялата база и хората тамсамо като тичам покрай нея.

Тук обаче се смесват правата на отделните лица и обществения интерес, и макар и рядко дори и тук в Германия може да се случи някой да открадне тези данни.

Да, известен ми е случай, когато папараци поставиха една стелка със сензори пред дома на Франц Мюнтеферинг (германски политик бел.прев.) за да го  проследяват по време на аферата от  2002 година ( т.нар.. Bonnusmeilen-Affäre, при  която е установено, че група германски депутати сред които и Мюнтеферинг са използвали служебните си бонуси от програмата на Lufthansa Miles & More за лични цели бел. прев.). Това е един от рисковете, но ако оценим шансовете  да разберем какво съдържа един подобен „резервоар” от свързани  данни по цял свят, то те са много по-високи. Това ще допринесе за развитието и на нови формати, които ще позволят на журналистиката да се прави по-близо до обществото. Хората са  на живо  например при кравите и пчелите, или чрез специалния проект на „Тагесшпигел”, посредством който  чрез  различни сензори десетки читатели стават част от журналистическите истории.  Това прави журналистиката по-реална и осезаема.

Какво са направили от „Тагесшпигел”?

Вградили са около стотина специални сензори за разстояние във колелата на автомобилите, като целта им е била да докажат, че при трафика в Берлин, шофьорите не спазват нужните отстояния при спиране. Те са били разпределени между читатели на изданието и са показали драматични резултати. Само шофьорите, които са карали малки деца са се съобразявали  с установените от закона минимални отстояния при спиране.

Може ли да споменете и други подобни проекти?

Другата идея е например как интернет променя различните канали. Дали наистина имаме нужда от смартфона си за да създаваме истории, или самите ние сме носители на истории. В момента разработваме един проект с вид детски играчки. Това е една мрежа от кубчета, всяко от които съдържа отделна история например  цветлетата на Бенямин, които ние смятаме, че това е един идеален пример за състезателни игри в детската стая и идеална възможност да правиш журналистика в стаите на децата.

Може ли подобна „детска” журналистика на нещата да се пренесе в света на големите?

Да, ние разработваме единпроект, и сме убедени, как трябва да изглежда едно огледало в банята, така че човек като се огледа сутрин в него да се чувства добре. И ние го направихме така, че да показва новините в зависимост от индивидуалната рутина на човек сутрин. Например когато съм под душа то да ми пуска радио, а докато си мия зъбите да ми показва водещите новини. Когато децата застанат пред огледалото в банята обаче ще виждат някакво филмче с мишки.

Къде човек може да намери повече информация за тези проекти и дейността ви като журналисти на нещата?

Имам блог наречен Riffreporter , където публикувам проектите си, и всеки може да пробва за 20-тина минути да направи свой  собствен проект. На 5 ноември в Щутгарт ще направим специализирана конференция „Журналистика на нещата.

Съвсем накратко каква  е идеята на Riff Reporter?

Това е едно сдружение за журналистика и ние като негови членове можем да публикуваме проектите си там и да печелим пари от тях чрез доброволни дарения, единични обаждания или всеки желаещ може да  се абонира за нюзлетъра на платформата за да получава ежеседмично последните новини от журналистиката на нещата. Членството в тази платформа ми дава възможност първо да публикувам в нея, и освен това служи като своеобразна борса, защото всеки друг член на Riff Reporter може да чете и корегира моите стати и това всичко допринася за маркетинга и представянето ми като журналист. Платформата се организира от двама професионални колеги. Таксата която плащам по 3,90 евро месечно ми позволява да публикувам материалите си и в други печатни издания.

  Мартин Иванов

По материали на dctpTV

Снимка: dctpTV/скрийншот

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар