Иван Панкев: Светът все още е едно много хубаво място за живот

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Той е пътешественик без  граници и откривател на непознатото

Иван и Татяна в Нова Зеландия „От другата страна” („The Oder Side”) Слоуп Поинт – най-южната точка на Южния остров на Нова Зеландия. Снимка: Иван Панкев

Хора като Иван можеш да срещнеш само на път, и въобще  не е случайно, че се запознаваме  точно на път. Привлича ме с това, че е превърнал пътуването не в професия, а в част и смисъл на живота си. Освен  пътешественик Иван е и любител на дивото къмпингуване и  автор на два проекта- Изоставената България и Планинит е на България, в които представя малко известни кътчета на родината, останали извън обичайните маршрути. Прекарва 9 месеца из Южна Америка, пътува 70 дни на стоп из Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай. Прави трекинг из централните  Анди в Боливия, Перу и Еквадор, изкачване на вулкана Чачани висок 6057 метра, 2 500 километра плаване по Амазонка  и много други приключения, за които може да напише не една а няколко  книги. Освен в Южна Америка е пътешествал  шест месеца в Азия, достигайки до Иран, като е извървял и Ликийския път- 520 километра пеша. Пътувал  е и в Нова Зеландия.

Кратката визитка спирам до тук , защото ще му дам възможност сам да се представи и да разкаже повече за себе си, и за пътешествията. За всеки който иска да научи още за неговите приключения, препоръчвам да прочетете дневниците и да се насладите на великолепните снимки в неговия блог.

Здравей  Иване, от колко време пътуваш, кои са някои от най-интересните места, които си посетил?

Започнах сериозно да пътувам през 2012 година, това означава вече седем години. Най-дългите ми пътувания бяха на два пъти в Южна Америка общо за девет месеца, и едно в Азия за шест месеца. Други по интересни дестинации  на пътешествията ми са били Ливан Близкия Изток, Египет, Йордания,Израел, Палестина както и балканските страни Албания и Косово.

Кое те накара да избереш да  обикаляш  света, като пътуваш точно на автостоп?

По този начин имам най-голям досег с хората. Пътувайки на автостоп получаваш възможност да срещнеш много интересни хора и ставаш част от най-интересни истории. Това е което се помни, защото аз почти не помня местата, които съм посетил като някакви исторически обекти и културни забележителности.

Определяш ли се като турист?

Не, аз не се определям  като турист. Аз съм си просто пътешественик, даже думата турист  е натоварена за мен с по-скоро неприятни асоциации.

Huayna Potosi Peak / вр. Уайна Потоси, Боливия, снимка Иван Панкев

Съчетавал ли си пътуването с някакъв вид доброволчество? Има много хора, които избират и подобен модел на пътешествия, доброволствайки някъде по света.

Не, ако пътувам, пътувам, ако работя,работя. В общи линии са два периода- изкарвам пари, които спестявам, и след това пътувам докато ми омръзне или се наложи да се върна и пак да изкарам някакви пари. Не  виждам смисъл да отида в чужбина където да работя, за да събирам пари.

С какво се занимаваш когато не си на път?

Работя всевъзможни неща. Фотограф  съм и снимам събития, пиша статии за някои вестници и се занимавам с административни дейности по различни проекти. Зависи от това какво ще  изскочи. По образование съм компютърен  инженер, и преди да започна да пътувам работех като програмист.

Красивата Лагуна Куикоча в Еквадор , снимка: Иван Панкев

Пътешествията ли бяха мотива да се откажеш от работата  ти като програмист?

Работех като програмист докато нашата фирма  не закри офиса си в София. Предложиха ми да се прехвърля в офис в Прага. Отказах и реших, че това е моментът да направя мечтаното ми пътуване в Южна Америка. След като там изкарах четири месеца, не се върнах към старата си професия.

Какви са някои от най-интересните хора, които си срещал по време на твоите пътешествия?

Хора всякакви. Имаше какви ли не образи. Не мога да се сетя за конкретни лица, но съм имал както много позитивни, така и не дотам позитивни преживявания. Много често непознати хора са ме канели на гости вкъщи, или са ме взимали на стоп, и въпреки че сме в различни посоки, когато разбират накъде пътувам, отбиват за да ме оставят по-близо до моята дестинация. Според мен понеже най-често пътувам сам, хората изпитват някакво притеснение да те оставят сам, и съм имал много позитивни преживявания.  Смятам, че светът все още е едно много хубаво място за живот.

Залез в пустинята Сахара, снимка: Иван Панкев

Кое е най-дългото разстояние, което си минавал на стоп? Случвало ли ти се е да чакаш цял денбезрезултатно, да се отчаеш, че никой не минава, и точно тогава да ти се усмихне късмета?

При първото пътуване в Южна Америка бяхме със съпругата ми Татяна , която тогава все още ми  беше само приятелка. До тогава никой от нас не бе пътувал  на стоп, но бяхме решили, че това е начинът по който ще се придвижваме. Кацнахме в буенос Айрес и хванахме един влак за да излезем извън града. Още преди да сме вдигнали палец, защото в началото  ни беше неудобно, ни спря един тираджия, който ни вози над 1500 километра два дни. Когато се мръкна, приготви храна. Спахме в палатката си. Мислехме че това ще е краят, но когато се събудихме, се качихме при него и продължихме.  Това начало ни даде много положителен заряд за понататъчното ни пътуване и ни разчупи, защото първи стоп и 1 500 километра беше едно добро начало.

Най-дългото чакане беше при същото пътуване на така наречения „път 40” , който е част от  Панамериканската магистрала, пресичаща цяла Южна  и Латинска Америка като стига до Аляска. В тази част на магистралата, на която чакахме стоп, беше неасфалтирана и почти няма населени места, като от време на време минават само някакви туристи. Беше 31 декември. Спряхме да чакаме за стоп и за седем часа ни срещнаха само две коли. Ние стояхме на средата на нищото , и чакахме седем часа. Накрая се отчаяхме, и мислехме за връщане обратно, и точно тогава спря една колумбийска двойка, взеха ни и стигнахме до едно градче десет минути преди новогодишната заря. Така направихме добър финал на старата, и начало на новата година.

„Оставяй след себе си само стъпки“
Бедуин в пустинята Сахара, снимка: Иван Панкев

Има ли точни места, където човек трябва да чака на стоп?

Да, има такива. По принцип може да се чака навсякъде, но  има няколко правила, които е добре да се спазват и помагат за доста по-лесно намиране на стоп. Например да чакаш насред града за автостоп не е реално.  Доста уморително е да излезеш извън рамките на един град пеша или с някакъв транспорт, но  помага, защото се изчиства всичкия локален  трафик и така имаш възможност да хванеш по-дълъг стоп. Освен това понякога се случва на едно и също място да се съберат по няколко стопаджии. Тогава е хубаво да се разделите, защото вероятността да спре кола, която да качи трима или четирима души е почти нулева. Има правила, човек пътувайки придобива някакъв опит. Те обаче не са твърди, и всичко зависи  от обстоятелствата.

Преди да започнеш да пътешестваш срещнал ли си хора, които да ти подскажат кой е най-удачния начин да обикаляш  света? Почерпил ли си някакъв опит?

В интерес на истината, да. Винаги  съм искал да пътувам, и откакто се помня, мечтата ми е била да отида до Южна Америка. Случайно година две преди да замина бях на дни на предизвикателствата в София. Там имаше презентация на един мой адаш Иван Иларионов, който същата година бе обикалял на автостоп из Южна Америка. Това много ме впечатли, защото разбрах, че има такъв начин на пътешествие, и той наистина работи. Така при първото ми пътуване там, неговите пътеписи ми бяха като пътеводител, защото  бяха много буквални и описателни. Мога да кажа, че той ми беше като един пример.

Кое те привлече към Южна Америка- културата природата или забележителностите?

От всичко по малко. Аз най-вече съм привърженик на природата било в Южна Америка, било тук в България. Тя ми е най-присърце.  Конкретно за Южна Америка, това което ме привлече са и културата и забележителностите, защото още от дете порастнахс книгите на Карл Май и Майн Рид, и съм си мечтал да отида по тези места.

Имамската джамия в Исфахан (Иран) , снимка: Иван Панкев

След Южна Америка дойде Азия или?

Не, първо бяхме с моята приятелка в Южна Америка за 4 месеца, и макар че на някои ще им се стори достатъчно, за мен не беше така. Това е голям континент, и година и половина по-късно отидох отново там за пет месеца. Мисля че 4-5 месеца е оптималното време за едно пътешествие.  След като поприключих с Южна Америка, макар да съм сигурен, че ще има и трети път, защото има още къде да се обикаля,  направих едно дълго пътуване в Азия от шест месеца , като междувременно имаше и други по-кратки пътувания за по седмица две.

С какви опасности се сблъсква пътешественика на автостоп?

Поне аз не съм имал някакви сериозни проблеми. Най-сериозната опасност  е свързана с това, че голяма  част от шофьорите карат много неразумно. Не се спазват правилата, освен това пътищата не са много кубави, и това може да е проблем. За мен това е било най-големия страх. Иначе съм имал всевъзможни приключения. В Азербейджан деца замеряха с камъни палатката ми, в Колумбия се опитаха да ме оберат като ми извадиха нож, в Иран присъствах на сделка с опиум. В Абхазия пък  която е призната само от Русия и още няколко държави на границата ме сметнаха за луд, че искам да пътувам на стоп. Полицаите ме предупредиха, че може да ме оберат и убият, и никой няма да ме намери.  Дори ми осигуриха кола, която да ме закара донякъде.  След като ме оставиха, шофьорът  на  първата кола която се  опитах да  хвана искаше да му платя с каквото намеря, пари,фотоапарат, златно  синджирче. Заплаши ме че  ще ме вкара в една гора и ще ме убие. Така се разправяхме половин час, след което стана ясно, че се е шегувал, и дори ме покани да му гостувам.

Мартин Иванов

Снимки: Иван Панкев

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар